Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (9)

7.

Събуди се от сладко-киселия аромат на супа с джинджифил. Чу, че Изабела се движи в кухнята. Вдигна ръка над лицето си и погледна часовника си. Един час беше минал, откакто бе отнесъл Изабела в спалнята и се бе любил с нея, сякаш бъдещето на света зависеше от това. Може би и собственото му бъдеще зависеше от това, помисли си. Едно нещо беше сигурно. Чувстваше се много, много по-добре, отколкото преди час. Вече почти се чувстваше човек.

Стана от леглото и отиде в банята. Когато видя мъжа в огледалото, чувството на задоволство бързо избледня. На негово място се появи ужас. Тя ще иска да говори за това, помисли си той. Не го биваше да води такива разговори.

Изми се, облече се и се върна в дневната, твърдо решен да постъпи като истински мъж. Изабела го чакаше. Тя си беше облякла чиста риза и панталон. Изглеждаше леко зачервена и очите й блестяха по-ярко от обикновено, но не направи никакъв коментар на факта, че той се появяваше от спалнята й.

— Вечерята е готова — съобщи и напълни с черпака две купи. — Сядай.

Той осъзна, че Изабела се държи, сякаш нищо съществено не се е случило помежду им. Досега се тревожеше, че ще трябва да водят разговор, а сега се притесни още повече, тъй като тя явно нямаше намерение да обсъжда случилото се в новото й двойно легло. Може би беше имала предвид точно секс, когато бе предложила да разпуснат заедно. Фалън не искаше да си мисли, че за нея случилото се беше само средство за освобождаване от напрежението.

Предпазливо седна на масата.

— Мирише вкусно.

— Рецептата е на баба ми. Правеше ми тази супа винаги, когато бях болна. Зеленчуков бульон, джинджифил, чесън, соев сос, оцет, китайски водни кестени, тофу, червени чушки и после, съвсем накрая, се добавят разбити яйца. Яйцата заприличват на юфка.

Когато тя постави димящата купа пред него, той откри, че всъщност е гладен. По-точно, направо умираше от глад. Взе лъжицата и започна да яде. Отдавна не беше ял нещо толкова вкусно. Отново го завладя мисълта, че му е невероятно хубаво. Нищо не действаше по-добре от секс и домашно приготвена храна.

Изабела седна срещу него. Изглеждаше доволна, че той се храни с апетит.

— Да разбирам ли, че госпожа Брайдуел е знаела как да манипулира паранормалните свойства на стъклото, но че сега часовникът не генерира никаква енергия?

— Трябва първо да бъде навит.

Тя нацупи устни и се замисли.

— Но навиването на часовника е механично действие. Как то произвежда паранормалната енергия, която активира специалните свойства на стъклото?

Той оцени проницателното мислене на Изабела.

— Добър въпрос. Точно в това се е състоял геният на Брайдуел. Тя е намерила начин да използва механичната енергия, за да запали паранормалната енергия, която иначе е заключена в застой.

— Като използването на механично предизвиканата искра, за да се запали газова камина?

— Точно така. Според записките по въпроса, запазени в „Джоунс и Джоунс“, госпожа Б. също така е давала на клиентите си едно малко огледало, с което специалният часовник е можел да се изключи.

— За да не може клиентът случайно да убие себе си?

— Очевидно това е била идеята. Деактивиращите устройства обаче не са били обикновени огледала. Използваното стъкло, също като стъклото в убийствената играчка, е притежавало уникални свойства, които никога не са били дублирани. Доколкото знам, нито едно от малките деактивиращи огледала не е оцеляло. Няма нито един запазен екземпляр в никой от музеите на „Аркейн“.

— Мили боже! Бих искала някой ден да прочета документите по този случай.

За пръв път Изабела проявяваше любопитство към нещо, свързано с историята на агенцията, помисли си Фалън. Това беше напредък.

