Джеймс Хадли Чейс
Така правят мъжете (5)

V

Докато вървях от апартамента на Глория до гара Чеъринг Крос, за да си взема куфара, изработих план за действие.

Целувката за сбогом плюс уискито ме бяха превъзбудили така, сякаш бях взел цяла шепа таблетки „Бензедрин“. Сега бях абсолютно убеден, че мога да се справя със ситуацията. Щях да печеля по петдесет лири на седмица! Трябваше да кажа на Ан, естествено, но това можеше да стане, без да я засегна. Не можех да разбера защо съм бил такъв глупак, че да я лъжа. В сегашното ми настроение ми изглеждаше направо смешно да не й кажа, че не мога да отида на кино с нея, защото имам важна бизнессреща. Трябваше да изясним всичко още щом се прибера у дома. Това щеше да означава да й кажа още няколко лъжи, но нямаше как.

Освен това и Глория. Аз не я обичах, разбира се, но тя ми беше завъртяла главата. Някои момичета могат да завъртят главите на мъжете дори когато те са истински влюбени в съпругите си. Това е нещо съвсем обикновено, става всеки божи ден, винаги е ставало и винаги ще става. Един живот живее човек, мислех си аз, и трябва да си пълен глупак да пропуснеш тази възможност. Глория иска да я любиш. Ти искаш да я любиш. Е, това може да не изглежда кой знае колко добре от гледна точка на Ан, но мъжете правят такива работи всяка нощ, тогава защо да не го направиш и ти? А човек не се тревожи за това, което не знае. Стига Ан да не научи, а аз ще се погрижа много старателно тя да не разбере, тогава каква вреда може да има в тази работа?

Изкарай една любовна авантюра с Глория, казах си аз, после сложи край. Отношенията ти с Ан ще се оправят още повече, след като успееш да изхвърлиш Глория от главата си. Не се залъгвах, че Глория ме обича — нищо подобно. Тук любовта въобще не играеше. Това бе една физическа буря, в която бяхме попаднали и двамата. Ще излезем от нея и това ще е всичко.

Наистина вярвах на това, което си казвах. Стига Ан да не разбере, всичко щеше да бъде наред. Давай, казах си аз, без да рискуваш, но и без да пропуснеш тази възможност.

Докато вървях по „Ийгъл стрийт“, усещах, че съм изпълнен с любов към Ан. Тя беше добро момиче. Нямаше по-добра от нея. Обичах я повече от всеки друг на този свят. Тази работа с Глория нямаше да промени чувствата ми към Ан. Ще изхвърля Глория от главата си. Трябваше да го преживея колкото е възможно по-бързо, а след това да я забравя. Всичко бе съвсем просто.

Когато отворих вратата, лампата в спалнята бе запалена. Ан беше в леглото, косите й бяха спуснати по раменете, а когато ме погледна, очите й бяха сериозни и разтревожени.

— Е, аз се върнах.

— Да, Хари.

Влязох в стаята и затворих вратата.

— Хареса ли ти филмът?

— Хубав беше.

Приближих се до леглото и й се усмихнах. Уискито казваше своето и аз се чувствах на деветото небе.

Само след миг ще махна този изплашен, тревожен поглед от очите ти, скъпа, казах си аз. Само почакай да чуеш какво имам да ти кажа.

— Ан, трябва да ти призная нещо.

Видях я, че трепна.

— Късно е, Хари. Не е ли по-добре да се събличаш?

— Казах, че трябва да ти призная нещо. Не си ли любопитна да чуеш какво е?

— Какво е?

Видях, че ръцете й се свиха в юмруци и тя бързо ги пъхна под завивката.

— Старият Луис не се е обаждал тази вечер. Излъгах те.

Тя продължи да ме гледа напрегнато, после каза:

— Знаех го, Хари.

Това ме ядоса. Развали ми това, което си бях намислил да кажа. Загледах я.

