Джейн Робъртс
Кървава афера (13)

Глава тринадесета

Съни беше сигурен, че Анджело ще убие Джак за тая работа, без да му мигне окото. Лежеше до шия в топлата кал. От двете му страни стояха две горили. Ръчищата на единия, който седеше в горния край на ваната, бяха като лапи на расова хрътка. Съни не можеше да мърда, а Джак стърчеше над него с бутилка „Олд Наполеон“ и му предлагаше да си пийне, знаейки, че това е любимият му коняк.

— Какво, бе? Какво искаш? — викаше Съни. — Никога в живота си не съм близвал „Олд Наполеон“.

Джак се изсмя: Съни си беше един долен лъжец.

— Искам да си поговорим — рече той. — Да ми кажеш някои неща.

— Какви неща? Опитвам се да започна спокоен живот…

— Качвай! — нареди Джак и Глория отпусна ръката си върху бутона за температурата.

— Какво? Не! Хей, ти, почакай малко!

— Сега ще пиеш ли или не? — попита Джак. Търпението му се изчерпваше. — Защото иначе… — Той погледна Глория: — Увеличи я на „шест“!

— Добре, добре, ще си пийна — опита се да изхитрува Съни. — Не ми се искаше да се напивам, затова!

— А защо не? Защо да не се позабавляваме? — Джак опря шишето до устните му. Едроръкият извади нож и започна да си чопли ноктите. Джак настоя Съни да продължи да пие: — Знам, че ти харесва… Всеки път, като не го правиш, ще повишаваме температурата-.

Съни започна да вие като сирена, но после престана да се лигави. Джак пристъпи към въпроса, който отдавна искаше да зададе. Първият въпрос, който зададе, бе за времето на срещата.

Съни се престори, че нищо не знае. За да го постресне, Джак нареди на Глория да увеличи температурата на „седем“. Съни се раздвижи. Калта шумно забълбука от усилията му с ръце и крака да отмести дъската… Калта сякаш тежеше цял тон. Той се отпусна задъхан. Джак поклати глава със съжаление.

— Не! — развика се Съни, когато Глория се раздвижи. — Ще говоря, всичко ще ти кажа! Само ме измъкни оттук, за бога!

Джак искаше да знае всичко за операциите — време, имена, дати. Търгували ли са с хероин — количество и качество. Малко по малко Съни разказа всичко. Джак повярва на историята на Индия (не бе я поставил под съмнение). Това, което се бе случило, беше минала работа и Съни си плащаше за нея.

А Съни дори нямаше понятие за това.

Когато привършиха бутилката, Джак вече беше събрал достатъчно информация, за да ликвидира операция „Флорида“. Смяташе да убие всички замесени — всички под ножа, всички до един. Анджело и Бърни. Така им се пада.

Измъкнаха Съни навън, защото калта започна да клокочи. Лицето му гореше като лагерен огън, бе червено като триумфалните ракети по случай Деня на независимостта. Върнаха го обратно в къщата му и го оставиха съвсем пиян да се срещне с Алехо.

* * *

Междувременно във Вашингтон Индия разопаковаше обемистия колет, пристигнал тази сутрин в къщата. Вътре имаше луксозен синьо-бежов китайки килим. Подарък от баща й за сватбата им. Имаше и картичка: „На Индия и Джак с бащинска благословия“. Колетът пристигаше от Хонгконг. Баща й пътуваше из Азия с интимния си приятел.

Килимът беше тежък и пищен. Тя пристъпи по него с босите си крака. Харесваше й допира с фината вълна. Дебел, прелестен, дори повече от великолепен, той изглеждаше направо предизвикателно на фона на избелелите стари килими.

Тя реши да го опакова и да го вземе със себе си в крайбрежната къща, където смяташе да прекара уикенда, докато се върне Джак. Можеше да тръгне от Центъра утре рано следобед, за да избегне претоварения петъчен трафик по изходните шосета вечерта.

* * *

Алехо беше дребно кльощаво човече с голямо шкембе. Съни се олюляваше и полагаше усилия да се държи на крака и да не се оригва.

— Боклук! — крещеше Алехо. Той бръкна в сака и извади още една шепа. — Боклук!

— Ъ? — премигваше Съни. — Ъ?

Алехо го ритна в ребрата. Съни отново премигна, изненадан как е възможно дребен човек като Алехо, с такова голямо шкембе, да вдигне кривите си крака толкова високо и да го ритне с такава сила. Съни машинално разтърка удареното място и бавно започна да осъзнава опасността.

