Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (19)

17.

— Тя е внучка на откачалката с уебсайта Айсберг, където постоянно се пускат разни теории за конспирации? — попита Зак. Говореше съвсем тихо, но смесицата от удивление и забавление в думите му бе съвсем ясно доловима. — Сериозно ли говориш?

Фалън стоеше до прозореца на офиса си и гледаше към кафенето отсреща, където Изабела и жената на Зак — Рейн, току-що бяха влезли, за да купят мъфини, които четиримата да хапнат, докато чакат Рафанели и лабораторните техници.

Сам си беше виновен, като разказа истината за Изабела на Зак, помисли си Фалън. Историята беше трудна за обяснение. Изабела беше уникална, просто неповторима.

— Познаваш ме — каза той. — Винаги говоря сериозно.

— Така е — съгласи се Зак. — Но когато говориш ти, винаги има разни нюанси.

Фалън погледна братовчед си. Зак седеше небрежно на ъгъла на бюрото му, скръстил ръце. Помежду им определено имаше известна роднинска прилика. Както повечето мъже от рода Джоунс, двамата бяха с тъмни коси и слаби тела, типични за клана, който в продължение на много поколения бе създавал мъже с талант на ловци.

Но дотук свършваше физическата прилика. Очите на Зак бяха искрящо сини и той беше шест-седем сантиметра по-нисък от Фалън. Но най-голямата разлика помежду им беше в природата на талантите им. Психичните способности на Зак се изразяваха в предсказване на действията на другите, което беше от голяма полза при новите му отговорности като Магистър на Обществото. Талантът му всъщност представляваше рядка форма на психометрия. Зак можеше да вземе един нож или пистолет, използвани за някое убийство, и да усети какво е изпитвал убиецът в момента на извършване на престъплението.

Той се беше оженил за жена със сходен талант. Когато Рейн попадаше в досег с психичните остатъци от насилие, ясновидската й интуиция превеждаше енергията в гласове. Понякога чуваше гласа на убиеца. Понякога — на жертвата.

Както много други от семейство Джоунс, по-рано Зак бе работил като агент на „Джоунс и Джоунс“. Но сега беше поредният от многото Джоунс, оглавявали „Аркейн“. Според Фалън, тази промяна в кариерата беше добра стъпка и за двамата. Зак имаше вродена склонност да издава заповеди, но никога не се справяше добре с изпълняването им.

— Ще говорим за моите нюанси или ще обсъдим факта, че сме открили голям брой от ужасните творения на госпожа Брайдуел? — попита Фалън.

— И аз се радвам да те видя, братовчеде — каза Зак.

Фалън се намръщи.

— Извинявай. Нещата тук бяха доста напрегнати напоследък. Като ми се обади тази сутрин със съобщението, че пътуваш за Скаргил Коув, ме свари леко неподготвен, това е всичко. Не очаквах посетители.

— След като говорихме по телефона снощи, казах на Рейн какво си открил. И двамата се съгласихме, че това е част от историята на „Аркейн“, която не бихме искали да пропуснем.

— Не сте дошли чак от Сиатъл, за да погледнете няколко стари изобретения с часовници.

— Добре, има и друга причина — призна Зак. — Но се интересувам и от часовниковите куриози на Брайдуел. „Джоунс и Джоунс“ така и не са успели да издирят всички изобретения след приключването на случая в края на деветнайсети век. Дори не са могли да направят детайлна преценка колко точно са били тези творения. Тези, които са били открити, се съхранявали в хранилището на „Аркейн“ в Англия, но няколко са изчезнали по време на Втората световна война. Как, по дяволите, са се озовали тези часовници тук, в Скаргил Коув?

— Все още работя по проблема — отвърна Фалън. — На този етап единственото, което мога да ти кажа, е, че преди двайсет и две години трима мъже са успели да се сдобият по някакъв начин с изобретенията на госпожа Брайдуел. Донесли ги тук, настроили ги и опитали да правят експерименти с тях. Единият от мъжете умрял при експлозия.

— Искали са да разберат как работят проклетите неща — каза Зак.

— Очевидно — съгласи се Фалън. — Проверих документите за собственост на имота. Къмпингът е бил притежание на семейство на име Келсо. Последният оцелял от клана е мъж на име Джонатан Келсо. Той получил някакъв нервен срив преди двайсет и две години. Оттогава е настанен в психиатрична клиника.

