Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (23)

21.

На следващата сутрин Изабела се отби в кафенето при Мардж. Както обичайно, Вайълет и Пати се появиха от странноприемницата, за да се присъединят към тях. Изабела седеше на бара и пиеше чай от голяма чаша. Другите три пиеха от силното кафе на Мардж и си разказваха спомени от дните в комуната на Търсачите.

Пристигането на един бус за доставки прекъсна поредната злостна тирада за Гордън Лашър. Всички видяха как колата спря на улицата пред „Джоунс и Джоунс“.

— Намериха ме! — извика Изабела, остави чашата си и скочи на крака. — Толкова се страхувах да не объркат нещо и да не успеят да намерят Скаргил Коув.

— Да разбирам ли, че това са роклята и обувките? — попита Мардж.

— Надявам се — отвърна младата жена и се отправи към вратата. — Иначе няма да има какво да облека на конференцията в Седона.

— Донеси дрехите тук — извика Вайълет след нея. — Искаме да ги видим.

— Особено обувките — добави Пати.

Изабела спря с ръка на вратата.

— Защо обувките?

Пати се ухили.

— Искам да видя наистина ли са стъклени пантофки.

Изабела се намръщи.

— Казах ви, пътуването до Седона е по работа.

— Разбира се — засмя се Мардж. — Пътуване по работа, включващо частен самолет, официален прием и благотворителен търг. Леле-мале! Върви донеси роклята и обувките, за да ги видим.

Младата жена хукна навън. Шофьорът на буса тъкмо отваряше задната врата. Той извади две кутии. Изабела се втурна към него.

— Тези за мен ли са?

Мъжът погледна етикетите.

— На адреса пише „Джоунс и Джоунс“.

— Това съм аз. Тоест, аз работя за „Джоунс и Джоунс“. Ще взема пакетите.

— Подпишете се тук.

Тя надраска подписа си, взе кутиите и се върна в кафенето. Мардж чакаше с ножица в ръка и отвори първата кутия за секунди.

Изабела разгърна меката хартия и извади дълга рокля в тъмносиньо. Всички ахнаха.

— О, боже! — ахна Вайълет като за молитва. — Каква красива дреха! Ще изглеждаш великолепно в нея.

Изабела докосна нежната материя.

— Хубава е, нали? Струва цяло състояние, но Фалън каза, че агенцията ще я плати.

— Обувките — подкани я Пати нетърпеливо.

Мардж отвори втория пакет. Вътре имаше кутия за обувки. Изабела вдигна капака и извади чифт черни вечерни сандали. Малки кристали блестяха дискретно върху лачените кожени каишки.

— О, толкова са секси! — възкликна Пати.

— Много са хубави — съгласи се Мардж. — Не са точно стъклени пантофки обаче.

Вайълет се усмихна и докосна деликатните черни кристали.

— Почти.

Мардж погледна Изабела.

— Само си помисли — отиваш на бала, Пепеляшке.