— Боклук! Ти мислиш, че ще купя боклук! Главата ти е пълна с боклуци!

Съни се оригна:

— Това не е боклук, а първокачествена марихуана.

Алехо закрещя думи, които Съни не беше чувал преди това, но му се стори, че долови „пъзльо“ и „лайно“.

— Ще те убия! — проговори на английски Алехо.

— Какво ти става, приятел… — Съни се опитваше да провеси ръка около врата на Алехо, но това беше последното, което успя да стори. Със светкавична бързина Алехо замахна към него и острието го прободе в ребрата. Опитвайки се да проумее какво става, Съни се строполи на колене и потъна в мрак.

* * *

В петък следобед свещеникът надникна в багажника на комбито и попита:

— За колко седмици заминавате все пак?

Индия се засмя:

— Багажът изглежда много само заради килима.

— Ще ми се да видя този килим.

— Заповядайте на гости, тъкмо ще ми помогнете да го постелем — пошегува се тя.

— Мога да намина в събота. Имам път натам при едни приятели, които живеят на трийсетина километра южно от Анаполис. Ако ми дадете адреса, ще дойда.

* * *

Дървените стени бяха олющени и имаха крещяща нужда от пребоядисване. Индия смяташе сама да боядиса цялата къща. Искаше й се да чувства умората от тежка физическа работа. Изнасилването бе отнело твърде много от нейната жизненост и енергия. Даже прекалено много. Тя изтощено се отпусна на земята до една раковина.

Ако боядисването на къщата я умори твърде много, би могла да наеме някого от местните работници. Бе изстъргала старата боя от рамките на кухненските прозорци и бе маджунирала пукнатините. Обмисляше какво трябва да свърши най-напред. Беше горещо. Великолепното ясно и слънчево утро бе преминало в потискаща жега и мараня. Тя избърса с ръка челото си и посегна към потната си буза.

— Здравейте! Пие ли ви се бира?

Индия се обърна стресната. Свещеникът беше дошъл до задната част на къщата, без тя да го усети. Носеше тъмни слънчеви очила, избеляла синя риза, бели памучни панталони и мокасини. Смееше се.

— Ами, да, благодаря.

— Заповядайте! — Той сложи пред нея опаковка от шест бири „Милър Лайт“, отвори една от запотените кутии и й я подаде. Индия жадно отпи и остави хладната вкусна течност да се стича по гърлото й.

— Мммм! — Тя избърса устата си с опакото на дланта и се намести по-удобно върху топлата песъчлива пръст, като опря гръб на дървената стена: — Как ме открихте? — попита тя.

— Човек винаги ще открие този, когото търси, в задния двор на къщата му. — Той също седна до нея. Усмивката му премина в смях, като я видя такава изпотена, изпоцапана, целите й ръце в бяла боя. — Или поне в събота сутрин.

Индия се опита да си припомни образа на онзи отец Фицджералд — висок, строг и суров, който стоеше пред нея в деня на сватбата. Образът му беше прогонен и полузабравен като нощен кошмар. Не можеше да свърже усмихнатия, спокоен мъж до себе си с онзи свещеник.

— Къде смятате да го сложите? — попита отец Майкъл. Беше влязъл в спалнята с килима на рамо и оглеждаше стаята.

— Там, където стоите — отвърна Индия.

— Не смятате ли, че трябва да се махнат тези стари рогозки и да остане само дървеният под?

— Да, ама ще ми коства много усилия…

— Не и ако имате помощник! — весело отвърна той.

През следващия час те се заеха усърдно да разчистват изсъхналите стари рогозки от пода в спалнята. После, целите покрити с прах, в неспирен смях, с усилие ги изхвърлиха през прозореца.

Рогозките тупнаха долу в буренясалата градина.

— Ооох! — изправи се Индия и се подпря на стената. Гърбът я болеше. Беше горещо и вътре, и навън. Потта се стичаше по гърдите й. Тя затвори очи: — Отче, за нищо на света не бих се хванала отново с тази работа.