— Това резултат от експлозията ли е било?

— Така ми подсказва талантът ми — кимна Фалън. — Ще опитам да говоря с него, когато успея. Но точно сега си имам други приоритети. На първо място в списъка със задачите ми е да осигуря транспортирането на артефактите от убежището до лабораторията на „Аркейн“.

— Тайната на адските изобретения е в стъклото, което Брайдуел е използвала, и в уникалния й талант. И до ден-днешен никой не е разгадал парафизиката, вложена в тях. Но защо Келсо и съучастниците му са донесли нещата тук? Очевидно са знаели за старото бомбоубежище, но биха могли да си намерят също толкова добро скривалище и на стотици други места.

— Деветдесет и пет цяло и три процента съм сигурен, че решаващият фактор е бил, че са знаели, че Скаргил Коув е естествено паранормално ядро.

— Така ли? — Зак погледна през прозореца. — Не знаех. Мислех, че премести офиса обратно тук, защото ти харесва усамотението.

— Това беше една от причините, но най-вече го избрах заради енергията тук. Потоците на ядрото не са очевидни в първия момент, но те са много силни. След като човек прекара известно време тук, може да ги усети. Атмосферата наоколо ми помага да се съсредоточа.

— Добре, приемам, че е така — каза Зак. — Но да бъдем честни, никога не си бил това, което хората наричат общителен, дори и преди всички неприятности, които се случиха преди три години. А след това склонността ти към уединение стана още по-отчетлива. Та ти на практика изчезна, откакто се премести тук.

— Тук ми харесва.

— Виждам, че е така — кимна Зак.

Той замълча за известно време. Фалън чакаше.

— Сигурно трябва да спомена другата причина да реша да те навестя днес — каза Зак накрая.

— Знаех си.

— Е, ти си екстрасенс.

— Хайде, изплюй камъчето.

— Искам да се появиш на Зимната конференция на Обществото тази седмица — каза Зак.

Фалън не се поколеба.

— Не.

— Пропусна я две поредни години.

— Знаеш защо.

— Да, но тази година нещата са различни.

— Кажи ми една причина да се замъкна до Седона.

— Ще ти кажа две. Първата е, че някои хора се опитват да лансират идеята, че Управителният съвет трябва да те смени и да постави друг начело на „Джоунс и Джоунс“.

Фалън се почувства, сякаш се е блъснал в каменна стена. С огромно усилие на волята и с помощта на таланта си успя да се овладее.

— Това не е възможно — отсече той. — „Джоунс и Джоунс“ е моя. Наследих фирмата от чичо Грешъм. Винаги е била частна фирма, собственост на семейството. Не е просто някакво подразделение на „Аркейн“ — като лабораториите или музеите. Управителният съвет не ме е назначил на тази работа.

— Говори се, че ако не може да бъдеш сменен, Управителният съвет трябва да прекрати връзките си с „Джоунс и Джоунс“ и да наеме друга фирма за разследвания.

Фалън стисна перваза на прозореца.

— Някой си мисли, че съм превъртял.

— И такива неща се подхвърлят — потвърди Зак невъзмутимо. — Но политически коректният аргумент е, че харчиш прекалено много пари и ресурси в преследването на „Нощни сенки“.

Фалън затвори очи.

— Те мислят, че с „Нощни сенки“ е свършено заради случая на Хаваите?

— Да — кимна Зак.

— Но не е — Фалън отвори очи. — Усещам го, Зак. Проклетата организация е като хидра. Отсичаме едната й змийска глава, но на нейно място скоро изниква нова. Повярвай ми. Докато разполагат с услугите на Хъмфри Хълси и с рецептата за формулата, трябва да продължим да бъдем бдителни.

— Аз ти вярвам и ще те подкрепям винаги. Но междувременно ти трябва да подкрепиш мен.

— Което означава да се появя на конференцията в Седона?

Зак впери поглед в него. Ясните му сини очи бяха студени и непреклонни. Но в изражението му имаше и разбиране.

— Да — кимна той. — Приеми фактите, братовчеде, не можеш да останеш скрит в Скаргил Коув завинаги. И двамата го знаем. Влиятелните хора в „Аркейн“ трябва да те виждат. Ако продължиш да не се появяваш, слуховете ще се влошават.

