Ерик Сийгъл
Лекари (49)

48.

На сутринта Барни и Лора откриха, че изпитват нещо, което не предполагаха, че съществува — неописуемо чувство за пълнота. Защото някъде на земята един мъж и една жена не се нуждаеха от свещеник или чиновник, който да узакони съюза им.

— Как се чувстваш? — попита Барни.

— Щастлива! Наистина щастлива!

Това беше същинско чудо.

Отначало пазеха радостта си в тайна, като съкровище, което ставаше по-ценно с това, че бе известно само на двама. Но през юли изтече договорът на Лора и за да отпразнуват преместването й в Ню Йорк, те отнеха петнайсет минути от времето на съдията, за да станат „порядъчна двойка“.

Докато слизаха под ръка по стъпалата на гражданското, Лора Кастелано, новоназначен преподавател по неонатология в Колумбийския колеж за хирурзи и лекари без тясна специализация, призна на Барни Ливингстън, доктор по медицина, преподавател по психиатрия в Медицинската академия в Ню Йорк:

— Толкова бързо стана, че не успях да ти кажа.

— Какво?

— Когато видях Луис в Мексико миналата година, той каза нещо, което ме потресе. Изглеждаше ми налудничаво.

— Какво? Какво?

— Само едно изречение. Наведе се и прошепна: „Омъжи се за Барни!“