Михаил Цвик
Близнаци (60)

Разочарованието на художника

— Нима не е чудно, господин следовател — разказваше на другия ден Тилден, — нима не е чудно, че нито един от тези хора, които нападнах, не се оплака от мен, че го обиждам или клеветя?

— Имате щастие и нищо повече! — засмя се следователят.

— Лъжете се, господине, не е до щастието, а защото винаги попадам в целта. Как можете да ми обясните лудостта на доктор Карстен?

— Полудял е, така да се каже, от любов… Любовта сама по себе си е вид лудост, при която женитбата е само един от симптомите. Но при някои лудостта започва едва при първия стадий на болестта, както е случаят с доктор Карстен.

През този ден следователят беше в добро настроение, но на Тилден точно сега не му беше до шеги.

— Добре, а угарките от цигари „Фин“, празното шише от коняк, дюшекът и одеялото, които намерих в малката стаичка в къщата на Карстен? Нима всичко това нищо не означава?

— Във всеки случай — малко! Първо, не е доказано, че Карстен е крил при себе си Годар, а не някой друг човек, и второ, дори и да е скрил Годар, това не доказва, че точно Годар е извършил убийството…

— Тогава защо се крие?

— Кой го знае! Може да е откраднал нещо. Или може би вие сте го изплашили с вашите съмнения и следене. Случва се и съвсем невинни хора да се крият, когато ги преследват. Разбира се, не искам с това да кажа, че смятам Франц Годар за ангел, той без съмнение е престъпник, но на вас вече ви е известно, че аз се интересувам в момента само от убийството на Ема Зеберг и от нейния убиец — професор Адалберт Корти. Франц Годар не ме интересува.

— Но моля ви, Франц е бил годеник на убитата Ема.

— Че какво от това? Значи според вас трябва да арестувам и родителите, и братята и сестрите на убитата Ема Зеберг само защото са й били близки, по-близки, отколкото самият Франц Годар? Разбирате ли? Той е прекарал онази нощ в своята стая, в леглото. В това не се съмнявам ни най-малко, защото имам доказателства. Затова Франц Годар не ме интересува повече.

— Значи… Ема Зеберг е убита от доктор Карстен — твърдо каза Тилден, но следователят весело се засмя.

— Е, днес нямате късмет, господин Тилден. През онази нощ доктор Карстен е бил в операта, а след това е отишъл в „Маркони“, където е останал до четири часа сутринта. Без да излезе нито за миг. А нашето убеждение е, че тя е била убита около два и половина часа. Е, господин Тилден, в кого още се съмнявате?

— Чакайте… Аз ви казах, че професор Корти по време на свиждането ми каза, че някой веднага след неговото връщане от операта през онази злокобна нощ го потърсил по телефона и му предал, че ще може да намери Ема Зеберг на брега на езерото. И че неговият доброволен защитник адвокатът Барте му препоръчал да запази в тайна тази подробност, за да не утежнява своето собствено положение с евентуални съмнения, че при извършване на злодеянието е имал и помощници. От всичко това не можете ли вие да предположите, че точно адвокатът Барте е упътил по телефона професор Корти към брега на езерото в локал „Париж“? Мога да ви кажа, че веднага след посещението си при професор Корти отидох при Барте и му казах право в лицето, че той е изпратил професора на мястото на убийството. Барте беше смаян от моето обвинение, ядоса се и кресна, че ще ме съди за клевета, но досега той нищо не е предприел.

— Това вече ми го разказахте… И допускам, че точно Барте е телефонирал тогава на професор Корти… Но и това няма никакво значение. Барте е могъл да има най-добри намерения. Защо, моля ви, да не е искал да помогне на професора, известния и уважаван професор Корти, да приключи историята с момичето, което го е компрометирало? Барте не му е препоръчал да убие Ема Зеберг, а само да я намери и да й предложи пари. И аз бих направил това!

— А защо Барте е тичал и уговарял и професора, и жена му да се разведат?

— Е, това е вече съвсем друга работа. Тук и аз допускам, че доктор Карстен е помолил Барте да помогне да се избърза с развода, за да може да се ожени за госпожа Корти, но каква връзка има всичко това с убийството на Ема Зеберг? Може би Карстен и Барте да са извършили нещо против етиката, съгласен съм с вас, че дори са постъпили подло, но във всичко това пак не виждам престъпление.

— Но разберете — пламна Тилден, — че и Карстен, и Барте са били заинтересувани професор Корти да отиде през онази нощ при езерото. Нима Барте го е изпратил там, без да има интерес?

— Извинете, това не е точно така. Днес още веднъж разпитвах професор Корти. Той потвърди, че наистина непознато лице му телефонирало и именно то го упътило към мястото, но едва след като самият професор го попитал къде може да намери Ема Зеберг по това време.

— А откъде е било известно на Барте, че тя ще бъде там?

— Е, вие искате много да знаете, драги мой! Откъде, защо, къде, как! Може и Барте да е бил понякога с момичето на онова място, може и той да е имал някаква връзка с нея. И в това не виждам нищо особено!

— Вие отричате ли, че тази мафия — Карстен, Барте, Гурие и Франц Годар — е била заинтересована да бъде арестуван професор Корти?

— Може би отсъствието на професор Корти да е влизало в любовните планове на доктор Карстен, но все пак каква връзка има това с убийството на момичето? Да не мислите, че са я убили само за да закарат професора в затвора?

— Може би…

— Вие сте наивен, господине! Щом като мислите, че веднъж са решили да прибегнат до убийство и са поели върху себе си такъв грях, нима не е било по-лесно да убият самия професор Корти и с това веднъж завинаги да освободят неговата жена?

Тилден се умълча. Разбра, че няма да му бъде никак лесно да се пребори с логиката на следователя.

— Значи вие смятате, че цялата моя работа е напразна? — попита потиснато художникът.

— Разбира се, ако не се отчете обстоятелството, че сте попречили на Гурие да разведе професора с жена му и сте закарали доктор Карстен в лудницата! — добродушно отбеляза следователят. — Но вие сте направили лоша услуга на госпожа Корти. Тя и без това ще бъде разделена с мъжа си. Мисля, че няма да се отърве с по-малко от петнадесет-двадесет години.

— Това е страшно! — простена Тилден.

— Не по-страшно от извършеното злодеяние.

Тилден напусна кабинета на следователя като пребит.

Единственото, което му оставаше след всичките преживени неприятности и разочарования, беше да отиде в „Маркони“ и да увеличи вересиите си там. Така и направи. Никога досега не бяха виждали Тилден пиян, както тази вечер.