— Не ми викай „отче“! — каза той доста внимателно. Индия отвори очи и го видя да стои до прозореца — просто стоеше и гледаше навън. Лицето му беше неподвижно и напрегнато. Зад него полуразгънатият китайски килим, изоставен на пода, изглеждаше някак посърнал и невзрачен. Някъде много отдалече се чу гръмотевица, в небето пропищя чайка. Тя виждаше и чуваше, но в горещата, пулсираща тишина я владееше едно-единствено чувство — тъмен инстинкт, свързан с него, точно с него.

Индия се отблъсна с ръце от стената. Искаше й се небрежно да мине покрай него, да слезе долу и да си вземе още една бира. Може би нямаше да успее, сигурно това изискваше свръхчовешки усилия — не знаеше и не би могла да разбере.

Майкъл бавно обърна глава и започна да й говори. Едно прибързано движение — и нейните големи тъмни очи ще се разтревожат като на подплашена сърна и той ще я загуби. Всичко сега зависеше от търпението му.

Стори му се, че усеща лудото биене на сърцето й, както когато я намери в салона на Луиджи — окървавена и заклещена до стената. Тогава беше погледнал в очите й и сякаш през някаква врата премина в друго, напълно непознато пространство. Тогава осъзна, че всички канони и забрани, наложени му от Църквата, не ще го спрат да опознае тази жена. В клиниката беше стоял пред вратата на стая двеста и четиринайсет, в която Индия Грей редуваше съня и безсъзнанието, просто като някой от свещениците, заети с работата си в оживената болница.

Седмица по-късно я бе наблюдавал, когато коленичи за причастие, затворила очи и здраво стиснала юмруци.

В деня на сватбата лицето й беше отдалечено и неясно под булчинския воал, но очите й показаха, че със сигурност го е разпознала. Той знаеше кога идва сама в църквата и кога е била проследена. Сега тя стоеше пред него — неговата наранена, тъжна гълъбица — и той вече не беше църковният служител, а просто мъж, осъзнал чудото „жена“. Дали случайно, по някакъв каприз на съдбата, или по Божия промисъл, той вече беше част от нея и цялото му лице изразяваше желанието за любов и секс. Никакви подбуди в душата му вече не можеха да оспорят този факт или да го предотвратят.

Тя беше толкова близо, толкова близо! Той протегна ръка към нея, устните му бавно се сляха с нейните, а пръстите му галеха косата й.

— Не… Не! — Тя се опита да го отблъсне.

Той я залюля в прегръдка и допря устни до челото й:

— Не? — попита той.

— Не!

Майкъл приготвяше чай в кухнята. Той не знаеше, че на Индия й стана приятно, когато я целуна. Не знаеше, че тя усети прекрасното топло чувство, което почти беше забравила. То беше дълбоко в съзнанието й, извън нейната воля.

Искаше й се да му каже, че подобно нещо няма да се случи повече, но знаеше, че не е така. Той изцеди малко лимон в чая й и добави лъжичка мед, който бързо се разтвори в горещата течност. Индия го наблюдаваше.

— Какво искаш? — простичко го попита тя.

— Да спя с теб — отвърна той. И понеже тя не го погледна, попита: — Можеш ли да се измъкнеш другата сряда?

— Да…

— Тогава да се срещнем тук в два часа.

Тя поклати глава и на всяко завъртане повтаряше: „Не! Не!“.

— Аз ще дойда тук — меко рече той, — ще те чакам, независимо дали ще дойдеш или не.

* * *

Индия получи първия си оргазъм на четиринайсет години. Всичко стана заради Миранда. В училищната спалня, след като изгасяха светлините, всяка трябваше да е в леглото си. Но Миранда беше в леглото на Индия, двете завити презглава. Миранда й каза, че истинският живот започва, когато станеш жена, а за това е нужно да си имала оргазъм. Каза й също, че мъжете не се интересуват от момичета, които не са изпитали това усещане и не са истински жени.

— Ще те оставят на сухо и ще си умреш стара мома — рече тя на Индия.

Миранда се ползваше с авторитет по въпроса. Самата тя беше посветена в тайната от втория си баща. Тя накара Индия да се търка между краката.

— Чувстваш ли го? — питаше Миранда и за да помогне, разясняваше: — То е като болка, само че приятна.

Индия не чувстваше нищо подобно. Само й беше горещо под завивката и й се спеше. Миранда я ръчкаше:

— По-силно натисни. Нали искаш да станеш жена, а?

Триенето предизвикваше болка и Индия смяташе да се откаже, когато изведнъж се появи усещане, което не можеше да опише. Странна смес от сладост и болка. Веднага след това й се стори, че са верни разказите за някакво заслепение в такъв момент.

