Михаил Цвик
Близнаци (6)

Любовта на доктор Карстен

Доктор Карстен все пак успя да се срещне с Регина Корти. Тя не желаеше тази среща, но неговата настойчивост беше по-силна от нея.

Карстен три дни непрекъснато дежури пред изхода за артисти.

— Трябва да ми отделите половин час, само половин час! — молеше той, притискайки шапката към гърдите си.

— Какво има, докторе? — попита тя.

— Но, госпожо, нима е възможно да разговаряме тук, на изхода на театъра?

Изглеждаше обиден. На Регина и стана жал за него, само жал, но той забеляза, че тя вече е готова да отстъпи.

— Повярвайте ми, госпожо, че няма да ви досаждам с никакви молби. Знам вашите чувства към мен… Касае са за съпруга ви.

— За професора? Какво има, докторе.

Той й предложи да влязат в малкото кафене и в края на краищата тя се съгласи. Карстен за пръв път седеше насаме с нея и имаше желание да използува всеки момент от нейната близост, да улови всеки неин дъх, да запомни и най-малкото движение на тази толкова красива и толкова горда жена. Ревниво наблюдаваше нейното спортно палто с мъжка кройка, което я обвиваше, малката филцова шапка, под която едва се побираше буйната й коса с цвят на старо злато.

Към доктора бяха отправени две големи кафяви очи с извънредно гъсти мигли. Тези очи го объркваха, плашеха го със своята сериозност, строгост, очи без ни най-малко кокетство. Тези очи убиваха всяка мисъл за по-голяма близост, всяка надежда за успех и това го възбуждаше и в същото време го и ядосваше.

Регина Корти бавно сне ръкавиците си, остави ги настрана, а доктор Карстен с нескрито желание наблюдаваше нейните красиви ръце. Регина забеляза това и отмести ръцете си от масата.

— Искахте да ми кажете нещо за моя мъж — подсети го тя.

Карстен се сепна.

— Да, точно така… Той вчера ми направи страшна сцена.

— Защо? — Нейните зеници потъмняха.

— Защото съм ви изпращал много цветя.

— И има право — съвсем неочаквано каза Регина.

Карстен побледня и за момент затвори очи.

— И вие мислите същото? Как боли… Само човек без воля може да се води по мнението на един пияница — каза той с горчивина.

— Или човек, който много обича, докторе…

Той отвори очи и изгледа артистката с безкрайна изненада.

— Но нима? Нима може да се обича такъв човек? И това казвате вие, Регина Корти?

— Не ви ли се струва, докторе, че тази тема е много интимна за обикновени познати — строго попита Регина, и взе ръкавиците си от масата.

Докторът се изплаши. Нима тя ще си отиде и ще го остави?

— Извинете, госпожо, но аз имам причина да предполагам, че вашата любов към професора, ако такава въобще съществува, се намира в голяма опасност.

— Не ви разбирам, докторе.

— Неговата връзка с Ема Зеберг — направо започна Карстен.

— Какво говорите?

Карстен забеляза как тя потрепери и почувствува радост, че можа да й причини болка.

— Да, госпожо! Сега може би вече ще разберете причината, поради която ви изпращам цветя — единственото позволено нещо на моята любов към вас. Искам моите цветя да ви скрият от калта, с която ви омърсява вас, гордата и прекрасна жена, вашият мъж.

Тя не го слушаше. Намекът за връзката на нейния мъж с Ема Зеберг толкова я порази, че въобще забрави за присъствието на доктор Карстен. Регина вече не чувствуваше нищо към мъжа си, нищо, освен отвращение и страх, но това, което сега й съобщи доктор Карстен, беше по-страшно от всичко. Беше й по-леко да я обижда, отколкото да й изневерява. По-добре би се чувствувала някой да й удари плесница, отколкото това, което научи сега — че има за съперница Ема Зеберг, някогашна сестра от болницата „Св. Павел“.

— Чакайте, докторе… вие, струва ми се, споменахте нещо за някаква връзка на моя мъж с онази… Зеберг.

— Защо „някаква“? За тази връзка знаят всички, освен вас, госпожо — отговори докторът с явното намерение да й причини ново страдание.

Едва сега Карстен разбра, че Регина не беше го слушала, че докато той й говореше за своите чувства, тя беше мислила за изневярата на професора, за тежката обида, която той й беше нанесъл.

— Това са обикновени клюки — каза Регина с привидно равнодушие, но зад думите й Карстен разбра желанието й да научи колкото се може повече, а той не искаше да я жали.

— Чудя ви се, госпожо. Самата Зеберг говори за това навсякъде и ясно разказва за своята бъдеща роля.

— Каква роля? — едва можа да изговори Регина. И за да не види Карстен мъката в очите й, тя се наведе над чашата с димящо кафе.

— Зеберг уверявала някои хора в аптека „Орео“, че в ролята си на съпруга на професор Корти няма с нищо да бъде по-долу от вас.

— Кога го е казала, докторе? — попита Регина, без да повдигне глава.

— Вчера, госпожо… Бях случайно в аптеката.

Регина чувствуваше, че доктор Карстен говори истината.

— Кажете ми, докторе, какво желаете вие? — попита тя изведнъж, гледайки го право в очите.

— Аз желая вас, Регина Корти.

— Вие сте полудели.

— О, не! Аз ще ви спечеля с моята любов. Аз съм търпелив, госпожо. Знам, че ще напуснете професора… и тогава…

— Тогава вие ще бъдете единственият мъж на света, на когото ще поверя моята нещастна съдба. Това ли искате да кажете?

В нейните думи имаше толкова много ирония, че Карстен се ужаси.

— Значи вече обичате друг? — попита той тихо и очаквайки отговора й, настръхна.

— Вие говорите глупости, докторе.

Карстен, без да съзнава какво върши, се надигна от мястото си и каза:

— Вие лъжете, Регина Корти!

Тя веднага стана. Черните й вежди се събраха, а в очите й имаше толкова злоба, че докторът не усети как се дръпна назад.

— Как смеете, докторе? — каза тя със съвсем чужд глас.

И докторът стана. Не усети как счупи между пръстите си малката чашка, която държеше.

— Неотдавна, госпожо, късно през нощта вие казахте на някого във вашата градина: „До утре“. Да, да, това беше през нощта, когато самотните жени спят. Това беше преди няколко дни, Регина Корти! Как страдам от този ден, как страшно страдам. Не си отивайте, моля ви! Знам, че няма скоро да ви видя и да разговарям с вас. Не ме лишавайте от тази радост, моля ви! Не ми забранявайте поне да ви обичам и да ви говоря за моята любов!

В този момент Регина Корти си слагаше ръкавиците и Карстен разбра каква непоправима грешка направи, като заговори за онова, което беше за нея най-свято — нейната тайна. Сега тя ще го намрази като свидетел на онази сцена в градината и никога нямаше да му прости.

— Простете ми, аз ви обичам, но съм полудял, не мога да се владея, не знам какво говоря. Имате ли сърце, Регина Корти? Имате ли сърце?

— Сбогом, докторе — каза Регина и студено му протегна ръка.

Докторът страстно сграбчи ръката й. В очите на този сериозен и спокоен на вид човек блестяха сълзи… Тези сълзи трогнаха Регина Корти.

— Вие се държите като дете — каза тя с по-мек тон. — Само че не би трябвало да говорите глупости. Това не ви прилича, докторе — прибави тя и се усмихна.