Майкъл Конъли
Смъртта е моят занаят (28)

28.

Гладън се ядосваше, че не беше попитал Дарлийн къде държи дистанционното управление за телевизора. Вече започваше да му писва да става всеки път, когато сменя каналите. Всички телевизионни канали на Лос Анжелис предаваха историята от „Таймс“. Той беше принуден да стърчи пред телевизора и ръчно да превключва каналите, за да хване всички репортажи. Вече имаше добра представа за външния вид на детектив Томас. Всички телевизионни станции се надпреварваха да го интервюират.

Лежеше на дивана, прекалено възбуден, за да заспи. Искаше да превключи на Си Ен Ен, но не му се ставаше. Беше включил някакъв кабелен канал. Жена с френски акцент приготвяше нещо пълнено с йогурт. Той не беше много наясно това закуска ли беше или десерт. Видяното обаче го подсети, че е гладен, и се замисли дали да не отвори още една кутия с равиоли. Отказа се. Знаеше, че трябва да икономисва запасите си от храна. Имаше още цели четири дни.

— Къде е шибаното дистанционно, Дарлийн? — извика той ядосан.

Изправи се и превключи канала, после изключи лампите и се върна на дивана. Монологът на Си Ен Ен му действаше приспивно: той се замисли над работата си, която го очакваше, за плановете си. Вече знаеха за него и от този момент нататък трябваше да бъде по-предпазлив от всякога.

Вече започваше да го унася; очите му се притваряха и шумът от телевизора му действаше като приспивателно. В този момент излъчиха репортаж от Финикс за някакво убийство на детектив. Той рязко отвори очи.