Само че всичко завърши зле: заслепи я лъчът от фенерчето на сестра Мари Селест, която отметна завивката им.

— Господ да ни е на помощ! — промърмори Миранда.

Изведоха ги треперещи от спалнята. Сестра Селест цъкаше с език запенена, със слюнка около устните. Въведоха ги в голяма студена стая с каменен под, в която изпълняваха наказанията. Когато сестра Селест позвъни със звънеца, дойде още една от надзирателките и донесе кожен каиш.

Индия не бе изпитвала ужилването на месинговата му катарама, но Миранда добре го познаваше и веднага повърна на пода. Като видя приятелката си в такова състояние, Индия рухна и започна да плаче.

Момичетата трябваше да прекарат часовете до утрото на колене. Миранда извади късмет, както си помисли Индия — изпратиха я вкъщи. Едно от наказанията на Индия беше да спи на твърдо дървено легло в една стая със сестра Мари Селест до края на срока. Освен това, по един час всяка сутрин призори трябваше да коленичи и да се моли. За това време тя нямаше право на никакво участие в обществената дейност и развлеченията на другите момичета. Сякаш я готвеха за ръкополагане в духовен сан.

Сестрите не я изпускаха от очи. Накрая, когато й позволиха да се върне в общата спалня, тя не можеше да докосне тялото си, без да се сети за наказанията.

Експериментът с мастурбацията никога не се повтори. Индия трябваше да забрави за онези непорочни тръпки на удоволствието. Да забрави и как лежеше в тъмното в очакване на полунощ, когато сестра Селест идваше да я нагледа; как наблюдаваше тъмния й силует, примряла от страх, да не би да се унесе, да заспи и да я открият с ръце под завивката. Всичко, което се случи през четиринайсетата й година, бе забравено.

А може би не съвсем. Част от онова прекрасно неуловимо усещане се завърна — парещо, забранено. В началото — плахо, а после — неудържимо, шепнещо името на Майкъл, докато сладостното чувство нарастваше и нарастваше… А после първата и последвалите я подлудяващи спазми, които разтърсваха тялото й. Струваше й се, че наистина ще умре. Тържествуващо и злобно, тя повтаряше в тъмното:

— Не си победила, гадна сестра Селест, не си победила! — По-късно, отпусната върху леглото с глава на възглавницата, тя добави: — Няма да ида. Утре ще му се обадя.

* * *

Дойде сряда. Всички жители на Вашингтон се стягаха за работа. Индия кръстосваше спалнята от единия до другия край.

— Нали е свещеник. Дал е обет за безбрачие. — Тя се спря и закърши ръце. — Но той си е просто Майкъл! — прошепна тя.

Телефонът иззвъня и тя го грабна.

Хариет! Индия затвори очи. Пот изби по цялото й тяло.

— Да, Хариет, аз съм, Индия.

— Индия, толкова странно звучиш…

Индия се загледа в свръхголемите ананаси от дърворезбата по краищата на леглото, после в червената му копринена покривка, метната на един стол, после в котките, които си играеха с копринените пискюли… Ако Джак знаеше, че ги оставя така да разкъсват покривката, щеше да я убие.

— Извинявай, Хариет, но не мога да дойда за обяд…

— Остави благотворителността за някой друг ден — настояваше Хариет. — Хайде, от сто години не сме обядвали заедно, а искам да те запозная с една приятелка.

Това беше Божие провидение. Ако отиде на обяд с Хариет, няма да може да се срещне с Майкъл и нищо няма да се случи. Намери спасение! За малко поне ще забрави всичко това.

Таксито остави Индия пред хотел „Адамс“. Група изискани стари дами бяха задръстили входа. Индия погледна нетърпеливо часовника си, но беше принудена да ги изчака. Вътре във фоайето трима музиканти с фракове свиреха Моцарт. Тя се огледа, за да разбере накъде да отиде.

Всички тук бяха толкова елегантни, безупречно поддържани, усмихнати, до един бяха с блестящи бели зъби. Някои от жените изглеждаха страшно очарователни с изисканите си тоалети. Индия се обличаше семпло и този свят й се струваше претенциозен и следователно вулгарен.

Ослепителна брюнетка в лъскава оранжева коприна премина през фоайето, сякаш беше собственичката на хотела. Индия нямаше как да не я забележи — такива жени привличаха погледа.