Фалън издиша бавно. Знаеше, че рано или късно ще чуе това, напомни си сам. Родителите му бяха направили подобни намеци преди няколко седмици. Въпреки това, Зак упражняваше повече натиск, отколкото ситуацията налагаше. Имаше някаква неизказана настойчивост в искането на братовчед му, която налагаше малко проучване.

Фалън отвори сетивата си и видя как паранормалната мрежа светна.

— Виж ти, виж ти — рече тихо той. — Не са се наточили само за мен или „Джоунс и Джоунс“, нали?

— Не мисля — отвърна Зак пределно сериозно. — Имам чувството, че прекъсването на връзките с „Джоунс и Джоунс“ и спирането на ресурсите, които изискваш за битката с „Нощни сенки“, е част от някаква дългосрочна стратегия.

— Ти си следващият — каза Фалън и усети как тревогата го пронизва. — Като премахнат „Джоунс и Джоунс“, следващата логична стъпка е да убедят Съвета да те махне и да постави друг начело на Обществото.

— Някой с фамилия, различна от Джоунс, по-точно — поясни Зак. — Някой, който ще бъде в състояние да пренасочи не само ресурсите на Обществото, но и неговите цели и приоритети. Талантът ми подсказва, че сме изправени пред това, което в бизнеса се нарича насилствено поглъщане.

Фалън подсвирна.

— Нещо като вътрешен заговор.

— Искам да се противопоставя на това с демонстрация на сила. В рамките на „Аркейн“ силата и талантът са всичко, винаги са били. Семейство Джоунс винаги е имало в изобилие и от двете. Искам да напомня на членовете на Обществото това. По дяволите, ние сме основали тази организация! Няма да я предадем в чужди ръце без бой.

Още части от паранормалната мрежа светнаха.

— „Нощните сенки“ — каза тихо Фалън. — Или това, което е останало от тях. Трябва да са те.

— Може би — спря го Зак. — А може би не. Още не съм идентифицирал източника на последната вълна от слухове, камо ли дали въпросният човек е свързан с „Нощни сенки“. Възможно е това да идва от съвсем различна посока. В Обществото винаги е имало хора, които са мразели рода ни.

— Защото сме наследници на основателя — Фалън огледа стаята, мислено изброявайки старинните предмети, разпръснати наоколо: бюрото, старата мастилница, викторианската стойка за чадъри и закачалката от ковано желязо на стената. Всички офиси на „Джоунс и Джоунс“ в САЩ и в Лондон пазеха спомени, отразяващи историята на фирмата и на Обществото. А те бяха неразривно свързани с историята на семейство Джоунс, помисли си. — Страхуват се от нас, защото винаги сме контролирали „Аркейн“.

— Не само организацията — напомни му Зак. — Но и много от най-дълбоките й тайни. Семейството ни винаги е имало врагове. Знаеш старата поговорка.

— Приятелите идват и си отиват, но враговете се трупат.

— Родът Джоунс е имал повече от четиристотин години, за да се сдобие с врагове.

Фалън се усмихна мрачно.

— И нещо повече, бива ни в това.

— Свързано е с влиянието ни — кимна Зак. — Както ти казах, още не знам дали човекът, пуснал слуховете за теб и „Джоунс и Джоунс“, е свързан по някакъв начин с „Нощни сенки“, но мисля, е ясно, че крайната му цел е да се погрижи ние, от семейство Джоунс, да загубим контрола си над „Аркейн“.

— И над тайните на Обществото. Това е страхотна стратегия, като се замислиш. Защо да си правят труда да съживяват тежко поразената структура на „Нощни сенки“, ако могат да завземат „Аркейн“ отвътре и да създадат супер версия на „Нощни сенки“? Гениален план.

Зак се прокашля.

— Да си спестим теориите за конспирация, докато не изясним точно с какво си имаме работа.

Фалън се обърна с гръб към прозореца. Дори и хората от собственото му семейство смятаха, че прекалява в теориите за конспирации. Зак и останалите използваха този термин прекалено свободно. Те не разбираха ясната, отчетлива линия, която разделяше една достоверна история от някоя фантазия за конспирация. Нищо чудно, че някой беше успял да пусне слуховете на най-високите нива на „Аркейн“. Сам съм осигурил на предателя нужните муниции.

