Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Макавой (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Poet, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ?
- Допълнителна корекция
- hammster (2013)
Издание:
Майкъл Конъли
Смъртта е моят занаят
Американска, I издание
© 1995 Майкъл Конъли
© 1996 Тодор Стоянов, превод от английски
© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 1996
© ИК „Бард“ ООД, 1996
LITTLE, BROWN AND COMPANY
© 1995 by Michael Connelly
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“ Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова
Формат 84/108/32. Печатни коли 30
ИК „Бард“ ООД — София, жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II, тел. 46 46 59
История
- — Добавяне
- — Корекция от hammster
- — Корекция
10.
Гладън и петимата други мъже бяха натикани в един покрит от всички страни със стъкло ъгъл на голямата съдебна зала. На височината на лицето в стъклената стена имаше процеп широк трийсет сантиметра, през който можеха да се чуват съдебните процедури, а ответниците можеха да отговарят на въпросите на адвокатите си или съдията.
Гладън изглеждаше ужасно в резултат на прекараната безсънна нощ. Той действително бе преместен в отделна килия, но шумът от затвора не му бе дал да мигне, напомняйки му прекалено много за Райфорд. Огледа съдебната зала, но не можа да види нито едно познато лице. Това включваше и ченгетата, Делпи и Суитцър. Не виждаше също така и телевизионни или обикновени камери. Явно, че още не го бяха разкрили. Това му вдъхна смелост. Някакъв мъж с рижа коса и очила с дебели стъкла заобиколи адвокатските маси и се насочи към стъклената будка. Беше нисък и трябваше да повдига брадичката си сякаш застанал в дълбока вода, за да достига процепа в стъклото.
— Господин Бризбейн? — запита той, оглеждайки мъжете зад прозрачната стена.
Гладън пристъпи напред и погледна през отвора.
— Краснър?
— Да, как сте?
Той протегна с усилие ръка през отвора. Гладън неохотно я пое. Не обичаше да го докосват чужди ръце с изключение на детските. Не отговори на въпроса му. Според него беше глупаво да се пита човек как е прекарал нощта в областния затвор.
— Говорихте ли с прокурора? — запита той вместо това.
— Да, говорих. Имахме доста дълъг разговор. Лошият ви късмет не ви напуска. Помощник-областният прокурор, на когото е поверен случаят, е жена, с която съм се сблъсквал и преди. Абсолютна мръсница е и служителите, извършили ареста, са й представили, аа, ситуацията на кея такава, каквато е била според тяхното мнение.
— Значи тя ще направи всичко възможно, за да сервира най-голямата мръсотия.
— Точно така. За наш късмет обаче съдията е наред. Тук няма за какво да се безпокоим. Той е единственият в съда, за когото знам със сигурност, че не е бил обвинител, преди да го изберат.
— Е, тогава браво на мен. Донесохте ли парите?
— Да, всичко се разви точно както ми казахте. Така че сме наред. Имам един въпрос. Искате ли да подам днес възражение или да продължим?
— Какво значение има?
— Няма кой знае каква разлика. Ако възникне разправия за пускането под гаранция, този ход би могъл да натежи на везните ни пред съдията, ако, разбира се, психологически е подготвен, че вече сте отхвърлили обвиненията и се готвите за битка.
— Добре, излезте с отхвърляне на обвинението. Само ме измъкнете оттук.
Областният съдия на Санта Моника Харолд Найберг извика името Харолд Бризбейн и Гладън пристъпи пак към процепа. Краснър заобиколи обратно масите и застана пак до прореза, за да се консултира при нужда с клиента си. Краснър се представи, също както и помощник-областният прокурор Тамара Фейнсток. След като адвокатът се отказа от продължителното четене на обвиненията, той заяви на съдията, че клиентът му не се признава за виновен. Съдията Найберг се поколеба за момент. Беше очевидно, че подаването на възражение още в началото на делото беше необичайно.
— Сигурен ли сте, че господин Бризбейн иска да подаде възражение днес?
— Да, ваша светлост. Той иска делото да се придвижи бързо, защото е абсолютно невинен по тези обвинения.
— Разбирам… — Съдията се поколеба, докато прочете нещо пред себе си. До този момент дори и не беше погледнал към Гладън. — Е, тогава да ви разбирам, че вие не желаете да се откажете от десетдневния срок.
— Един момент, ваша светлост — обади се Краснър, после се обърна към клиента си и прошепна: — Имате правото на предварително изслушване на обвиненията в рамките на десет съдебни дни. Можете да се откажете и той ще определи срок за изслушване, след който ще назначи предварителното прослушване. Ако не се откажете, ще назначи датата на предварителното изслушване сега. Десет дни от днешната дата. Не се ли откажете, това е още един признак, че възнамерявате да се борите, че не търсите милост от областния прокурор. Това може да помогне при гаранцията.
