Михаил Цвик
Близнаци (62)

Призраци

В къщата на доктор Карстен беше тихо. В четирите стаи, забравени от хората и от Бога, беше студено и мрачно, по стените се бяха появили петна от плесен, а измачканите завеси и мебелите миришеха на прах и на влага.

Прислужницата на доктор Карстен никога не влизаше в тези стаи. Тя стоеше в своята малка стаичка под самия таван и четеше Библията. Беше сигурна, че доктор Карстен ще оздравее и ще се върне. И всеки път, когато чуеше звънеца, отиваше най-напред на прозореца и гледаше долу дали не е докторът.

За съжаление пред входа никога не заставаше доктор Карстен. Долу беше или някой болен, който още не знаеше, че доктор Карстен е в клиниката за душевноболни, или някой негов познат, който беше дошъл да се осведоми за него. За всички прислужницата имаше готов отговор:

— Доктор Карстен още не си е дошъл.

Една нощ старата жена се събуди от някакъв шум. Надигна се, ослуша се и започна да се кръсти… Шумът изведнъж престана, но сега долу се чуха стъпки — бавни и спокойни стъпки.

Нямаше съмнение: някой беше влязъл в апартамента на доктора.

— Крадец! — с ужас си каза старицата, нямаше смелост да отвори прозореца и да извика за помощ, защото беше три часът, а по това време, колкото и да викаше, никой нямаше да я чуе на тази улица.

Прислужницата реши, че най-добре ще бъде да се покори на съдбата, зави се презглава с юргана и зашепна молитви. Прекара така цялата нощ и едва сутринта, на светло, реши да отиде долу в стаите на доктор Карстен. За нейна голяма изненада, нищо не беше пипнато, а шкафовете, гардеробите и чекмеджетата на писалищната маса бяха заключени, така както ги беше оставил докторът. Цял ден жената измъчваше главата си с тази загадка, а когато настъпи нощта, тя се съблече, легна в леглото си, но не можа да заспи: тайнственият шум от миналата нощ я плашеше.

Дълго време нищо не наруши тишината на празната къща, но щом наближи три часът, отново отекнаха стъпки в стаите на доктора. Този път — тихи и внимателни…

Бедната старица цяла трепереше и кършеше ръце от отчаяние, а на сутринта, когато слезе долу, намери пак всичко непипнато, както и предишния ден.

След дълго колебание прислужницата се облече и отиде в участъка, където разказа за своя нощен страх и че нищо не е откраднато. Нейните думи бяха посрещнати с недоверие:

— Вие сте сънували! Във всяка празна къща, в която не живее никой, нощем се чуват необясними шумове и звуци: пука паркетът или мебелите, сервизите звънтят. Щом като нищо не е откраднато, няма какво да се тревожите! — препоръчаха й в участъка и старицата се върна вкъщи, но все още изпълнена със страх.

„Значи… призраци!“ — реши тя, когато пак чу шум в стаите на доктора.

Старата жена беше суеверна и повярва в това си предположение. То дори й донесе известно успокоение, защото знаеше, че призраците никога нищо не крадат и не убиват хората. Освен това Библията и молитвите отлично помагат против призраците.

Имаше и известно съмнение в това предположение, защото доктор Карстен беше, слава богу, жив, а чий дух би могъл да се интересува от къщата му, освен неговия? Но в края на краищата старицата намери обяснение и на това: сигурно е духът на покойната му майка, която вероятно търси своя единствен син и не може да го намери. И старата жена не се страхуваше повече от шума в докторовите стаи.