— Ще дойдеш ли на Зимната конференция? — попита Зак.

Братовчед му беше прав, помисли си Фалън. В „Аркейн“ влиянието беше изключително важно.

— Ще се появя на приема вечерта на откриването — каза той. — Това достатъчно ли ти е?

— Да — Зак стана от бюрото и потупа Фалън по рамото. — Благодаря ти, братовчеде. Знаех, че мога да разчитам на теб.

— Има нещо, което трябва да знаеш. В момента работя по още един проект.

— Разгадаваш артефактите на госпожа Брайдуел? Няма проблем. Щом Рафанели и екипът му ги вземат, с този стар случай ще бъде приключено.

— Не говорех за това — каза Фалън. — Говорех за Изабела.

Зак го погледна многозначително.

— Доведи я на конференцията. По дяволите, ако се появиш с гадже, ще…

— Изглеждам по-нормален? — попита Фалън спокойно. — Това ли се канеше да кажеш?

— Да, нещо такова — призна Зак.

Фалън се обърна и погледна към кафенето.

— Не ме разбра. Работя по случая на Изабела.

— Какво означава това?

— Тя смята, че някой е убил баба й. Убедена е, че същият човек се опитва да премахне и нея.

— Не се засягай — каза Зак, — но защо някой би решил да убива Часовоя? Тя е откачалка. Всички го знаят. И защо някой би искал да убие Изабела?

— Тя вярва, че се е натъкнала случайно на истинска конспирация. Разказала на баба си и сега мисли, че баба й е убита. Според Изабела има връзка между двете неща. Съгласих се да направя проучване.

Отсреща вратата на кафенето се отвори. Изабела и Рейн се появиха с хартиени пликове в ръце, несъмнено пълни с прясно изпечени горещи мъфини. Фалън видя, че жените си говорят като стари приятелки. Човек не би могъл да отгатне, че двете се бяха запознали съвсем скоро. Енергията на Изабела имаше този ефект върху хората, както и върху кучетата и растенията, помисли си той. Но енергията си е енергия. Живите същества винаги реагират на нея — по един или друг начин.

Рейн беше висока, със запомнящи се очи, които тя опитваше да скрие зад дебелите рамки на очилата си. Както Зак, и тя ходеше облечена предимно в черно.

— Чакай да си изясним това — каза Зак. — „Джоунс и Джоунс“ разследва вероятната смърт на един от най-откачените автори на теории за конспирации, собственик на най-известния уебсайт на тази тема?

— Общо взето.

— Ти си човек, който борави с цифри. Никога не казваш общо взето. Каква е вероятността в случая да става дума за истинска конспирация?

— Не знам — призна Фалън.

— Ти винаги знаеш — настоя Зак.

— Не и този път — видя, че голям сребристосив джип се появи на тясната улица. — Екипът пристигна.

Шофьорът на колата спря и свали прозореца си, за да попита нещо Рейн и Изабела. Фалън видя как Изабела му посочва малкия паркинг зад офиса. После двете жени влязоха в сградата.

Чуха се стъпки по стълбите. Вратата се отвори. Изабела и Рейн влязоха в стаята, предхождани от ароматното ухание на топли мъфини. Донесоха и още нещо в офиса — недоловимата топлина на аурите си. Силните таланти винаги раздвижваха атмосферата в пространството, дори и когато не бяха разтворили сетивата си.

— Доктор Рафанели и екипът му ще бъдат тук след няколко минути — съобщи Изабела. — Казахме им да отидат да пийнат кафе и да хапнат мъфини в кафенето.

— По дяволите! — Фалън нямаше търпение да се захванат за работа. — Не разполагаме с цял ден. Ще отнеме известно време да проверят дали всички артефакти са деактивирани и правилно опаковани за транспортиране.

— Сигурна съм, че екипът ще се справи бързо — каза Изабела, отвори торбата и му я подаде. — Хайде, вземи си мъфин. Тъкмо ги извадиха от фурната.

Той се разсея и надникна в плика.

— Добре, благодаря.

Избра си едно кексче и погълна половината от него, преди да осъзнае, че Зак и Рейн го наблюдават, развеселени.

— Нещо смешно ли има? — попита ги, дъвчейки.