— Тогава да не се отказваме.
Краснър отново се обърна към съдията.
— Благодаря ви, ваша светлост. Не се отказваме. Клиентът ми не вярва, че тези обвинения ще издържат предварителното изслушване, и настоява съдът да го назначи колкото е възможно по-бързо, за да може…
— Господин Краснър, госпожа Фейнсток може да не възразява срещу добавените ви коментари, но аз възразявам. Това е съд по предявяване на обвинения. Вие не сте тук, за да пледирате по вашия случай.
— Да, ваша светлост.
Съдията се обърна и погледна календара, който висеше на стената в дъното, над едно от бюрата на служителите. Избра датата — десет съдебни дни след настоящия, и нареди предварително изслушване в зала 110. Адвокатът отвори бележника си за ангажиментите и си го записа. Гладън видя обвинителя да прави същото. Беше млада жена, но непривлекателна. По време на трите минути изслушване не беше казала нищо.
— Добре — произнесе накрая съдията. — Има ли нещо по пускането под гаранция?
— Да, ваша светлост — заяви Фейнсток и се изправи. — Хората настояват съдът да отстъпи от назначената гаранция и да промени сумата на двеста и петдесет хиляди долара.
Съдията Найберг вдигна поглед от книжата си, като погледна Фейнсток, а после за пръв път и към Гладън. Сякаш се опитваше да определи по външния вид на обвиняемия какво толкова бе качило сумата на гаранцията за такива дребни провинения.
— Защо е това, госпожо Фейнсток? — запита той. — В документите ми няма нищо, което да предопределя тази промяна.
— Според нас обвиняемият представлява голяма обществена опасност, ваша светлост. Той е отказал да съобщи на арестувалите го полицейски служители адреса си или дори номер на кола. Шофьорската му книжка е издадена в Алабама, а ние не сме я удостоверили като законно издадена. Така по всички изтъкнати дотук причини нямаме дори основания да смятаме, че Харолд Бризбейн е истинското му име. Не знаем кой е и къде живее, дали има работа или семейство, и до този момент за нас той представлява голяма опасност за обществото.
— Ваша светлост — скочи Краснър, — госпожа Фейнсток предава съвсем неправилно фактите. Името на клиента ми е известно на полицията. Той е представил валидна шофьорска книжка, издадена в Алабама, за която нямаме никаква информация, че не е наред. Господин Бризбейн току-що е пристигнал в областта с Мобайл в търсене на работа и още няма установен постоянен адрес. Когато се установи, с удоволствие ще го съобщи на властите. А междувременно при необходимост с него може да се поддържа връзка посредством кантората ми, като се е съгласил да се свързва два пъти дневно с мен или с който и да е представител на съда, избран от съдията. Както е известно на ваша светлост, всяка промяна в гаранцията трябва да се основава на предположението, че обвиняемият се опитва да се укрие от правосъдието. Липсата на постоянен адрес не е достатъчно основание да смятаме, че обвиняемият се кани да бяга. Напротив, господин Бризбейн е подал възражение и е отхвърлил всякакви забавяния или отлагания при решаването на неговия случай. Той съвсем определено ще се бори срещу тези обвинения и желае да изчисти името си колкото е възможно по-бързо.
— Връзката му с кантората ви е хубаво нещо, но какво да кажем за адреса му? — запита съдията. — Къде ще отседне? Вие, изглежда, сте пропуснали в изложението си всякакво споменаване на явния факт, че този човек веднъж вече е избягал от полицията, преди да бъде арестуван.
— Ваша светлост, възразявам срещу това обвинение. Тези полицейски служители са били в цивилни дрехи и не са се легитимирали. Клиентът ми е носел много скъпа фотокамера — с която между другото си изкарва хляба — и се е страхувал да не стане жертва на грабеж. Това е причината, поради която е избягал от тези хора.
— Започва да става все по-интересно — каза съдията. — Не разбрах само какво стана с адреса.
— Господин Бризбейн държи стая в хотел „Холидей“ на булевард „Пико“. Оттам се кани да започне да си търси работа. Той е фотограф на свободна практика и дизайнер на художествена графика и е уверен в успеха си. Няма намерение да ходи където и да било другаде. Както вече ви казах, той е решен да се бори срещу тези обвинения…
— Да, господин Краснър, това вече го казахте. Каква гаранция търсите за този случай?
