Михаил Цвик
Близнаци (59)

Трудностите на детективската професия

Там беше застанал художникът Тилден.

За миг Карстен остана като закован, но след това с див вик се хвърли върху художника.

— Ще го удуша! Ще го удуша! Ще го премахна! — извика той и двамата паднаха на пода в дива борба.

Карстен беше обладан от силата на безумния. Кой би могъл да повярва, че в това изпито и измъчено тяло може да има толкова физическа сила? Тилден започна да отслабва. Пръстите на доктора успяха да се докопат до шията на художника, който бе започнал да се задушава, когато в стаята дотича Кети, придружена от градинаря. С голяма мъка освободиха Тилден от ръцете на лекаря.

— Е, докторе, пак не успяхте! — каза Тилден, дишайки тежко.

Карстен мълчеше. Ужасен гледаше изплашената Регина, която беше застанала край прозореца, градинаря, Тилден и изглеждаше, че не разбира добре какво се беше случило. Но художникът се приближи до него и навеждайки се над лицето му, попита:

— Къде е Франц Годар?

Карстен отстъпи крачка назад. Косата му беше в безпорядък и на дясната му страна имаше дълбока драскотина.

— Вчера за втори път посетих вашата къща… В стаичката над кухнята намерих угарки от цигари „Фин“. Зная, че такива цигари пуши Франц Годар. Там намерих и празно шише от коняк, а дюшекът и огледалото, които и сега се намират в стаичката, вонят непоносимо на брилянтина, който употребява Франц Годар. Твърдя, че вие сте скрили Франц Годар, преди да успея да го изпратя на сигурно място. А вие вероятно имате причина да криете убиеца на Ема Зеберг — защото аз не се съмнявам, че Франц Годар я е убил и заради това е получил от вас пари. Да, да, на вас ви е било нужно това убийство, за да блъснете в пропастта съперника си, професор Корти, който стои на пътя към жената, която вие обичате. Вие сте довели тук онзи вагабонтин Барте да убеди госпожа Корти да се разведе с професора и за всичко това ви е помогнал и Гурие. Вие сте накарали госпожа Корти да говори пред следователя само онова, което може да напакости на нейния мъж.

При тези думи Регина се обърна към художника, стенейки:

— Господи, какво съм направила! Аз го погубих!

Кети изтича към господарката си, прегърна я и се опита да я изведе от стаята, но Регина отказа помощта й, желаейки да остане докрай свидетелка на разговора между художника и Карстен.

Изведнъж в стаята отекна безумният смях на Карстен. Очите му, изхвръкнали от орбитите, бяха толкова страшни, че дори Тилден отстъпи назад.

— Той полудя! — прошепна Регина.

— Телефонирайте в болницата! Бързо! — обърна се художникът към Кети.

Но безумният смях на доктор Карстен секна. Сега го обхвана панически страх и той се скри зад високото облегало на дивана.

— Да бягаме, Регина, да бягаме! Къде са моите куфари? Трябва да отпътуваме оттук, Регина. Защо мълчиш? Спасявай се!

На улицата вече се чу сирената на линейката, след малко в стаята влязоха високи здрави мъже с бели престилки. Те изпитателно се вгледаха в Регина, а после в Тилден, чиято коса беше разрошена, яката скъсана, дрехите изпомачкани.

— Ето го, зад дивана — тихо каза Тилден.

Когато доктор Карстен видя мъжете с бели престилки, с остатъка от своя разум разбра защо са дошли и започна да тича и да се крие из стаята.

Регина, по настояване на Тилден и Кети, напусна стаята, а Карстен започна да се бори със санитарите.

— Регина! Регина! — викаше той с вече пресипнал глас, но скоро виковете му утихнаха зад вратите на линейката.