Михаил Цвик
Близнаци (40)

Зад решетките

Полумракът, който изпълваше килията на Рудолф Корти, напълно отговаряше на неговото душевно състояние. Той се стараеше да не гледа късчето синьо небе, което се виждаше през високия прозорец. Защото това малко синьо петно сред сивотата на стените му напомняше за живота, който беше оставил там, където беше Регина.

Всичко беше останало там, а в тази каменна кутия нямаше нищо, освен неговото снажно тяло, погребано под тежестта на нещастието, срама и страха.

Корти по цял ден тъпо и равнодушно гледаше в стените, по които предишните обитатели на килията бяха оставили спомени от дните, които бяха прекарали в този кафез. Тук имаше сърца, пробити със стрели, клетви, надраскани с гвоздей, и дати, дати без край…

Корти вече знаеше наизуст съдържанието на всички тези надписи и се мъчеше да си представи как са се държали в тази килия техните автори.

Избягваше да мисли за Ема Зеберг, също и за брат си; всичките му мисли бяха насочени към Регина и това как е посрещнала тя неговото арестуване. Дали ще се постарае да го заличи в сърцето си, или ще му протегне ръка за помощ? Дали тя вярва, че е убил Ема Зеберг, или решително ще отхвърли това ужасно обвинение?

И още една мисъл тревожеше Корти през първите дни на неговото нещастно усамотение: не беше ли по-добре да открие на следователя, че той не е Адалберт, а е Рудолф Корти?

Но след дълги колебания реши да запази тайната си. Защото мислеше, че обвинението му за убийство на Ема Зеберг и след като признае, че не е Адалберт Корти, пак ще остане. Не го бяха арестували заради миналото на Адалберт, а защото той, Рудолф Корти, след инцидента с Ема пред операта, беше отишъл да я търси и през същата нощ беше на Женевското езеро, където по-късно бяха намерени кървави следи, обувката, чантата и кожената яка на убитата. Всичко това беше станало в отсъствие на Адалберт. Значи престъплението имаше връзка само с него, с Рудолф.

Вън отекнаха стъпки.

— Заповядайте при следователя! — каза пазачът, появявайки се на вратата.

Корти стана и тръгна след него.

— Как е, господин Корти? — попита го следователят.

Корти равнодушно се обърна към прозореца и видя покривите на къщите, покрити с първия сняг. През прозореца на килията си той не можеше да види това.

— Студено е, господин Корти, да изпием по чашка коняк, ще се постоплим и после ще поговорим — предложи следователят.

— Благодаря, не пия.

— Искате ли цигара?

— Не, не пуша.

Следователят се разсърди. Той беше предложил коняк и цигара на Корти с намерение чрез тях да го предизвика към искрено признание.

— Това е обидно, господине.

— Защо?

— Не приемате да ви почерпя.

— Не пия…

— Никой не ви кара да се напиете, както правехте преди, една чашка коняк може да изпие всяко малко момче.

— Възможно е, господин следовател, но аз отдавна не съм малко момче и пия само онова, което ми харесва — спокойно отговори Корти.

Следователят сви недоволно рамене и изпи своята чашка, а коняка от другата върна в шишето.

— Кажете ми, господин Корти, кога започна вашата връзка с убитата Ема Зеберг.

Рудолф се уплаши. Той нямаше понятие кога е започнала връзката между нея и брат му Адалберт, а беше опасно да отговори така, наслуки.

— Не си спомням точно, господин следовател… Нашата обща работа в моя кабинет постепенно премина към приятелство…

— Чакайте, чакайте — прекъсна го следователят, — вие не отговаряте на въпроса ми. Кажете ми датата, разбирате ли, поне приблизително, кой месец, коя година е започнала вашата интимна връзка с убитата.

— Не си спомням, господин следовател.

— Не ви разбирам, изобщо не ви разбирам! Не е възможно да не помните такива работи. Не сте сменяли всеки месец вашите… милосърдни сестри! Освен убитата, никой друг не се е ползувал с вашето приятелство…

Корти почервеня при тези думи, но нищо не каза.

— Хайде, спомнете си — настояваше следователят. — Кога за последен път сте били в къщата на убитата?

— Не си спомням… беше отдавна — каза Корти, без да смее да погледне своя мъчител.

— Защо се страхувате да ми кажете? Вече зная, че сте ходили в нейната къща.

— Повярвайте ми… не си спомням…

— Чудно! Кажете ми поне често ли отивахте в нейната къща?

— Често… — отговори Корти.

— Не е вярно! Вие сте били при убитата само един път. Не разбирам защо не кажете истината. Или може би се надявате, че ще ме объркате с това? Много сте наивен!

— Извинете, нямам намерение да ви заблуждавам… Повярвайте, всичко е така объркано в главата ми.

Следователят внимателно погледна Корти.

— Кажете ми — продължи той, — имахте ли някакви недоразумения с убитата?

Корти си спомни за неотдавнашната сцена с Ема и каза:

— Да!

— Изглежда, че в края на краищата паметта ви се върна. Ще се постарая да използувам това обстоятелство — иронично отбеляза следователят. — А защо сте искали един път да я удушите?

— Какво? Да я удуша? — извика ужасен Корти. Нямаше и понятие за това. А и откъде би могъл да знае? Неговият брат е искал да удуши Ема.

— Защо мълчите? Питам ви: Защо сте се хвърлили един ден върху покойната Ема и сте започнали да я душите?

— Категорично отричам това.

— Какво? Отричате? — Следователят не можа дълго да продума от учудване. — Вие, господин Корти, имате намерение да се подигравате с мен. Всички свидетели потвърдиха, че са забелязали по врата на убитата Ема следи от вашите пръсти, а вие отказвате, че сте искали да я удушите.

— Казвам ви, господин следовател, че не си спомням такова нещо. Нещастието, което ми се струпа, и неочакваното арестуване са отслабили, изглежда, паметта ми.

— Това са глупости, господине! Вие сте забравили неща, които дълго се помнят. Или може би сте се опитвали — всеки ден да душите някого? Вие просто искате да се измъкнете… Познавате ли художника Тилден?

— Не!

— Ето, виждате ли! Пак лъжете. Точно днес този същият господин Тилден ме молеше да му позволя да се види с вас. Той казваше, че се познавате, а вие сега отказвате това.