След две минути Индия вече пресичаше един затънтен коридор на път към ресторанта, където щеше да обядва, когато пак видя същата жена, този път с мъж, който говореше по телефона в една кабина. Беше с гръб към Индия, но тя не гледаше него, а несъзнателно наблюдаваше ръката му, която обгърна талията на жената, плъзна се надолу по покритите с коприна задни части и сви пръсти в пищните форми. Жестът беше толкова откровено интимен (и похотлив), че на Индия й се стегна гърлото. Но то беше нищо в сравнение с шока, когато мъжът обърна глава, за да целуне жената, и Индия видя, че това е Джак.

Тя отвори вратата на най-близката тоалетна и се мушна вътре. Толкова беше развълнувана, че седна върху тоалетната чиния, без да махне хартиената лента.

Хариет хвърляше бързи погледи из ресторанта, за да определи кое е страхотно и кое — просто хубаво, когато пристигна Индия.

— Скъпа, почти те бях отписала! Как ме намираш?

Хариет започна да върти глава на ляво и дясно.

— Нова прическа… — Докато сядаше, Индия огледа околните маси. Джак не би дошъл тук с…

— Направих си я в един нов салон, френски. Правят фризури и маникюр. Съвсем го подценяват — е, нали знаеш моето отношение към маникюра на американките? И е на съвсем прилични цени. Индия, скъпа, искаш ли да ти запазя час?

„Дано Джак не доведе онази жена тук“ — мислеше си Индия.

Хариет продължаваше да бърбори:

— Ти не отделяш достатъчно внимание за себе си и, честно казано, мила, започва да ти личи. Помни, че от това как изглеждаш, могат да се правят изводи за общественото положение на Джак. Нали знаеш, че когато съпругата е добре облечена и се среща с подходящи хора на подходящи места, може да бъде извънредно полезна за съпруга си. И си мисля, че ти не обръщаш достатъчно внимание на тази страна на брака.

„Тази страна на брака?“ Индия я слушаше изплашена, че ей сега ще каже на Хариет за Джак и Мафията и че не иска да бъде добра атестация за него. Че все още бракът не е консумиран, че тя е морална, а той точно в този момент се е отдал на сластна любов с една жена в оранжева коприна.

— Ти си щастливка — продължаваше Хариет. — Американците са щедри съпрузи. Ейдриън не може да разбере колко ще спечели, ако ми даде картбланш.

„Разкажи й, сега е моментът!“

А какво да й разкаже? Че я гони хормонът и че страхът и отвращението от сексуалния контакт очевидно не й пречат да гори от желание по друг мъж, ръкоположен за свещеник на Римокатолическата църква…

Да разкаже на Хариет, че вече се чувства виновна, защото е на път да извърши ужасен грях, че има неотложна нужда да изпита всичко, което й откри онази целувка със силата на природен катаклизъм, изместил на заден план и жената с оранжевия задник, и Джак, и цялата му фамилия. Да обича, да чувства, че е обичана, да се люби — иначе би умряла, не би могла да диша без това. Вече знаеше, че всичко това ще й се случи, както бе сигурна, че диша и че сърцето й бие.

— Хариет, не знам дали ще ме разбереш…

Думите хаотично се въртяха в съзнанието й.

Защо просто да не й каже истината? Не за това, че Джак е мафиот, а другото, по-важното. Сякаш беше болна от треска.

— Какво става? — Хариет се наведе напред. — Да не ти е зле?

— Да — кимна Индия. „Искам да спя с един мъж, всъщност той е свещеник, но това вече няма значение.“ Тя се уплаши, че може би го е изрекла, но знаеше, че не е издала дори звук.

— Да не е грип? Изглеждаш ми гореща — остро отбеляза Хариет, а след това извика: — Скъпа! — Тя се надигна от стола си, тъй като новодошлата, слаба като вейка къдрокоса жена се наведе да я целуне.

— Каролайн — Индия! О, вие се познавате! Това само доказва колко малък е светът. Ще поръчваме ли?

Индия искаше да отиде при него — това беше единственото, за което можеше да мисли.

— Знаете ли какво, струва ми се, че наистина ме е хванал грип. — Тя се усмихна на двете жени. — Ще ме извините ли?

