Джейн Робъртс
Кървава афера (9)

Глава девета

В кухнята светеше. Индия отвори вратата, за да види дали Съни е вътре, без да знае какво да прави, ако той е там. Вътре беше само Фицроу. Беше сложил една от котките върху парче вестник на масата и я ръсеше с пудра против бълхи.

Беше късно вечерта. На връщане от черквата „Света Богородица“ Индия бе помолила отец Фицджералд да я закара при братовчед й. Не защото търсеше компания — тя не можеше да сподели с никого това, което се беше случило — просто не й се връщаше. Телефонира на Уилма и Фицроу, които пазеха къщата, когато Джак отсъстваше, и ги предупреди, че е у братовчед си и там ще вечеря.

— Тоя Съни! — Фицроу се намръщи. — Седи си на канапето по цял ден, налива се с питиетата на господин Джак и се държи така, сякаш той е тук господарят. Прави се на голяма клечка. Но аз виждам, че е замесен в някаква лоша търговия. О, да, вчера дойдоха при него двама души, които не бих искал да влизат в къщата ми. Уилма позвъни на господин Джак и му каза, че не може да живее заедно със Съни. Господин Джак се съгласи и каза, че ще изрита задника на Съни от тука. Ъ-хъ, ъ-хъ. Извинявам се, мадам, ама това си бяха неговите думи.

— И какво…? — Индия имаше усещането, че е от друг свят и никой не я информира за нищо. — Означава ли това, че Съни вече е изчезнал?

— Сигурна работа! Никакъв го няма.

Слава богу, най-сетне! Индия взе котката и я почеса по ушите. Тя кихна.

— Знаеш ли, Фицроу, мисля да й купя нашийник против бълхи.

— Господин Джак не харесва тия нашийници. Казва, че са токсични и тровят котките.

Тя си спомни за видяното този следобед и пусна котката на пода. Прииска й се да си стегне багажа и да вземе самолета за Лондон. Да се измъкне незабавно.

— Наистина ли го няма?

— Кой, Съни ли? Точно така. Господин Джак ще се върне у дома утре сутринта. Ще му кажем, че сте били при братовчед си. Добре ли сте, госпожо?

— Да, благодаря — излъга тя. — Лека нощ. — Съмняваше се дали някога вече щеше да се чувства добре.

Качи се горе. Всичко в спалнята напомняше за Джак. Помота се наоколо, докосвайки нещата му. В червена емайлирана купичка стояха копчетата му за ръкавели. Индия взе един чифт. Бяха направени от масивно злато със скосени ръбове — това беше нейният подарък по случай сватбата. Не ги беше слагал. Тя бързо ги остави. Сега за нея Джак беше един непознат, за когото се бе омъжила в стремежа си да намери щастие.

Дори стаята й се стори чужда, сякаш беше попаднала тук по погрешка, както се случва, когато си на гости — една стая, която може да те възхити, но след това напускаш и се връщаш в уюта на собствения си дом. Индия седна на леглото и се втренчи в снопчетата улична светлина, която прозираше през завесите.

Тук беше нейният дом и да мисли по друг начин можеше да бъде опасно.

* * *

Поли метна лекото си яке на един стол и разхлаби възела на сивата вратовръзка. Започна да навива ръкавите на ризата:

— Правиш страхотни палачинки.

Уилма засия. Много се стараеше в готвенето и обичаше да я хвалят. Поли внимателно започна да нарежда чиниите. Джак с облекчение забеляза взаимната симпатия между Уилма и Поли.

Поли щеше да замести Съни, но преди това трябваше да се спечели Уилма. А Поли знаеше как да се държи. Щеше да мие чиниите и да помага в домакинската работа. Само след два дни Уилма щеше да бъде изцяло на негова страна.

Поли посрещна Джак на летището от Ню Йорк рано сутринта. Джак вече знаеше всичко с подробности. Отначало бе готов да смаже Анджело, задето е нарушил правилата на играта. Когато се успокои, осъзна, че Поли е по-подходящ за тази работа. А и мястото беше свободно.

