Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (37)

35.

Изабела и Фалън седяха на предните седалки на черния джип. Уокър се люлееше леко отзад. Наблюдаваха как шерифът и двамата му заместници товарят трупа на Силвия Тремънт в колата.

В лудешкото си бягство от бунгалото Силвия Тремънт беше скочила от скалите и бе паднала в каменистия залив, при което си бе счупила врата.

— Ти знаеше, че тя ще скочи от скалите — каза Фалън тихо. Това не беше въпрос. — Затова ми каза да не я спирам.

— Да — Изабела потрепери. Шокът от това, което бе извършила, сега се стоварваше отгоре й. — Знаех, че тя ще се озове на ръба на скалите.

Фалън вдигна ръка от кормилото и стисна лявата ръка на Изабела много силно.

— За пръв път използваш таланта си по този начин — и това не беше въпрос.

— Казах ти, виждала съм достатъчно мъртъвци.

— Но не си била ти причината за смъртта им.

— Не съм — съгласи се тя.

— Ти не искаше аз да го направя — продължи Фалън.

— Не исках.

— Защото мислеше, че ще ми бъде трудно да убия жена?

— Не — Изабела отново потрепери. — Защото това беше моя отговорност. Аз съм тази, която я натресе на „Джоунс и Джоунс“. Ако не бях настояла да поемем случая с имението на Зандър…

— Тя щеше да намери друг начин да замеси „Джоунс и Джоунс“ в търсенето на часовниковите куриози — прекъсна я Фалън. — Артефактите бяха изключително опасни и непредсказуеми като бомби с часовников механизъм, които могат да избухнат всеки момент. Ние сме й били необходими, за да стигнем до убежището, да стабилизираме предметите и да ги транспортираме безопасно до лабораторията. А след като те стигнаха в Ел Ей, тя е можела да уреди кражбата им и да прехвърли вината за това на Рафанели.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм — каза Фалън. — Силвия Тремънт беше много целеустремена жена. Тя е убила Слоун съвсем хладнокръвно и бе готова да убие и теб, и Уокър.

— Да — кимна Изабела. — Прав си.

— Трябваше да оставиш аз да се оправя с това.

— Не — тя реши, че е време да смени темата. — Открили ли са бодигарда — Вогъл?

— Още не.

— Сигурно продължава да върви. Казах му да изчезне и той прави точно това.

— Извънземни лекарства — измърмори Уокър. — Отрова.

Фалън погледна Уокър в огледалото за обратно виждане.

— Какви лекарства?

— Казах ти, извънз-земни лекарства — повтори Уокър.

Изабела погледна Фалън.

— Бодигардът изглеждаше като човек, който е прекалил със стероидите. А Уокър мисли, че Вогъл е вземал някакви лекарства.

— Знаех си — Фалън стисна волана. — „Нощните сенки“.