Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Lézarde, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
vog (2014)

Издание

Едуар Глисан. Река Лезарда

Народна култура, София, 1960

Преведе от френски: Пенка Пройкова

Редактор: Цветана Калудиева

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Лев Шопов, Лидия Стоянова

Дадена за печат на I.IV.1960 г. Печатни коли 12,75

Авторски коли 17. Формат 84×108/32. Тираж 25080

Поръчка №21 (905). Поръчка на печатницата №459

ЛГ IV. Цена 1955 г. — 7,20 лева.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

 

Édouard Glissant. La Lézarde

Éditions du Seuil

Paris, 1958

История

  1. — Добавяне

XI

Там, на този плаж, ширнал се на изток от делтата на Лезарда, сякаш обкръжен от мириса на агонизиращата река, те най-после му казаха, че е настъпил часът. Трябвало да се премахне този човек, трябвало.

— А защо не го премахнете вие? — извика той.

Пясъкът пламтеше като жарава; ръце се протегнаха, за да заслонят разгорещени чела. Младежите наведоха поглед. Люк и Мишел се размърдаха.

— Той има право. Трябва да се успокои. Колко непредпазливо му го казваме!

— Защо не го премахнете вие? — запита пак Таел със силен глас без отсянка на упрек.

Мицеа беше станала, тя се приближи кротко до него.

— Не ставай дете. Като те гледам как тресеш глава, струва ми се, че ушите ти ще паднат.

Всички се засмяха. Бяха забравили плясъка на вълните. Наоколо цареше величаво спокойствие. Морето беше затворило над тях огромните порти на конклава[1]. Трябваше да разискват под жаркия свод.

— Необходимо е да направим така, че да изглежда като злополука. Впрочем най-добре е този човек да си отиде. Ти трябва да нагласиш работата. Никой не бива да заподозре нас. Ние ще бъдем далеч. Иначе те ще доведат полиция. Знаеш какво значи това.

„Как можеш да говориш така — помисли Таел, — та ти си девойка!“

— И така, вие сте ме търсили, за да изпълня замисленото от вас дело. Страхувате се от кръвта, която трябва да пролеете. Аз съм ваш приятел, а вие ми казвате: „Убий този човек!“ И ето, да речем, аз го убия. А после? Ще дойде друг. И друг, и друг…

Той гледаше Матиьо. Към него се обръщаше. Между тях се загнездваше враждебността.

— Стига! — извика Мицеа. — Ние не можем да го направим сами. Да не мислиш, че аз се страхувам? Ако бъдем замесени ние, страната ще загние от въоръжени полицаи и цяла година няма да можем да си отдъхнем от тях. Познавам ги добре. Трябва да изберем: или този предател, или пушките. Ако го извършиш ти, всичко мине като злополука и никой не заговори, че това е политическо деяние, всичко ще остане спокойно. А кой всъщност ще убие това куче? Ние, ние всички! Нима ти вярваш в проклятието, в това, че кръвта пада върху главата на този, който я е пролял? Ние ще го убием, казвам ти, ние всички. Понеже така трябва. Или — тя си пое безшумно дъх — да става, каквото ще. Все ще намерим начин.

— Няма начин.

Пабло, който се забавляваше много от всичко това, прошепна:

— Може би ще успеем да го сплашим?

И ето изведнъж те се озоваха всред жарките пясъци колебливи, несигурни, виждаха, че работата пропада, а не можеха да направят нищо. Таел гледаше Матиьо, Матиьо мълчеше. Мицеа изруга (понякога тя беше много вулгарна, но всички се засмяха).

— Имали сме грешка — поде Мишел и Люк се съгласи с него.

Те не вярваха в тайнствата, бяха практични, грубовати, непосредствени, изпълнени със здрав разум.

И внезапно Таел скочи. Достатъчно. Тръгна си. Да уреждат сами работите си.

А те, изоставени, неми, гледаха как се отдалечава този, който беше призован да извърши делото.

— Той ще се върне — каза тихо Матиьо.

Скоро Таел се успокои и се върна, като вървеше право срещу Матиьо.

— А онази жена? — прошепна той. — Разказвал ли си им за нея?

Бележки

[1] Залата, в която се събират кардиналите, за да изберат папа. — Б.пр.