Джак си погледна часовника:

— Ще занеса кафе на Индия.

Индия беше в банята и не чу почукването му. Джак влезе в спалнята, внимателно сложи кафето на една масичка и отиде до полуотворената врата на банята.

Почука леко. Щом я видя, забрави всичко, дори ръката му остана да виси във въздуха. Съвсем гола, Индия почистваше лицето си пред огледалото. Косата й беше вдигната, но няколко кичура падаха надолу по гърба й. Ето я неговата любима: гола пред огледалото, гърдите й танцуват при всяко движение, червеникави косми се подават между бедрата й. Тя пробужда у него чувства, каквито не е изпитвал от години.

В нея е събрано всичко — блясък, топлина, привличане. Трябва само да протегне ръце и да я докосне — но тя неистово ще закрещи и отново ще се опита да го убие.

Психотерапевтът от Ню Йорк, с когото се беше консултирал, му обясни, че това е естествена реакция. Когато една жена е изнасилена, тя има трудности в сексуалните контакти, тъй като междувременно в съзнанието й всеки мъж може да се превърне в изнасилвач. Именно това се беше случило през първата им брачна нощ. Тя го възприе като човек, който иска да я изнасили. Психотерапевтът също така беше казал на Джак, че е необходимо дълго време, за да се преодолеят емоционалните последици от изнасилването.

Въпреки всичко очите на Джак заблестяха при вида й. Не можеше да се въздържи. Спомняше си нощта, когато тя се напи, и въпреки че остана хладна в обятията му, той чувстваше великолепната топлина на тялото й. Възбуждаше го така, както никоя друга жена, нито дори Ливия.

Индия затвори кранчетата на водата, вдигна очи и го видя в огледалото.

— Ооо! — Тя грабна една хавлия и закри гърдите си. Лицето й пламна — срамуваше се от държанието си през онази нощ. Изпитваше срам и неудобство.

Двамата дълго се гледаха, докато накрая Джак осъзна, че се приближава към нея. Спря. Психотерапевтът бе обърнал специално внимание на епизода с бръснача. И препоръча на Джак — поне докато лечението й с психотерапия не даде положителен резултат — да не я докосва, за да не провокира у нея желание да прибягва към хладно оръжие, тъй като ще се почувства застрашена. Джак намираше съвета за разумен.

— Слушай — каза той, — ще си взема нещата и ще се преместя в свободната стая.

Тя го гледаше така, сякаш бе за нея някакъв непознат. Това го нервира.

— Джак… Ох, Джак! Защо не ми каза…?

— Да ти кажа? — Исусе Христе, тя намекваше за нещо! Обичаше тези малки искрици, които излъчваха очите й, но се надяваше, че това не е началото на нов истеричен припадък. — Да ти кажа какво? — попита той много внимателно.

— Виждаш ли, аз знам за семейството ти, знам. Ти си сменил името си, нали? — Тя усети, че губи самообладание. Зъбите й започнаха да тракат. „Господи, моля ти се, нека ми каже, че няма нищо общо с тях! Ако ми каже, че си е променил името, за да може да започне нов самостоятелен живот, ще му повярвам. Обещавам: ще му повярвам. Ще забравя всичко.“

Джак беше вперил очи в нея, просто я гледаше с такъв израз, като че ли я ненавиждаше.

— Нямаш нищо общо с тях, не притежаваш тайни банки, кажи ми, че не…

— Как откри това? — попита Джак, натъртвайки на всяка дума.

Той не отричаше! Съзнанието й се замъгли. Причерня й. Вече не я интересуваше какво ще каже. Само инстинктът я спаси точно когато беше готова да избълва цялата истина. Инстинктът за самосъхранение, който кара давещият да се хване и за сламка.

— Съни ми каза. Пиеше твоя стар „Наполеон“. Пиеше, когато ми разказа тези неща. Затова излязох. Не знаех какво да мисля. Искам да ми кажеш, че не е вярно, аз…

— Кой още знае?

— Никой. — Очите му се присвиха: гледаше я, без да я вижда, без да мига. Почувства слабост от неприкритата неприязън в погледа му. — Това не е нещо, което бих искала да се знае от всички.

