Михаил Цвик
Близнаци (36)

Опечаленият годеник

Франц Годар, доста объркан, седна пред следователя. Изобщо не обичаше тези строги господа, които така вещо се вмъкваха в най-съкровените тайни, но нямаше какво да прави. Не можа да избегне това посещение.

Следователят погледна внимателно Годар и веднага разбра с какъв човек има работа.

— Да, да си поговорим — започна той, без да вдига погледа си от някакви актове, които лежаха пред него после ги подписа и след това се загледа пак в посетителя! — Какво можете да ми кажете, господин Годар? — попита той и в гласа му се чувствуваше ирония.

— Професор Корти имаше любовни връзки с моята нещастна годеница, а когато тя поиска от него да обезпечи бъдещето й, той я изхвърли на улицата. Тя остана без работа и трябваше да търси клиенти из улиците.

— Стоп! Вие говорите като навит грамофон! Освен това лъжете, а имайте предвид, че е много опасно да се лъже в тази стая.

Годар се покашля и заговори басово.

— Извинете, аз съм само нещастен годеник, който изгуби другарката в живота си, която…

— Мълчете! Отговаряйте само на въпросите ми!

— Разбирам…

— Занимаваше ли се вашата годеница, преди да започне да работи при професор Корти, с проституция или не?

— Знаете ли, господин следовател…

— Да или не?

— Да, но тя се изтръгна от ноктите на разврата и започна честен живот…

Годар се стараеше да говори колкото е възможно по-интелигентно и искаше на всяка цена да направи добро впечатление на следователя.

— Значи занаятът на проституцията й е бил познат добре и преди започването й с Корти?

— До известно време…

— Така… А когато загуби мястото си при професора вие сте започнали да я изпращате на улицата и да й вземате парите?

Годар се смая. Той не очакваше такова нещо, но все пак запази самообладание.

— Моля ви се, господин следовател, аз исках да се оженя за нея, а за това ни трябваха средства…

— А защо не работехте вие, за да се сдобиете с тези средства?

— Но в тези тежки времена, когато безработните са повече, отколкото камъните на улицата…

— Вие не сте работили и когато времената са били добри, освен дето сте успели на два пъти да лежите в затвора.

— Поради нещастно стечение на обстоятелствата, господин следовател.

— Знаем ги ние тези обстоятелства. Но да се върнем на въпроса. Значи вие сте я изпращали на улицата, а после сте й вземали парите и вероятно доста често сте я били?

— Как може така, господин следовател! Как мога да бия годеницата си? О, не! Не мога да бия една беззащитна жена.

— Не ми се вярва, господин Годар! Кажете ми посещавали ли сте скоро Корти?

— Само да го помоля за парична помощ, за да мога да спася моята покойна годеница от разврата.

— И какво ви отговори той?

— Че съм изнудван и че ще ме предаде на полицията.

— А после при него е отишла убитата.

— Точно така!

— Професор Корти я е изгонил?

— Да…

— Защото тя искала да го заплаши със своята бременност, а излязло, че това е лъжа?

— Извинете, но моята покойна годеница нямаше друг изход. Ще се съгласите, господин следовател, че един толкова богат господин можеше да даде на бедната измъчена девойка известна сума, за да си купи шевна машина или нещо подобно, за да може да започне нов живот на порядъчна жена. Вместо да изкупи греха си към нея, професор Корти се нахвърлил върху й и започнал да я души…

— Стоп! Как така започнал да я души! Кога е било това?

— Това беше приблизително преди месец и половина. Бедната Ема, синините по врата й дълго личаха… Ако не ми вярвате, разпитайте лелята на Ема и господин Фридрих Байер, който също видя синините…

Следователят мълчеше. Работата беше там, че той още сутринта беше разпитвал Байер, който беше потвърдил, че е видял синините, следи от пръсти и че убитата със сълзи на очи му разказала, че в пристъп на лудост професор Корти се опитал да я удуши. Байер беше готов да потвърди под клетва показанията си и следователят знаеше, че може да вярва на честния Байер. Освен това беше събрал още сведения за скандалите, които се бяха разигравали в кабинета на Корти, между него и убитата Ема. Инкасаторът за електричеството беше дал показания, че преди около шест седмици видял със собствените си очи как Корти блъскал от кабинета си вън на пътеката пред къщата някаква госпожица, която плачела. Когато следователят показа на инкасатора фотография на Ема, той веднага позна изхвърлената девойка и затова можеше да се вярва и на Годар, че Корти е искал да удуши Ема.

Франц продължи:

— Ако професор Корти е бил способен да души една девойка — същата тази девойка, с която е имал връзки, защо, господин следовател, не можете да допуснете, че я е убил?

— Кога за последен път видяхте убитата?

— Веднага след скандала с професора пред операта…

— Беше ли тя пияна?

— Мммм… може би… не зная…

— А защо бяхте вие пред операта?

— Минавах оттам и видях насъбралата се тълпа. Приближих се и забелязах Ема. Аз, разбира се, веднага я хванах за ръката и я поведох със себе си. Нима може, господин следовател, да се говори за такива интимни работи пред толкова хора? А освен това ми беше мъчно за госпожа Корти. Тя е толкова известна и уважавана дама и изобщо не е виновна, че има такъв, извинете, такъв мъж.

— А защо накарахте убитата да направи скандал пред операта?

— Опазил ме бог, та точно аз я накарах да мълчи и я поведох…

— Къде?

— На улица „Грин“.

— А после?

— Тя отиде натам, а аз се върнах.

— Къде се върнахте?

— В кафенето „При Амур“.

Следователят знаеше това. Годар лесно можеше да докаже, че до два часа през нощта е стоял в кафенето, а после е отишъл в своята къща и не е напускал стаята си до девет часа сутринта. Имаше алиби.

— Свободен сте! — каза следователят.

Франц Годар въздъхна и с радост напусна стаята, която можеше да бъде много опасна за него.