Михаил Цвик
Близнаци (45)

Тилденовите загадки

— О, докторе! Здравейте! — поздрави той весело Карстен и вдигна чашата си.

Карстен го извика при себе си, кимвайки му с глава. Художникът веднага остави компанията си и отиде при него.

— Днес нямате късмет, докторе! — каза Тилден, отпускайки се тежко на стола.

— Защо?

— Защото съм страшно жаден, а нямам пари! Цялата ми надежда е във вашия портфейл.

Карстен се усмихна.

— Пийте, Тилден, пийте! — каза той и поръча две бутилки.

Художникът напълни чашите и се чукна с доктора:

— За ваше здраве и за вашата голяма любов.

— Оставете тези заядливи закачки… — намръщи се Карстен.

Изведнъж Тилден внимателно се загледа в Карстен и учудено вдигна вежди.

— Каква е тази синина под окото ви, докторе? — попита той.

Карстен се сепна.

— Блъснах се в тъмното във вратата — отговори той, отбягвайки изпитателния поглед на художника, но изведнъж почувствува желание да му разкаже всичко, което се беше случило миналата нов неговия кабинет. Надяваше се, че Тилден ще може да му каже или да предположи нещо.

— Излъгах ви, Тилден. Удариха ме…

— Кой?

— Не зная. Нощес някой беше влязъл в кабинета ми и когато се помъчих да го хвана, ме удари в лицето… Това е всичко.

— И откраднал ли е нещо? — любопитно попита Тилден.

— Не, нищо!

— Обадихте ли се в полицията?

— Мисля, че няма смисъл. И без това няма да го хванат. Кажете ми, Тилден, как да си обясня това произшествие?

Художникът се замисли.

— Кажете ми, докторе, чиста ли е съвестта ви? — попита той изведнъж.

— Карстен се разсърди:

— Как да разбирам въпроса ви? Какво искате да кажете с това? Какъв е този ваш начин да разговаряте със загадки?

— Не разбирам защо се разсърдихте така изведнъж, докторе. Исках само да ви попитам дали имате неприятели, които се интересуват от вашите тайни.

— За какви тайни говорите?

— Колко чуден човек сте! Че кой от нас няма тайни? Кой от нас няма личен живот, скрит от любопитните погледи на другите?

— Съгласен съм с вас, Тилден, но нима тези тайни се крият в чекмеджетата на писалищната маса?

— Случва се, докторе, случва се! Понякога една малка бележка струва повече, отколкото няколко тома мемоари. Но стига сме говорили за това.

— Този въпрос ме интересува.

— И безпокои.

Карстен изгледа почти свирепо Тилден.

— Опасен е този ваш навик, Тилден…

— Какъв навик, докторе?

— Вие винаги се съмнявате в нещо. Винаги имате подозрения.

— Не, невинаги!

— Надявам се, че това не се отнася и до мен.

— Точно до вас, докторе — спокойно отговори Тилден.

Карстен пребледня и само две червени петна се появиха на страните му, както винаги, когато беше възбуден.

— Обяснете ми.

— Без причина се дразните, докторе. Сам ме предизвиквате, а после се сърдите. Твърдя, че от деня, в който беше убита Ема Зеберг и беше арестуван доктор Корти, вие постоянно сте особено нервен.

— Вие сте полудели.

— Не. Пих наистина, но все още съм абсолютно трезвен и с ума си.

— Чакайте… Професор Корти е мой добър познат… На мен, да кажем, ми харесва неговата жена… Мога ли тогава да бъда съвсем равнодушен към цялата история?

— О, не! Отлично познавам хората! Вашето участие в тази работа е свързано с някаква нервност и постоянен страх. Вие можете да страдате заради жената на Корти, но вие се и страхувате от нещо. Може би самият не забелязвате това, но то си личи отстрани. Аз съм художник и съм свикнал да изучавам лицата. Вие много сте се променили, докторе, неспокойството не изчезва от очите ви, отслабнали сте, движенията ви са станали нервни, дори и вашата походка е променена… Сега вие вървите някак прегърбено, като че ли всеки момент очаквате да падне на главата ви тухла или нещо подобно… И ако вие не забелязвате това, аз ще ви кажа, че вашите разговори и мисли постоянно се въртят около Корти.

Карстен се засмя със сух, неприятен смях.

— Глупости! Вашите наблюдения са неверни, Тилден! Всички тези външни симптоми, които сте забелязали, са предизвикани от съвсем други причини. Аз не отричам, че обичам Регина Корти и никога не съм твърдял, че нейното резервирано държане не ми причинява болка. Нима е чудно, че съм отслабнал малко и съм започнал да ходя прегърбен? Вие може би никога не сте обичали толкова силно, както аз обичам тази жена.

Тилден напълни чашите.

— Да изпием по една за здравето на Корти — каза той мрачно.

— Какво искате пък сега? — пламна Карстен.

От художника не убегна, че казвайки това, Карстен потрепери.

— Защо да не пием за негово здраве? И палачът може да пие за здравето на бъдещите си жертви.

— Слушайте, Тилден, ако не ви смятах за малко смахнат, щях наистина да се обидя…

— Смятайте ме и занапред за малко налудничав. Така е по-удобно… От лудите никой нищо не търси, а всички се страхуват от тях…

— Но не и аз, Тилден!

— Вие още не сте имали случай да се уплашите от мен! — безгрижно каза художникът и потупа Карстен по рамото.