Звучеше убедително, той й повярва.

— Добре, значи го разбираш.

— Това не е нещо, което искам да разбирам. Ти не си човекът, за когото се омъжих. Ти си друг. Някой, който не познавам.

— Глупости! Аз съм същият мъж, когото ти обичаш. Не съм се променил. — Той се усмихна неприятно. — Аз съм мъжът, когото ти познаваш и се правеше, че обичаш, когато пищеше онази нощ.

— Джак, аз…

— Можех да се оженя за всяка жена, която пожелая. Избрах теб. — Думите му прозвучаха като щракане на железен капан.

— Джак, можем да разтрогнем брака.

Той леко се наведе напред:

— Ти си моя жена. — Лицето му беше изопнато, тонът — безкомпромисен. — Сега ти ми принадлежиш. Не ни свързва кръвно родство, но запомни, че ти си част от клана. — Усети пареща болка от гнева му. Той я ужасяваше. — Можеш да имаш отделна спалня. Няма да те докосвам. Но не ми затръшвай вратата под носа. Никога! — Той бръкна в джоба си, извади визитна картичка и я подаде. Индия погледна напечатаното име. — Това е най-скъпият и най-добър психиатър в Ню Йорк. Иди при него. Стегни се! С него можеш да говориш за всичко и то няма да излезе извън фамилията. Но пред никой друг. За останалия свят ти си моята любяща съпруга.

До този момент все още не й се искаше да повярва, но сега вече беше ясно, че всичко е истина. Тя знаеше едно: жените, които се омъжват за мафиоти, остават завинаги свързани с тях. Това е доживотна присъда.

Джак се завъртя на пети и излезе от банята. Върна се, за да й донесе халата. Подаде й го:

— Сложи го и ела да си изпиеш кафето, защото изстива.

Индия облече халата и с вцепенени пръсти завърза колана. Джак седеше в голямо кресло, английски стил „Чипъндейл“, претапицирано с червена китайска коприна, за да бъде в тон с червената копринена покривка на леглото, която сега беше безнадеждно намачкана сред разхвърляните чаршафи.

Индия се приближи към страничната масичка и без да бърза, запали цигара. Седна. Кръстоса крака, повдигна глава и му отправи поглед, който би предизвикал сърцебиене у всеки мъж.

— Индия, изслушай ме! Исках да ти кажа, но изчаквах, докато те запозная с тях. Индия, те не са толкова лоши — те са като всяко друго семейство. Кончита, моята мащеха и жена на боса, ме е отгледала от бебе. Обичам я като родна майка. Тя ти изпраща поздрави. Татко също. Той с нетърпение очаква да те види на обяд следващата неделя. Кончита е планирала голямо семейно събиране в твоя чест. Слушай, трябва да забравиш всички тези глупости, които пишат вестниците за клановете. Половината от тях са измишльотини. Понякога направо падам от смях, като чета тия глупости.

Индия мълчеше. Да седи на оживена щастлива маса сред смях или кавги — цял живот беше копняла да има голямо семейство.

Сега имаше. Единственото, което трябваше да направи, беше да забрави кои са. Стой тихо, не говори, никога не питай! Като съпруга на Джак щеше да има всичко. Знаеше какво я очаква. Искаше да го изтрие, да го заличи. По-добре да се върне в Лондон, да живее в малка квартира, да си изкарва прехраната сама.

— Аз никога не виждам нещата откъм смешната им страна — каза тя. Пое дълбоко дим и малко се поуспокои. — Джак, трябва да знам дали работиш за тях.

— Голяма част от моята дейност е свързана с бизнеса на фамилията, да. Преди всичко — в реинвестиране на печалбата.

— Реинвестиране на криминални печалби!

— Занимавам се с легитимни предприятия — същите, с които бих се занимавал при всеки друг бизнес и, както е при всеки бизнес, тези въпроси не бих искал да обсъждам вкъщи. — Индия искаше да го попита дали е замесен в убийството на хора, но не посмя. Може би от страх, че той няма да отрече. — Индия, има неща, които не мога да обсъждам с теб, неща, които не се обсъждат със съпругите.

