Джон Стайнбек
Златната чаша (17)

I

Възбуда и любопитство обхванаха Порт Роял, когато Морган подготвяше „Ганимед“ за плаване. Странни припаси и необикновени оръжия се складираха в трюма му. Привлечени от спокойната увереност на този млад мъж, много моряци се записаха доброволно в екипажа му. Капитанът откри петима известни артилеристи в порта и ги взе на кораба. Когато „Ганимед“ вдигна платна и се измъкна от пристанището, тълпа безделници седяха на брега и наблюдаваха отплаването.

Кръстосваха крайбрежието на Дариен и търсеха плячка, но в морето сякаш не бяха останали никакви испански кораби. Една сутрин близо до брега на Картахена^[1] забелязаха високия червен корпус на търговски кораб. Капитан Морган скри моряците си. Беше им забранено да се показват. Дори кормчията работеше в малка кабина, а на палубата свободно се въртеше фалшиво кормило. Те се понесоха към испанския кораб, чийто екипаж беше слисан. Към тях се приближаваше кораб, неуправляван от никого. Намирисваше на магия или на онези две неописуеми трагедии, за които говореха моряците. Навярно чума беше поразила екипажа и те можеха да завземат и да продадат този кораб. Но когато се приближиха, три маскирани оръдия избълваха огън. Те се целеха в една точка и когато прекратиха стрелбата, кормилото на испанския кораб беше на трески и той се клатушкаше неуправляем. А капитан Морган продължи да бълва огън откъм кърмата, докато падна и флагът. Това беше първият трофей на плановете му.

Няколко дни по-късно се доближи до друг кораб борд до борд. Испанският екипаж се струпа на фалшборда^[2], за да отблъсне атаката. Изведнъж въздухът се изпълни с глинени гърнета с барут, които паднаха едновременно и се взривиха. Испанците се разбягаха с писъци към прикритието на трюма, за да избягнат тази пламтяща смърт.

Когато най-после Хенри стигна в Тортуга, в килватера го следваха четири трофейни кораба, а той не беше загубил нито един моряк. Стана толкова лесно, колкото предполагаше. Имаше вече четири доказателства за успешността на замисъла си. Човек трябваше само да действа бързо и неочаквано. Това беше тайната на успешната война.

Мансфелд беше в Тортуга, когато Хенри Морган пристигна, и малките му очички блестяха, докато гледаше плячката. Скоро изпрати да доведат този нов водач.

— Ти ли си капитан Морган, който превзе четирите кораба?

— Да, сър, аз съм.

— И как го направи? Испанските кораби са добре въоръжени и предпазливи.

— Бях го обмислил предварително. Много нощи разсъждавах как да свърша тази работа. Аз действам с изненада, сър, докато останалите използват само сила.

Мансфелд го гледаше с възхищение.

— Подготвям експедиция, за да завзема остров Света Катерина — каза той. — След това се каня да основа република от буканиери, които ще воюват, водени от патриотични чувства. Искаш ли да станеш вицеадмирал на тази експедиция? Известен съм с това, че умея да подбирам хората.

Името на Мансфелд имаше влияние по моретата и Хенри се изчерви от удоволствие.

— Бих искал да дойда, сър — каза той бързо.

Флотата отплува и капитан Морган беше неин вицеадмирал. Атаката беше чудесна. Корабите стовариха своите орди и по стените започна клане. Островът не можа да устои на яростта й и накрая крепостта падна. След това холандският адмирал състави правителство, остави Хенри Морган да го ръководи и замина да набира нови граждани на републиката. Той и корабът му се загубиха и повече нищо не се чу за тях. Говореше се, че испанците го удушили в Куба.

Капитан Морган сега беше върховният водач в Испанския Мейн^[3]. Отвсякъде се стичаха кораби, за да се присъединят към флотите му, да плават под неговия флаг, да се бият заедно с него и да споделят успехите му. Той нападна Портобело и го оплячкоса. Подпалиха къщите и ограбиха безпомощното население. Когато корабите на капитан Морган отплаваха, джунглата вече пълзеше сред развалините.

Десет години той плава в океана сред островите и край зелените брегове на тропическа Америка и неговото име беше най-великото сред онези, които бяха извършвали набези. Стичаха се пирати от цял свят, привлечени от славата му. Хората го поздравяваха в Тортуга и Гоавес. Безброй моряци се включваха във всяка експедиция. Сега цялото братство очакваше капитан Морган да отвори бъчви с ром по улиците или да се развилнее из града. Но той никога не го направи. Разхождаше се студено високомерен, облечен в пурпурен жакет, със сиви копринени чорапи и сиви обувки с фльонги. На хълбока му висеше дълга, не по-дебела от молив рапира в ножница от сива коприна.

В началото моряците се стремяха да завържат приятелство с него, но той ги отблъскваше с ледено презрение. Поуките, които бе извлякъл от работата си с робите, не бяха забравени. Той не се опитваше да спечели популярност, но цялото Свободно братство го обсипваше с нея и залагаше живота и богатството си в името на неговия успех.