— Знаела си? Откъде си знаела?

— Има ли значение? Беше съвсем ясно, Хари. По-добре се събличай.

— Виж какво, ти си мислиш неща, които нямаш право да си мислиш. Излъгах те просто защото не исках да събуждам у теб напразни надежди. Не трябваше да го правя, но не бях сигурен дали ще получа това предложение. Не исках да те разочаровам.

Тя продължаваше да ме гледа напрегнато, все така разтревожена, но изведнъж усетих, че вече не се страхува толкова.

— Не разбирам за какво говориш.

Седнах на леглото до нея.

— Естествено, че не разбираш! Помниш ли, когато ти казах, че трябва да измисля нещо, за да се измъкнем от тази каша? Ами, ето на, измислих едно нещо. Има една компания, която произвежда телевизори. Всъщност старият Луис ми беше споменал за нея, докато оправях колата му. Той ми беше казал, че те търсели представителство в Уест Енд. Реших да направя нещо по този въпрос. Поразпитах тук-там и успях да се свържа с човека, от когото зависи тази работа. Името му е Ед Дикс. Помниш ли, когато вчера излязох, за да купя онези крушки? Тогава се срещнах с него. Отначало той не прояви особен интерес, но аз не го оставих на мира и накрая той ми каза, че ще трябва да говори със своите хора и ще ми се обади. Тази вечер, когато казах, че се е обадил Луис, всъщност се обади той. — Ето какво прави уискито. Лъжите идваха толкова убедително, че аз самият започвах да си вярвам. — Той ми каза веднага да отида у тях. По гласа му личеше, че има известни съмнения, но аз реших, че ще успея да го спечеля на моя страна. Не бях сигурен обаче, така че реших да не казвам нито на теб, нито на Бил. Исках да бъда стопроцентово сигурен, преди да ви обявя новината. Е, работата е в кърпа вързана, Ан, ако той реши, че гаражът е достатъчно голям. Той ще дойде да го види в понеделник и аз съм сигурен, че ще успея да закова нещата. И слушай, Ан, това наистина е нещо голямо — ако имаме късмет, може наистина да се разрасне. Той казва, че ще печеля не по-малко от петдесет лири на седмица! Помисли си само! Петдесет на седмица! Дявол го взел, сега ще мога да ти купя една дузина панталони, всичко, което пожелаеш!

Тя седна, изплашеното, разтревожено изражение беше изчезнало, очите й блестяха.

— О, Хари! Толкова ме изплаши!

Обвих я с ръка и я притеглих към себе си.

— Зная, че не трябваше да те лъжа, Ан, но откъде да зная, че ти ще ме усетиш? Помислих си, че ви преметнах с Бил. Ако ми беше минало през ум, че ти не ми вярваш, че отивам при Луис, щях да ти кажа истината. Дявол да го вземе! Защо не ми каза? Защо се правеше, че ми вярваш, когато не си ми вярвала? През главата ти са минали какви ли не глупости, нали така?

— Извинявай, Хари. Наистина съжалявам.

— Трябва да съжаляваш, Ан. Съвсем скоро си говорехме, че не трябва да губим вяра един в друг. Е, тази вечер сигурно не си ми имала голяма вяра.

— О, Хари, прости ми. Бях толкова разтревожена. Помислих си…

— Няма значение какво си си помислила. — Не исках да чуя от нея как си е помислила, че съм отишъл при Глория. — Сега всичко е наред. В понеделник, ако всичко върви добре, аз ще съм шеф на представителство, което ще печели по петдесет лири на седмица. Помисли си само!

— Това е като отговор на всичките ми молитви — каза тя и обви шията ми с ръце. — Може да смяташ, че се държа глупаво, Хари, но бог е добър към нас. Снощи се молих за нас. Молих се за нас и малко преди ти да се върнеш. Не можех да повярвам, че нещо между нас непоправимо се е разрушило. Между мен и теб това е невъзможно, Хари.