Михаил Цвик
Близнаци (47)

Крадецът чудак

Доктор Карстен не можеше да седи вкъщи. Копнежът по Регина не му даваше мира. Облече се и отиде да приема болни.

— Ах, господин докторе, нещастие! Нощес крадец е влязъл в къщата — каза му Кети веднага щом го видя.

Карстен изтича в кабинета на Корти. Пред очите му беше същата картина, каквато видя в своя кабинет: всички чекмеджета на писалището бяха извадени и съдържанието им бе изсипано на масата.

— Липсва ли нещо? — попита той.

— Не, госпожата беше вече тук.

— Добър ден, докторе — чу той зад себе си.

Беше Регина.

— Откраднато ли е нещо, госпожо? — попита Карстен с потреперващ глас.

— Мисля, че не е…

— Сигурна ли сте?

— Намерих на масата единадесет хиляди франка, които чудноватият крадец е извадил от едно чекмедже и ги е сложил на масата, като че ли е искал да подчертае с това, че парите не са го интересували и че нищо не е откраднал. Направи ми също впечатление, че той е пренесъл микроскопа на професора на по-сигурно място — изглежда, за да не го събори, когато е претърсвал, и даже го е захлупил със стъкления похлупак, който стоеше в шкафа.

— Съобщихте ли в полицията?

— Да, сутринта тук беше комисарят и само вдигаше рамене.

— Нима нищо не каза?

— Само нарече крадеца „чудак“.

— Мога ли да подредя тези книжа, госпожо? — попита Кети.

Регина потвърди с глава, без да гледа момичето, мислите й бяха заети с Карстен. Той беше блед и долната му челюст така силно трепереше, че го забеляза и Кети и погледна господарката си учудено.

— Какво ви е, докторе? — попита Регина.

Карстен като че ли едва сега дойде на себе си.

— Нищо, абсолютно нищо… Мислех само какво ли е накарало посетителя да прехвърли всички тези книжа, а да не вземе парите. Нима не ви се струва и на вас чудно това, госпожо?

— Разбира се, много чудно, докторе, но защо се изплашихте толкова? Изглеждате просто страшен! — каза Регина.

— Нима е възможно? Наистина… в първия момент се изплаших… Помислих, че са ви обрали…

Неговите думи прозвучаха много неубедително, но той не искаше да разказва на Регина, че и в неговата къща беше извършено също такова претърсване, при същите обстоятелства, само с тази разлика, че беше получил и силен удар в лицето.

В това време Кети разтребваше стаята. Едва сега Карстен забеляза, че е още с палтото и отиде да го съблече във вестибюла. Когато се върна в кабинета, Регина не беше вече там.

* * *

По обяд Адалберт Корти излезе на улицата. Сам не знаеше защо днес не му се седеше вкъщи. Може би се плашеше от мисълта за утрешния ден?

„Ще отида в Женева! Ще се върна там на всяка цена! Няма да остана в тази дупка!“ — повтаряше си той непрестанно.

— Тъкмо идвах при вас! — чу зад себе си глас и когато се обърна, видя дебелия раздавач, който бъркаше в чантата си.

— При мен! — учуди се Адалберт. — Защо?

— Как защо? Че днес е двадесет и пети, господине, а това е вашият най-щастлив ден! — отговори раздавачът, усмихвайки се, и му подаде хартия и молив.

— Подпишете!

— Не… не разбирам! — каза, заеквайки, Корти. — Че… откъде са тези пари?

— Как откъде! От Женева, разбира се! Както винаги!

— От Женева? Колко?

— Колко сте смешен, господине! Като че ли не знаете колко! Хиляда франка, както винаги.

— Не разбирам! — отвърна Корти и машинално се разписа, после остана дълго на улицата с парите в ръка, гледайки след раздавача.

„Как е възможно? Нали Рудолф е в затвора? Или, или… може би са го пуснали с полицай из града. Но нали вчера четох, че още е затворен и не пускат никого при него, освен адвоката му.“

Едва сега той се сети да погледне адреса, написан на поканата, която беше останала у него заедно с парите. Погледна и сви рамене.

„Чудно, адресът е написан на машина. Рудолф никога досега не е правил това. Името на изпращача ми е съвсем непознато: Пиер Милен… Не го познавам!“

Едва в кръчмата, след третата чаша, Адалберт си помисли, че вероятно Рудолф е поверил тяхната тайна на адвоката си, който сега ще му изпраща пари в Аделбоден.

— Не може да бъде иначе — каза си той гласно и се успокои, но не за дълго. — А кой ще ми изпраща пари, когато затворят Рудолф за десет-петнадесет години? — започна да се пита той и отново се притесни.