Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (12)

10.

Изабела отвори сетивата си, когато Фалън спря на напукания буренясал паркинг на къмпинга. Имаше обичайното количество паранормална мъгла пред офиса на къмпинга, но младата жена не видя нищо необичайно.

— Поне енергията тук не е като в къщата на Зандър.

— Радвам се — каза Фалън. Погледна Уокър, който седеше на задната седалка и се клатеше леко. — Сигурен ли си, че подземието е тук, Уокър?

— Д-да — Уокър се залюля по-силно. Той много рядко се возеше в кола. Очевидно това го караше да се чувства по-нервен от обичайното.

Кучетата се появиха, направо изникнаха от мъглата като глутница вълци. Те се хвърлиха срещу джипа и залаяха яростно. Изабела остана с Фалън и Уокър в колата, като и тримата си седяха тихо и чакаха. Никой не опита да отвори вратата си. Всички в Скаргил Коув знаеха какво да правят в такава ситуация. Ако отиваш на гости на Хенри и Вира, стоиш в колата, със затворени прозорци, докато някой не прибере зверовете. В редките случаи, когато някой заблуден турист се появеше с идеята, че къмпингът все още работи, Хенри и Вира оставаха вътре, докато човекът не се откажеше и не си тръгнеше.

Фалън погледна светещите прозорци на офиса.

— Изглежда, Хенри и Вира са си вкъщи — отбеляза той.

— Обикновено са — потвърди Изабела. — Понякога се чудя какво правят тук по цял ден, ден след ден.

Фалън се усмихна.

— Какво, да не би да не знаеш?

— Не — тя го изгледа изненадано. — А ти знаеш ли?

— Разбира се. Нали съм детектив.

Уокър се обади от задната седалка:

— Те п-пазят п-подземието. Това им е работата. Аз патрулирам нощем. Те отговарят за п-подземието. Мардж и останалите държат града под око през деня.

Изабела се обърна на седалката си и го погледна.

— Мардж и останалите хора в града са ангажирани с това?

Уокър кимна.

— Това беше планът от началото. Следвахме плана. Но н-нещо се обърка. Сега трябва да оправим нещата. Извънземната т-технология е много опасна.

Вратата на офиса се отвори рязко. Едра брадата фигура в дънков гащеризон и червено-черна карирана риза се появи от мъглата. Мъжът изгледа строго кучетата през старомодните си очила със златни рамки.

— Попи, Оркид, Клайд, Самсън и вие другите, стига толкова — извика им Хенри. — Това са приятели.

Лаенето заглъхна веднага. Шестте кучета застанаха на пост с щръкнали уши и студени подозрителни очи.

Изабела първа отвори вратата си.

— Здрасти, Попи — каза тя на голямото овчарско куче. — Днес изглеждаш чудесно.

Очарована, Попи се втурна напред с изплезен език, за да я поздрави. Младата жена я почеса зад ушите. Попи размаха опашка. Останалите кучета нетърпеливо се събраха около нея и Изабела потупа приятелски и тях.

Фалън отвори вратата си и излезе.

— Не разбирам как се оправяш с тези кучета.

— Обичам кучета — каза тя. Потупа Попи за последен път. — Мисля и аз да си взема едно — ако си вземеше куче, нещата щяха да станат официални. Кучето щеше да означава, че се е установила в Скаргил Коув, че си е намерила дом.

Хенри я погледна.

— Работи ли тостерът?

— Идеално! — кимна Изабела. — Най-добрият тостер, който съм имала.

С ъгълчето на окото си забеляза, че Фалън повдигна вежди, но той не направи никакъв коментар.

Хенри изсумтя доволно.

— Вече не ги правят като едно време — погледна Уокър и Джоунс. — Да разбирам ли, че идвате заради подземието?

— Откъде разбра? — попита Фалън.

Хенри кимна с глава към особняка.

— Единствената причина Уокър да се качи в кола. Какво е станало?

Уокър слезе от джипа с леко залитане.

— Намерили са н-нещо, Хенри. Нещо от подземието. Усещам го, разбираш ли?

Брадатият мъж изгледа Джоунс продължително.

— Това свързано ли е със случката в къщата на Зандър?

— Бързо се досети — Фалън заобиколи джипа, отвори багажника и извади увития в одеялото часовник.

— Чух за труповете, заровени под мазето — каза Хенри, като продължи да го наблюдава внимателно. — Само за това говориха във вечерните новини снощи. Казаха, че намерили и тялото на убиеца. Умрял от сърдечен удар.

— Да — кимна Фалън.

— Много удобен край — отбеляза Хенри. — С Вира харесваме подобен край — присви очи и погледна предмета в ръцете на Джоунс. — Какво сте намерили?

— Един часовник — обясни Изабела. — Но не е обикновен часовник.

Уокър потрепери.

— Едно от оръжията на извънземните, които се пазят долу в п-подземието, Хенри.

Брадатият се намръщи.

— Със сигурност не е излязло оттам, откакто двамата с Вира пазим мястото. Трябва да са го извадили, преди ние да го заключим преди години.

— Убиецът от къщата на Зандър ми каза, че е намерил часовника в някаква стъклена кутия в една пещера под мазето на къщата — поясни Фалън. — Имам чувството, че часовникът е бил скрит от доста време.

Хенри видимо се заинтригува.

— Двамата с убиеца сте си побъбрили, преди да се гътне?

— Хората като него обичат да се хвалят — кимна Фалън. — Явно искаше да ме впечатли.

— Аха — Хенри се замисли. — А след като свършил с хвалбите, получил сърдечния удар. Страхотно съвпадение.

— Случва се — сви рамене младият мъж.

— Глупости — каза Хенри. — Никакво съвпадение не е. Не и когато е свързано с нещо, излязло от онова подземие.

Изабела застана до Фалън.

— Разбираме, че Уокър вижда нещата през собствената си особена призма, но моля те, не ми казвай, че наистина вярваш, че извънземни от друга галактика са посетили Скаргил Коув и са оставили някакъв багаж след себе си.

— Не извънземни — отвърна Хенри. — Казаха ни, че работят за малка изследователска компания, но всички наоколо се досетиха, че това е само параван. Тайните служби често използват частни компании за прикритие, когато не искат да се набиват на очи.

— Така е. Всички го знаят — съгласи се Изабела.

Фалън примигна, но не каза нищо.

Хенри я погледна и после се втренчи в Джоунс за няколко секунди. Изабела разбра, че той се кани да вземе решение.

— Вие двамата вече сте местни — каза Хенри. — Имате право да знаете какво се случи преди двайсет и две години. Влезте вътре. Вира прави кафе. И чай за теб, Изабела. Ще ви разкажем това, което знаем, но трябва да ви предупредя отсега, че не е много.