— Разбира се — каза той. — Напомни ми още утре. Тъкмо ще ми кажеш какво си разбрала от документите.

— Не може ли тази вечер?

— Прекалено уморен съм, за да се концентрирам тази вечер.

— Добре — съгласи се тя.

И двамата замълчаха.

— Значи Кевин Конър Андрюс, известен още като Нощния човек, се оказа почтен гражданин — каза Изабела след малко. — Безупречно досие в строителната фирма. Никакви криминални прояви. Всички го смятали за толкова мил, нормален човек. Дрън-дрън.

— Винаги така казват. Фактът, че е местен и е работел в строителството, обяснява как е научил за мазето в къщата на Зандър. Обяснява и новия под.

— Да. Искаш ли още супа?

— Да.

Тя стана, напълни отново купата му и се върна на масата.

— Мислиш ли, че ченгетата са приключили с въпросите към „Джоунс и Джоунс“? — попита го.

— Общо взето, да. Детективът може да дойде да запише отново показанията ми, но всичко, което му казах, беше истина, поне до известна степен. Норма Сполдинг ни наела да проверим старата къща на Зандър заради слуховете, че в нея има призраци. Аз съм отишъл да огледам. Намерил съм тайния вход в мазето и съм попаднал на убиеца, който явно е държал къщата под око.

— И въпросният убиец те е нападнал, но е починал от внезапен сърдечен удар.

— Случва се, дори и с мъже на възрастта на Андрюс. Властите може да изискат аутопсия, но няма да открият нищо повече. А се съмнявам, че ще си направят труда, не и когато има толкова много доказателства.

Тя го погледна.

— Имаш предвид трупове?

— Не само труповете. Андрюс е правел снимки. Ченгетата са ги открили в къщата.

— Боже!

— Внезапната смърт може да покоси всекиго, дори и сериен убиец — заяви Фалън. — Полицаите знаят, че не е имало стрелба, а няма и следи от физически сблъсък. Няма начин да се спрат на теорията, че смъртта е причинена от паранормални сили, така че нямат друго обяснение, освен сърдечния удар.

— Струва ми се, че имаш опит с подобни ситуации.

— Известен — призна той. — Не мисля, че имаме повод за притеснение. Детективът, който пое разследването, разкри най-големия случай в кариерата си. Ще бъде прекалено зает да дава интервюта за медиите, за да се запита защо един убиец в разцвета на силите си внезапно е паднал, покосен от сърдечен удар. От негова гледна точка, този нещастен случай спестява на окръга разноските по съдебния процес.

— Но това не беше нещастен случай, ти беше принуден да убиеш онзи човек.

— Да.

Тя го погледна разбиращо.

— Подобно нещо, дори и оправдано, причинява сериозна психична травма.

— Не толкова сериозна, колкото травмата, която Андрюс получи днес.

— Той си я заслужи. Искаш ли да поговорим за твоята травма?

— Не мисля, че обсъждането ще помогне на някого, включително и на мен.

— Добре — съгласи се тя.

— Това ли е? Няма да ми изнесеш лекция колко е опасно да се пренебрегват последиците от такава сериозна психична травма?

— Не и тази вечер.

Половин час по-късно, след като бе изял две купи супа и бе изпил още една чаша уиски, Фалън Джоунс заспа дълбоко на канапето й.

Пристъпвайки тихо, Изабела изгаси лампите и извади едно одеяло от дрешника в коридора. Зави Фалън с одеялото и после остана известно време в сенките, загледана в него. Беше прекалено едър за канапето, прекалено едър за миниатюрния й апартамент. Но поради някаква причина изглеждаше съвсем на място тук, в нейното жилище, заобиколен от нейните цветя и обичаните стари мебели, лампи и съдове, които новите й съседи й бяха подарили.

Фалън Джоунс и тези подарени съкровища, които изпълваха апартамента й, сега бяха нейната котва. Мястото й беше тук, в Скаргил Коув.