— Ооо! — Тя дръпна от цигарата. Усети сух, горчив вкус в устата си. — Има нещо, което трябва да те попитам и да получа отговор.

— Разбира се. Какво е то?

— Забъркан ли си в бизнеса с хероин? Или семейството ти? — Индия знаеше, че от отговора на този въпрос зависеше дали ще го напусне, и то веднага.

— Не. Не се занимаваме с такива работи и ти трябва да ми повярваш! — Той издържа погледа й.

Индия първа отмести очи.

— Защото аз не бих могла да живея с това — каза тя. Гласът й беше дрезгав, в него звучеше паника и уплаха. — Трябва да ми кажеш истината.

— Истината е нещо много сложно — меко отговори Джак. — Понякога са необходими компромиси. — Индия го погледна. — Господи, добре: истината е, че не се занимаваме с хероин.

— Много добре тогава. — Тя облиза пресъхналите си устни с лепкавия си език. — Ти ли беше изпратил човек да ме проследи, мъж със сив костюм?

Очите на Джак се присвиха:

— Защо мислиш така?

— Видях го, когато излязох от къщи. Отидох до черквата. Там седях дълго, размишлявайки върху това, което ми беше казал Съни. Когато излязох, той още ме чакаше, но не ме видя. Може би защото не се върнах при колата. Имах нужда да се поразходя. Колата е още там, фактически… Ти си го пратил да ме шпионира, нали?

Погледът му се изостри. За момент му мина мисълта, че го лъже, но само за момент.

— Трябва да разбереш, че баща ми има много врагове и всеки от фамилията трябва да има охрана. Да, имаме човек, който те охранява. Той е добър, един от най-добрите.

— Горила, така ли?

— Прекалено много гледаш телевизия! — сряза я Джак. — Ръководя бизнеса си като всеки друг. Не държа горили на щат. Моля ти се, Индия, може ли да кажа на Кончита, че ще дойдеш на обяда? — Той я гледаше — не просто я гледаше, той я изучаваше. Преценяваше я. Индия се почувства като заек, хванат в капан.

— А Съни? Къде е той?

— Върна се във фирмата. Не беше подходящ. Уилма не го харесваше. — Той се изправи. Извади малко пакетче от джоба си и го пусна в скута й. Наведе се, целуна я леко по главата и тръгна към вратата. — Между впрочем — каза той, като се обърна, — мъжът със сивия костюм се казва Поли. Той ще замести Съни.

Индия гледаше пакетчето. Вдигна рязко глава.

— Не! — Изглеждаше, като че някой я беше ударил в стомаха.

— Не се тревожи — каза Джак, леко обезпокоен, — няма да те придружава непрекъснато. Говорих с татко и той се съгласи. Но в къщата трябва да има някой, когато аз излизам. — Отвори вратата: — Тази вечер няма да се прибирам за вечеря, по всяка вероятност ще закъснея. — Вратата тихо се затвори.

Остана неподвижна цели десет минути и накрая започна да разтваря плътната сребриста хартия, с която беше опакована една кутийка за бижута. Отвори я. Беше огърлица от диаманти с изумруд. Къщата „Сотби“ би била щастлива да предложи такава ценност на търг. Човек нямаше нужда от лупа, за да разбере, че камъните са истински. Индия я извади — ослепителните диаманти трептяха в ръцете й. Тя ги разглеждаше от всички страни. Закопчалката беше златна, с голям изумруд, вграден по средата. След това забеляза гравирания надпис от заоблени извити букви. Вгледа се внимателно и разчете италианската дума „етернаменте“, която означаваше „завинаги“.

Осъзна подтекста: „Сега ми принадлежиш. Нямаме кръвна връзка, но ти си част от клана“. Самите думи нямаха такова голямо значение, колкото начинът, по който ги произнесе, студеният гняв в гласа му.

— О, господи! — Тя захвърли колието, кутията и сребристата хартия върху леглото и обви тялото си с ръце. — О, господи! — Цялата трепереше.