— Не — отвърна Зак бързо. Той отхапа от мъфина, който Рейн му подаде. — Каза, че в бомбоубежището има много стара паранормална енергия. Трябва ли да знаем нещо друго?

Изабела изхвърли празния плик в кошчето.

— Сигурно трябва да им кажем за трупа.

Рейн погледна към нея, а после и към Фалън.

— Има труп?

— Много стар — обясни Фалън. — Просто скелет. Принадлежи на един мошеник, който основал комуна тук преди двайсет и две години. Членовете на комуната го прогонили, когато осъзнали, че е прибрал всичките им пари и се опитва да си създаде частен харем. Той се върнал една нощ, за да опита да открадне артефактите от убежището. Успял да извади един — часовника.

Зак изтупа трохите от дланите си и го погледна заинтригувано.

— А как е намерил смъртта си?

— Трудов инцидент — отвърна Фалън.

 

 

След час Фалън стоеше заедно със Зак в убежището. Наблюдаваха как Рафанели и екипът му внимателно деактивират часовниковите механизми, които оживяваха предметите в стъклените кутии. Всеки поотделно биваше поставян в кутия от оловно стъкло, каквито музеите на Обществото използваха при транспортиране на артефакти, пропити с голямо количество вградена в кристал или стъкло психична енергия.

Изабела и Рейн стояха в другия край на помещението, близо до скелета. Говореха си тихо. Зак се огледа със замислено изражение.

— Не е било трудов инцидент — каза той.

— Почти — сви рамене Фалън. — Лашър е бил крадец и се е опитал да открадне всички тези предмети, когато е получил удара по главата. Трудов инцидент, нали ти казах.

— А кой го е халосал с лоста по черепа?

— Мислим, че с него е имало една жена. Казвала се е Рейчъл Стюарт и също е имала някакъв талант. Изглежда, на Рейчъл също й е писнало от него.

— Значи се спираш на сценария за кавга между крадци?

— Пасва — каза Фалън. — Във всеки случай, станало е преди двайсет и две години. Сега никой не се интересува.

— И би било малко неудобно случаят да се предаде на властите — съгласи се Зак — предвид силната психична енергия тук долу.

— Да.

— Виждаш ли? — разпери ръце Зак. — Ето как ние, семейство Джоунс, трупаме тайни.

— Още едно нещо, в което ни бива. Освен трупането на врагове.

Рейн и Изабела обърнаха гръб на скелета и прекосиха малкото помещение.

— Казваш, че се каните да изхвърлите останките от скалите? — попита Рейн.

— Това е планът — кимна Фалън.

— Ти си прецени — каза Рейн. — Но мисля, че дочувам ехо от гласовете на хората, които са били тук в онази вечер.

Той я погледна.

— И?

Сянка премина през очите на Рейн.

— Била е намесена жена. Но не тя е убиецът. Имало е трима души тук долу по време на убийството. Някой друг е ударил Лашър с лоста.

— Любовен триъгълник? — попита Изабела.

Рейн сбърчи вежди.

— Не, не мисля. Не точно. Но е имало жестока кавга.

Фалън обмисли възможните промени в сценария за около секунда, после направи нужните уточнения в теорията си за престъплението и се успокои.

— Това не променя нищо — каза той. — Никой не се интересува от това.

В другото помещение Престън Рафанели заключи кутията на последния артефакт. Нисък набит мъж в началото на четирийсетте, той компенсираше оплешивяващото си теме със спретнато подстригана брада. Даде последни разпореждания на един от техниците и се приближи към Фалън и останалите. Широкото му лице бе зачервено от вълнение.

— Това е невероятна находка — заяви той. — Нямам търпение да отнесем тези артефакти в лабораторията. Знам, че доктор Тремънт ще иска да ги изследва възможно най-скоро. Ще й пратя имейл довечера. Имам предчувствието, че тя ще съкрати отпуска си, когато научи, че са открити цял куп от изобретенията на госпожа Брайдуел. Не знам как да ти благодаря, че ме ангажира с този проект, Джоунс.

— Няма проблем — каза Фалън. — Живея, за да доставям радост на хората.

Всички, освен Изабела, го погледнаха, зяпнали от изненада.

Изабела разпери ръце.

— А хората казват, че Фалън Джоунс нямал чувство за хумор.