Михаил Цвик
Близнаци (51)

Адвокатите знаят какво правят

— Адвокат Барте — съобщи Кети.

Регина прие адвоката без желание.

— Госпожо, поздрави от съпруга ви — каза адвокатът още от вратата, приближи се до Регина и й целуна ръка.

— Видяхте ли го?

— Да. И не е изключено да се заема с неговата защита…

— Но аз вече повиках адвоката Раисман от Базел.

— Нищо, госпожо! Колкото повече защитници, толкова по-добре. Днес успях да се видя с професора и той ви моли веднага да подадете заявление за развод.

— Какво казвате? — Регина притисна към гърди ръцете си, които изведнъж бяха станали леденостудени.

— Да, госпожо, професорът ви моли колкото е възможно по-скоро да изпълните неговата молба.

— Но защо? Аз не се отказвам от него.

— Разбира се, но този развод до голяма степен ще облекчи неговото положение на обвиняем.

— Нищо не разбирам! Как така?

— Много е просто, госпожо. На какво всъщност се основава причината, за убийството на Ема Зеберг? На това, че за вашия мъже било важно да я премахне, по този начин да заличи миналото и да ви даде възможност да се върнете при него. Но ако се разведете с него и заминете в чужбина, в обвинението ще има една значителна, празнота. Защитата ще може по-лесно да опровергае обвинението. Тя ще докаже, че убитата Ема Зеберг не е пречила ни най-малко на професора, защото той и без това е имал намерение да се разведе с вас. Нима това не е логично, госпожо? Ако оправдаят мъжа ви, вие можете да се върнете в Женева и отново да се ожените. Ако все пак се докаже, че той е имал причини да убие Ема, тогава вие няма да се върнете, защото той ще прекара доста години в затвора.

— Професорът ли иска това? — попита Регина с променен глас.

— Да, госпожо!…

— Аз… аз трябва, вие сам разбирате, трябва да говоря с него, да чуя това от неговите уста… Всичко е толкова невероятно…

— Да не би да мислите, госпожо, че съм измислил нещо? — обиди се адвокатът, но Регина веднага го прекъсна:

— Кога ви помоли за това?

— Точно преди час. Не му беше лесно да се реши, но беше принуден да се съгласи с мен, че разводът е необходим и до голяма степен ще облекчи положението му. Ако го обичате, вие трябва да направите това, госпожо.

— Добре — каза глухо Регина, подаде ръка на адвоката и бързо отиде в спалнята си. Там се хвърли на леглото и заплака горчиво, така както плачат наказаните без причина деца.

Вечерта дойде адвокатът Гурие. Беше смутен и ръцете му, когато изваждаше от чантата си приготвеното заявление, трепереха. Гурие избягваше погледа на Регина и бързаше. Изглеждаше, че иска да свърши колкото е възможно по-скоро с тази неприятна процедура.

— И вие ли мислите, че разводът ще бъде от полза за моя нещастен мъж? — попита го Регина.

— Във всеки случай няма да му навреди… — отговори Гурие неопределено.

Тогава Регина взе писалката от Гурие и подписа заявлението за развод. Но когато той побърза да вземе листа и да го сложи в чантата си, тя го хвана за ръката.

— Слушайте — каза тя сериозно и страстно, — ако днес съм сгрешила по отношение на моя беден мъж, вие и онзи Барте сте виновни, Бог вижда, че не исках…

Гурие пребледня. Нейните думи прозвучаха като клетва.

— Моля ви се, госпожо… как можете… — мърмореше той, вървейки гърбом към вратата.

* * *

Адвокатът Барте беше казал истината. Професор Корти действително му беше поръчал да помоли Регина да побърза с развода, но Барте скри много неща от нея. Той скри, че Корти въобще не знаеше, че Гурие беше прекъснал процеса и когато научи за това, се задъха, казвайки:

— Значи тя не е искала повече да се разведе?… Тя се е отказала?… Искала е да остане при мен?… Какво щастие… какво голямо щастие!

Но Барте започна да му доказва, че разводът е необходим и го уверяваше, че е длъжен да я освободи, че няма морално право да я въвлича в тази история, че е нечовешко, егоистично, че обществото ще го осъди за това.

— Вие трябва да запазите тази прекрасна жена от всичко, което може да ви сполети. Или може би искате името й да бъде свързано с името на убиец!

— Но аз не съм убиец!

— Добре, аз вярвам в това, но още не се знае дали и съдът ще повярва, дали обществото ще повярва. Спасете я от срам, върнете й свободата и й дайте възможност да се успокои. Това е ваш дълг, господин професор.

И Корти беше принуден да се съгласи.

— А ако ме оправдаят? — попита той неуверено.

— Тогава госпожата може всеки момент да се върне при вас — увери го адвокатът.

— Тя ли ви помоли за това? — попита Корти.

— Не, тя не искаше да ви причини и тази болка… Но нима тя трябва да ви моли за развод? Нима не чувствувате, че сте длъжен да й предложите това, щом като ви арестуваха и обвиняват в убийство?

И Рудолф послушно подписа заявлението, което беше приготвил Гурие. След излизането на Барте той покри лицето си с ръце и утихна. Тясната килия му изглеждаше като каменен ковчег, в който го бяха заровили жив и откъдето той нямаше повече да излезе.