Почувства носталгия към къщата на Рос, към сивото удобно ежедневие, децата, познатите неща.

Долу се затръшна врата и тя се сепна. Имаше чувството, че се е захлопнала зад гърба й вратата на килия. Чу отново шум и втренчено се вгледа.

Както седеше и безпомощно гледаше вратата на спалнята, чу стъпки, движение. Зад вратата имаше някой. Не беше Уилма или обичаен шум, свързан с домакинството. Индия бавно се изправи, крадешком се промъкна до вратата, стъпвайки по мекия скъп килим, който Джак особено ценеше. Подът изскърца и тя спря.

Тишина.

След това чу тихи, отдалечаващи се стъпки. Междувременно се беше окопитила. Отиде до вратата, отвори я, но нямаше никого.

Не грешеше. Само преди секунди някой стоеше до вратата на спалнята й. Джак вече беше излязъл, не беше и Уилма. Тогава разбра: този някой трябва да е мъжът в сиво — новият, който зае мястото на Съни и когото Джак нарече Поли.

Бързо грабна дрехите, които й попаднаха под ръка, и за пет минути се облече.

Щом влезе в кухнята, се увери, че това беше онзи, който й посочи отец Фицджералд. Нещо повече — той беше бодигардът, чието приличащо на пор лице гледаше от снимката във вестника, която Джеймс беше изрязал. На снимката гангстерът Салваторе Колтели излизаше от ресторанта „Гамберони“ в Ню Йорк. Откритието я вцепени.

Поли я погледна и се надигна от масата, където седеше пред чаша кафе:

— Госпожо! — Вежлив, безстрастен, приветлив. Това обаче не променяше нещата. Индия го погледна в очите — в тях нямаше и следа от топлина или някакво чувство — абсолютно безизразни, дори хищни. Видя го такъв, какъвто й го описа отец Фицджералд. И този човек живееше в къщата им и щеше да изпълнява заповедите на Джак! Ударът беше тежък.

Уилма дойде от сутерена. Носеше панер с чисто пране. Чехълът й се подхлъзна на кухненските плочки. Поли тутакси се спусна да й помогне. Беше взел панера от ръцете й, преди Индия да е разбрала какво става.

— Е, недей се престарава, а? — каза Уилма, но Индия забеляза, че беше поласкана.

— Нали ще искаш да ти донеса и дъската за гладене, мамче?

„Мамче?“

— Ех, много е мил — каза Уилма със задоволство, когато Поли отиде за дъската.

„Мил?“ Ръцете й бяха влажни от пот. Според отец Фицджералд новият й телохранител беше наемен убиец, а тук шеташе из кухнята и се правеше на работлива пчеличка.

Индия имаше усещането, че главата й ще се пръсне.

Цяла нощ премисляше всичко, което й се беше случило. Ако не беше отишла именно този ден да си прави косата… Ако не беше срещнала Джак и не се беше влюбила в него…

Но всичко това бе вече свършен факт. Тя се омъжи за него, свърза се със съпруга си за добро и лошо и лошото беше, че той е син на сицилиански мафиот, който ръководи престъпен бизнес, тероризира хора, убива за пари и власт или просто онези, които се изпречат на пътя му.

Тя се омъжи за човек, който прикрива връзките си с Мафията зад почтено име. Дори Джак, както сам твърдеше, да не е въвлечен в криминални престъпления, тя би била много наивна, ако си мисли, че бизнесът на фамилията — изнудване, проституция, заробващи заеми, рекет и прочее — не е един постоянен източник на средства и за него.

Да го остави! Да се върне в Лондон!

Но какво ще прави там?

Няма значение. Там ще е в безопасност. А дали ще бъде? Тя наблюдаваше как Поли монтира дъската за гладене.

Той стоеше тук, на пет-шест крачки от нея в топлата кухня, и се мотаеше с гладенето на Уилма. Неочаквано вдигна главата и я погледна с безжизнените си, потайни полицейски очички. В този миг Индия разбра, че ако някога напусне Джак, никъде няма да намери убежище.