* * *

Пътният полицай Дик Мъртри включи сирените и потегли след граховозеленото комби с вашингтонска регистрация. Караше го жена, блондинка. Тя минаваше през окръга, където от глобите за превишена скорост на шофиращите към залива Чезъпийк можеше да се събере цял годишен доход. Процедурата е съвсем обичайна. Той ще я информира, че е превишила допустимата скорост, тя ще ококори очи, ще премигне с клепки, може и да се изненада колко са широки раменете му; той ще я послуша известно време, а после ще й поиска шофьорската книжка и документите на колата.

Колкото и да беше странно, хората обикновено носеха шофьорските си книжки, но забравяха регистрационните си талони вкъщи. А ако едното от тези две неща липсваше, трябваше да се плати глоба. Петдесет долара за първо нарушение. Ако не може да изкиха толкова, трябваше да го последва в районния съд.

В делничен ден, за щастие, съдът беше отворен. Ако се случеше през уикенда, задържаха хората под арест до понеделник сутрин. Когато си прекарал няколко уикенда в чакане да стане понеделник и да дойде съдията, обикновено ти идва акълът и си носиш по пет десетачки за всеки случай. След като я накара да спре комбито, Мъртри бавно слезе от полицейската кола. С тази блондинка би прекарал целия си ден. Оправи панталоните си и се запъти към нея.

* * *

Когато Индия излизаше от съдебния участък, часът беше почти три. „Вече е късно, връщай се — подсказваше й някакъв глас. — Той няма да е там.“ Но тя не можеше да се спре. Шофираше с максималната допустима скорост, а когато премина в другия окръг, не се стърпя и се отдаде на неразумния импулс да натисне газта до дупка. Седеше изпъната, напрегната, вкопчена във волана и все поглеждаше в огледалото дали не я следва патрулна кола с включени сирени.

Трябва да е там, трябва да ме чака!

Започна да вали. Изведнъж се изля цял потоп и трябваше да намали скоростта.

Вече ръмеше, когато тя сви по алеята. За миг дъхът й спря, а когато наближи къщата и видя, че неговата кола не е там, я обля студена вълна.

Остана зад волана почти петнайсет минути. Просто седеше и слушаше минаващите по пътя коли и камиони, но не се надяваше той да дойде сега.

Сигурно отдавна си е тръгнал.

Казваше си, че е пълна лудост, дето дори си е представяла всичко това…

После реши, че е по-добре, щом го няма. Слезе от комбито и се запъти към къщата. Някъде съвсем близо зад нея чу глас:

— Пътя ли обърка?

Тя се обърна и краката й се разтрепериха.

Майкъл стоеше на няколко крачки зад нея. Косата му беше мокра и се виеше на масури по врата. Беше в разкопчана риза с навити ръкави. Боровете над него стенеха от вятъра.

— Къде беше? — попита тя.

— Няма ли да влезем вътре? — приближи се той.

За момент Индия се разколеба — нещо разумно и хладно в неговите очи случайно я накара да го види като съвсем различен човек — само мигновено объркване, което тя веднага забрави.

Когато влязоха, той затвори вратата след себе си и веднага взе Индия в прегръдките си. Тя притвори очи. Той миришеше на борови иглички, беше топъл и очарователен. Тя отрони дълбока въздишка. Невероятно беше колко добре се чувства, колко защитена, абсолютно сигурна.

— Трябва да се убедя, че никой не те е проследил.

Сърцето й биеше до неговото. Тя поклати глава:

— Никой не ме е проследил. Поли остана вкъщи. — Тя се засмя беззвучно: — Той почти никога не излиза.

Много бавно той започна да разкопчава блузата й. Тя го гледаше и трепереше:

— Майкъл, толкова се страхувам.

Той издаде устни и тя прилепи своите към тях в дълга целувка.

— Няма да боли, обещавам ти.

Тя му вярваше, но въпреки това горещи сълзи се стичаха по лицето й. Ръцете му дълго галиха тялото й, докато я възбуди. А после бавно-бавно разтърка еректиралия си пенис между краката й, а тя се бе стегнала, готова да се съпротивлява на болката. След това сякаш изведнъж се събуди от някакъв сън, отвори очи, за да види лицето му, което беше съвсем близо до нейното, и се взря в него — позна го, тя познаваше този човек! После обгърна врата му.

Малко по-късно оргазмът я понесе в необратимия си ход и тя чу собствения си глас:

— Да! Да! — И вече го целуваше, и го целуваше, и още, и отново, и отново…