— Сър, четвърт милион долара по обвинение в захвърляне на варел за смет в океана е абсолютно нелепо. Мисля, че една разумна гаранция от пет до десет хиляди долара е съвсем достатъчна при тези обвинения. Клиентът ми не разполага с много средства. Ако вложи всичките в гаранцията, то тогава няма да разполага със средства за ежедневните си нужди или да плаща на адвоката си.
— Вие забравихте бягството от служителите на закона и вандализма.
— Ваша светлост, както вече казах, той е побягнал от тях, но не е допускал, че са полицейски служители. Той е помислил, че…
— Моля ви, господин Краснър, спестете си аргументите за по-подходящо място.
— Съжалявам, ваша светлост, но погледнете обвиненията. Очевидно е, че това ще се окаже случай с незначителни провинения и гаранцията трябва да съответства на него.
— Да имате нещо да добавите?
— Свърших.
— Госпожа Фейнсток.
— Да, ваша светлост. Искам отново да ви напомня, че хората настояват съдът да разгледа промяна в първоначалните условия на гаранцията. Двете главни обвинения срещу господин Бризбейн представляват сериозни нарушения на закона и ще останат като такива. Въпреки уверенията на господин Краснър хората все още не са убедени, че обвиняемият не замисля бягство или дори, че името му е Харолд Бризбейн. Детективите ми откриха, че той е боядисал косите си и че те са били боядисани в момента, когато е била правена фотографията при издаването на тази шофьорска книжка. Това е равносилно на опит за прикриване на истинската самоличност. Надяваме се днес да получим от полицейското управление в Лос Анжелис компютърна идентификация на отпечатъците от пръстите му, за да можем да видим дали…
— Ваша светлост — намеси се Краснър, — тук съм длъжен да възразя на основание…
— Господин Краснър — произнесе съдията, — вие вече имахте възможността да се изкажете.
— Освен това — продължи Фейнсток — арестът на господин Бризбейн е дошъл в резултат на други подозрителни дейности, в които той е бил замесен. А именно…
— Възражение!
— … фотографирането на малки деца — някои от тях без дрехи — без тяхно знание или знанието или съгласието на родителите им. Инцидентът, поради който…
— Ваша светлост!
— … са били отправени обвиненията, които имате пред себе си, се е случил, когато господин Бризбейн е направил опит да избяга от служителите на закона, разследващи обвинение срещу него.
— Ваша светлост — изрече гръмко Краснър, — срещу клиента ми няма други обвинения освен тези, които съдът вече чу. Всичко, което се опитва да постигне госпожа областният прокурор, е да създаде предубеждение срещу клиента ми в почитаемия съд. Това е във висша степен неправилно и неетично. Ако господин Бризбейн действително е извършил тези неща, тогава къде са обвиненията срещу него?
В просторната съдебна зала настъпи тишина. Избухването на Краснър дори накара останалите адвокати да посъветват шепнешком клиентите си да си държат езика зад зъбите. Втренченият поглед на съдията бавно се местеше от Фейнсток към Краснър, а оттам върху Гладън, като накрая отново се върна към обвинителя и продължи:
— Госпожо Фейнсток, в момента има ли отправени други обвинения от кабинета ви срещу този човек? Имам предвид точно в този момент?
Фейнсток се поколеба. Накрая заговори с треперещ от гняв глас:
— До този момент не е постъпвала друга информация, но полицията, както вече казах, продължава разследването си относно действителната самоличност и дейност на обвиняемия.
Съдията погледна в документите пред себе си и започна да пише. Краснър отвори уста да добави нещо, но после размисли. Поведението на съдията даваше ясно да се разбере, че той вече е взел решението си.
— Съдът е разпоредил размерът на гаранцията по този случай да бъде десет хиляди долара — заяви съдията Найберг. — Аз обаче ще направя лека промяна и ще назнача размера на петдесет хиляди долара. Господин Краснър, ще се радвам да променя това по-късно, ако клиентът ви задоволи претенциите на областния прокурор относно самоличността, адреса и т.н.
— Да, ваша светлост. Благодаря ви.
Съдията обяви следващия случай. Фейнсток затвори папката пред себе си и я постави върху купчината от дясната си страна. После взе друга от купчината от лявата си страна и я отвори. Краснър се обърна към Гладън с лека усмивка.
— Съжалявам, мислех, че съдията ще се задоволи с двайсет и пет хиляди. Тя поиска четвърт милион, като вероятно се надяваше на петдесет или двайсет и пет хиляди. Е, сега вече е доволна.
— Махнете ги тия. Кога ще ме измъкнете оттук.
— Спокойно. След час сте на свобода.