Михаил Цвик
Близнаци (69)

Следователят става по-любезен

Същия ден ключът в килията на Рудолф се обърна още веднъж.

— При следователя!

Сега следователят доста любезно протегна ръка на затворника.

— Как се чувствувате, господин професор?

— Лошо! Как другояче може да се чувствува невинен човек в затвора?

— Как се почувствувахте след посещението на госпожата?

Следователят знаеше вече с подробности целия им разговор.

— Беше ужасно… За първи път бях пред нея като затворник…

— Хайде, хайде, вие преувеличавате малко, господин професор! Намирате се в предварителен арест, с вашето собствено облекло и ни най-малко не трябва да се чувствате като затворник. Кажете ми защо досега не сте ми говорили за доктор Карстен? — запита изведнъж следователят.

— Че защо да ви говоря за него?

— Заинтересован ли е бил Карстен от вашия развод?

— Това не е изключено, но не мога да го твърдя.

— Обичаше ли той жена ви?

— Възможно е!

— Никога ли не ви е говорил за това?

— Не…

Следователят стана и нервно се заразхожда из стаята.

— Трудно се говори с вас, господин професор. Старая се с всички сили да си съставя добро мнение за вас, а вие сам ми пречите. Не ви разбирам!

— Как, аз ви преча?

— Да! Нали един ден вие сте хвърлили шише вино срещу Карстен?

Корти си спомни, че вече беше говорено за тази постъпка на брат му Адалберт и побърза да поправи грешката си:

— То не беше от ревност…

— А защо тогава?

— Бях пиян, спорихме… сега не си спомням точно за какво беше.

— А вас ни най-малко ли не ви засягаше, че доктор Карстен е изпращал всеки ден цветя на жена ви?

Корти не знаеше нищо за цветята, но веднага отговори:

— Разбира се, че това не ми беше приятно…

— Ето, виждате ли? Имаме основания значи да вярваме, че той е бил влюбен в жена ви и ви е мразел.

— Може би, но моята жена никога не го е обичала.

— Това не е важно. Важното е, че Карстен я е обичал. Сега кажете ми, познавал ли е Карстен Ема Зеберг?

„Защо ли ме пита за това?“ — помъчи се да се сети Корти, но изобщо не можеше да разбере намеренията на следователя и за всеки случай отговори:

— Предполагам, че са се познавали.

— През онази нощ, когато беше убита Ема, не видяхте ли Карстен в операта?

— Не! — уверено отговори Корти.

Следователят погледна втренчено Корти и след това изведнъж го попита:

— Мислите ли, че Карстен би могъл да убие Ема Зеберг?

Корти разшири очи от изненада.

— Не разбирам, господин следовател, каква причина би го накарала да направи това!

— За да хвърли на вас вината, да ви вкара в затвора и по този начин да си проправи път към тази, която обича.

Корти сви рамене и продума пребледнял.

— Нима е възможно? Каква подлост!

— Аз не твърдя, че е било точно така. Само правя предположения. Карстен сега е в такова състояние, че не мога да го разпитам.

— А имате ли някакво основание да предполагате, че той е извършил убийството?

— Нищо не мога да ви кажа. И… този мой разговор с вас има повече частен характер. Моля ви да имате това предвид. Сега можете да се върнете в килията си.

Когато Корти отново остана сам, постепенно го обхвана радостна възбуда. Лъч надежда, че все пак истинският виновник ще се открие, проблесна през малкия прозорец и килията сякаш стана по-светла.