Джефри Арчър
Аферата Ван Гог (18)

Глава 18

Силно думкане стресна Анна и я извади от дълбокия сън. Тя разтри очи и погледна към предното стъкло. Някакъв дебелак с увиснал над колана корем блъскаше с юмрук по покрива на микробуса. Между пръстите на другата му ръка се подаваше кутийка бира, чиято пяна излизаше навън. Анна тъкмо щеше да му се разкрещи, когато чу, че някой се опитва да отвори със сила ключалката на задната врата. И леденостуден душ нямаше да я събуди с такава скорост.

Ана пролази до предната седалка, седна зад волана и бързо завъртя ключа на стартера. Хвърли поглед към страничното огледало и с ужас забеляза, че междувременно нов четиритонен камион е спрял толкова близо до задницата на микробуса й, че нямаше място за спокойно измъкване навън. Натисна с цяла длан клаксона, но това само вдъхнови дебелака с увисналото шкембе да се покачи на капака отпред и да приближи лице до предното стъкло. Анна за първи път видя ясно лицето му. Стомахът й се сви от погнуса. Беше се навел напред и разтворил беззъбата си уста, прокара език по стъклото, докато приятелят му продължаваше да се мъчи да разбие ключалката на задната врата. Най-накрая моторът изкашля и заработи.

Анна завъртя с всички сили волана, но тясното пространство не й позволи да помести колата с повече от половин метър, преди да успее да извие микробуса. Повратливостта съвсем не беше сред качествата на наетата кола. Когато даде заден ход, чу изплашения вик на втория й нападател, който беше отхвърлен настрани. Анна премина на първа и натисна педала на газта. Колата подскочи напред, дебелакът се плъзна надолу по капака и тупна на земята. Подкара отново назад и горещо се помоли да има достатъчно място, за да се измъкне. Преди да успее да извие волана докрай, забеляза, че вторият мъж се е качил на стъпалото от другата страна, гледа я през прозореца на кабината и с прилепени до прозорците длани се опитва да разлюлее микробуса напред-назад. Тя натисна педала на газта с всичка сила, но отново без особен успех. За трети път — задна, но пръстите на падналия от капака се появиха отново и той се изправи на крака. Не стъпваше много уверено, но приближи предното стъкло и направи знак с ръка с обърнат надолу палец. Сетне извика на приятеля си:

— Тази седмица аз съм пръв, да знаеш.

Другият спря да люлее буса и избухна в смях.

Когато видя, че дебеланкото се е отправил към камиона си, Анна усети капки студена пот да се стичат по гърба й. Приятелят му вече влизаше в своето гигантско превозно средство.

Не й беше толкова трудно да съобрази какво се канеха да направят тези двамата. Щяха да притиснат микробуса й с тежките си машини и да я превърнат в злокобния пълнеж на техния сандвич. Настъпи с такава ярост педала на газта, че помести с няколко сантиметра колата зад нея в момента, когато шофьорът вече палеше светлините. С мълниеносно движение премести лоста на скоростите от задна на предна, а ауспухът на камиона пред нея избълва облак тъмни изгорели газове, които направо погълнаха нейния микробус. Тя отново натисна педала на газта и възползвайки се от раздвижването на машината пред нея, успя след отриване в масивната броня да изнесе своята предница малко встрани. В същия миг усети как тежкият камион отзад блъсва задната й броня с такава сила, че малкият микробус направо отлетя встрани от капана, но и описа пълна окръжност, преди да спре. Шофьорите на двата камиона не успяха да реагират навреме и колите им се забиха една в друга.

Тя вече набираше скорост покрай спрелите за нощуване камиони и се насочваше към магистралата. С бърз поглед провери дали онези двамата са успели да се откачат един от друг. Шумен оркестър от вой на спирачки и клаксони придружи втурването й на широкото пътно платно. На няколко от колите, които се носеха по магистралата, се наложи да отлетят в съседните плата, за да не блъснат нейния микробус. Единият от шофьорите държа ръката си на клаксона достатъчно дълго, за да не остави никакво съмнение какви са чувствата му към нея. Анна махна извинително на задминаващите я коли. Повече се тревожеше дали тежките камиони са тръгнали по петите й. Педалът на газта бе натиснат докрай. Надяваше се да разбере най-сетне предела на възможностите на микробуса. С огорчение установи, че не може да вдигне повече от 110 километра в час.

Погледна за кой ли път в страничното огледало. По вътрешното платно тежкотоварен камион с осемнайсет колела скъсяваше с всяка измината минута дистанцията с нея. Тя стисна лоста на скоростите и настъпи педала на газта, но очевидно бусът не можеше дай предложи нищо повече. Притисна ръка в клаксона, ала той изквича толкова жално, че едва ли бе в състояние да събуди дори заспалите птици край пътя. Голям пътен надпис се появи отдясно. От него ставаше ясно, че на около километър и половина има отбивка за шосе 1–90.

Анна се изнесе в средното платно и масивният камион се залепи за нея като магнит, очевидно искаше да я сплаши колкото се може повече. Тя добре различаваше беззъбата усмивка на шофьора в огледалото за задно виждане. Онзи натисна клаксона на камиона си — пронизителен тътен, способен да заглуши и най-мощните тръби на Вагнерова опера.

Оставаше й около половин километър до обещаното отклонение. Премина в скоростното платно, с което накара водачите на стройно подредените коли в него да скочат върху спирачките си и да намалят. Неколцина я предупредиха с вой на клаксони, но тя се направи, че не ги чува, и намали малко скоростта си, с което предизвика шумното неодобрение на всички след нея. Нощта вече се огласяше от цял оркестър различни по височина свирки.

Тежкотоварният й преследвач вече караше успоредно с нейния микробус. Тя намали — той също. Пореден знак на пътя съобщаваше, че остават двеста метра до отклонението. На светлината на първите проблясъци на зората тя забеляза рампата на въпросното отклонение. Светлините на нейната кола бяха излезли напълно от строя.

Знаеше, че това е единственият й шанс, ето защо трябва много внимателно да премери действията си. Стисна здраво лоста на скоростите и щом се изравни със затревеното пространство, очертаващо завоя вдясно, внезапно натисна докрай педала на газта и микробусът с известно закъснение подскочи напред, действие, на което камионът реагира бързо и започна да набира скорост. Анна изчака да дръпне малко напред и с рязко извиване на волана се озова първо в средното, а после и в най-дясното платно, оттам с подскок — на зеления триъгълник. Шофьорът, чийто път микробусът пресече, наби спирачки, за да не се удари в нея. След като успокои колата и намали скоростта, Анна погледна през прозореца, за да се увери, че тежкотоварният й преследвач продължава по магистралата. Видя само гърба на каросерията.

Пулсът й постепенно започваше да се връща в обичайния си ритъм. Пое няколко пъти дълбоко дъх. Тренировките си казваха думата. Научила се бе да се възстановява. Хвърли последен поглед в огледалото за задно виждане и сърцето й заби отново със сто и петдесет удара в минута. Оказа се, че вторият камион не бе направил грешката на своя събрат и постепенно скъсяваше разстоянието между тях.