Михаил Цвик
Близнаци (66)

Тилден пътува

На четвъртия ден след сцената с Карстен Регина беше седнала до прозореца, гледаше тъжно към Алпите и мислеше за мъжа си. Влезе Кети.

Госпожо, художникът Тилден моли да го приемете.

— Тилден!? Тилден? Ах… да! — едва се сети Регина и кимна.

Художникът влезе, целуна ръка на Регина и с галантен жест й подаде кутия бонбони. Регина сви рамене с недоволство.

— Но защо е това?

— Госпожо, някой трябва да ухажва красивите жени. Професорът е арестуван, доктор Карстен полудя, така че сега остава аз да бъда кавалер.

На Регина се стори много чудна неговата шега и фамилиарност, която обаче не я обиди.

— Нима мислите да ме ухажвате, Тилден?

— Не госпожо, аз никога не ухажвам и не се влюбвам. За любовта е необходима известна концентрация на душевни сили, а аз съм пеперуда, госпожо.

— О не ми е до шеги, господине!

— Вярвам, и аз нямам настроение за шеги. Дойдох по работа.

— Каква?

— Ще изчезна за известно време.

— Ще отпътувате ли някъде? — равнодушно попита тя.

— Трябва да мълча…

— И дойдохте само за да ми кажете това ли?

— Да, но искам да прибавя, че и по време на моето отсъствие не се отказвам от моята задача. Ще ви бъда рицар от разстояние. Твърдоглав съм като вол, упорит като влюбен испанец и неуморим като мравка.

— Какво искате да кажете?

— Че нито един следовател на света няма да ме убеди, че не разбирам от криминалистика. Ще продължа моята борба за истината.

— Вие наистина ли не вярвате, че професорът е убил Ема Зеберг?

— Не съм казал това, но ми трябват убедителни факти, по-убедителни от ония, които има следователят. Трябва още да копая и да копая, докато стигна до дъното…

— А после?

— После или ще стигна до златото на истината, или ще остана в гроба, който сам ще си изкопая.

— Господи, никой, никой не вярва, че моят мъж не е убиец! Кажете ми, Тилден, нима има толкова убедителни доказателства против него?

— Два факта утежняват положението му: неговото особено държане и отиването му при езерото през онази нощ. Миналата нощ арестувах Франц Годар, бившия годеник на убитата Ема Зеберг. Сигурен съм, че е замесен в тази история, но за съжаление има алиби.

— Но това значи, че я е убил моят мъж… Кажете!

На лицето на Тилден се появи едва забележима сянка.

— Не знам, госпожо! — каза той. — Всичко ще се изясни. Дойдох да ви помоля, докато ме няма, да не приемате никого. Обещавате ли?

— Колко ще се забавите?

— Не знам. Това зависи от много обстоятелства. И… още една молба, госпожо.

— Каква?

— Не казвайте на никого, че съм напуснал Женева.

— Кажете ми, вашето пътуване във връзка с процеса на моя мъж ли е?

— Да, но не ме питайте нищо повече, госпожо!

— Нека Бог ви помага, Тилден!

— Благодаря.

И Тилден изчезна.

След час той седеше в купето на бързия влак и замислено гледаше през прозореца.