Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (35)

33.

„Сполдинг Пропъртис“ се намираше в старомодна сграда с офиси и магазини на главната улица в Уилоу Крийк. На витрината висеше табела „Затворено“. Фалън мина покрай входа, без да спира, сякаш се бе отправил към дрогерията на ъгъла.

Когато стигна до тясната ивица кална трева, отделяща агенцията за недвижими имоти от ресторанта в съседство с нея, той бързо се обърна и заобиколи до задната врата на „Сполдинг Пропъртис“.

Вратата беше заключена, но това не бе изненадващо. Фалън бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади едно от електронните устройства за отключване на брави, които раздаваше като бонбони на агентите си от „Джоунс и Джоунс“. Отне му по-малко от три секунди да отвори вратата. Каквито и тайни да криеше Норма Сполдинг, явно не ги държеше в офиса.

Задната стая на „Сполдинг Пропъртис“ беше забележително празна. Нямаше снопове хартия, купчини печатни брошури или някакво офис оборудване. За по-малко от две минути на компютъра Фалън установи, че Норма Сполдинг не е сключила нито една сделка през четирите седмици от отварянето на офиса.

Мина в главното помещение. Липсата на сделки не беше спряла няколко отчаяни собственици да регистрират имотите си за продажба в „Сполдинг Пропъртис“. Неособено привлекателни снимки на разни стари бунгала и на имението на Зандър украсяваха стените.

Фалън изключи имението, защото, макар то вече да не се водеше сцена на местопрестъпление, бе привлякло вниманието на туристи и търсачи на сензации. Поради тази причина не беше подходящо място, където да бъдат скрити Изабела и Уокър.

Той превключи на другите си сетива и се вгледа в няколкото изброени имота с хладнокръвната логика на убиец. Бързо изчисли разстоянията от всеки от имотите до бунгалото на Уокър, степента на географска изолация и близостта до двете места в района, осигуряващи мощните океански течения, необходими за безследното изчезване на два трупа.

Накрая заключи, че Тремънт не би използвала носа до Скаргил Коув поради близостта му до градчето. Имаше сериозен риск някой в града да види нея и съучастника й — дори и в разразилата се буря. Така оставаше второто място, което наричаха Ветрилника. Там прибоят беше изключително силен и теченията — убийствени. През лятото мястото привличаше много туристи. Там имаше и удобно място за обратен завой.

В крайна сметка едно бунгало се открои като очевидния избор. Фалън се изпълни със сигурност.

Откъсна листа с информацията за имота от стената и се отправи към вратата. Макар да беше деветдесет и девет цяло и два процента сигурен в изчисленията си, имаше малка, но реална възможност да е сгрешил. Трябваше да покрие всички варианти. Залогът беше животът на Изабела. Той отвори телефона си.

Хенри вдигна по средата на първото позвъняване.

— Шест възможни места, където може да са скрили Изабела и Уокър — заговори Фалън. — Аз поемам едното. Ще ти прочета списъка на останалите пет. Всички са празни бунгала покрай скалите. Вие с останалите ги проверете. Никой да не тръгва сам, ясно?

— Да носим ли оръжие? — попита Хенри.

— Да. Идете въоръжени. И вземи кучетата си. Те всички познават Изабела. Ако тя е в някое от бунгалата, ще дадат знак.

— Да, кучетата обожават Изабела. Ще разкъсат гърлото на всеки, който опита да я нарани.