Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (25)

23.

Двамата застанаха до парапета на терасата и се загледаха в нощния пейзаж. Високите червени скали, които придаваха на Седона толкова уникален колорит, сега се бяха преобразили в черни, надвиснали канари под тънкия сърп на луната. Изабела потрепери и усети тръпката чак до мозъка на костите си.

— Вярно е онова, което казват за Седона — промълви тя. — Енергията наистина се усеща.

— Тук не е енергийно ядро, защото липсват океанските течения, но определено си има своята сила — съгласи се Фалън. — В района има няколко горещи точки.

— Ясно ми е защо Обществото провежда част от събиранията си тук.

— Повярвай ми, Зак и Съветът не са избрали това място само заради особената му енергия.

— Така ли? — погледна го тя. — Тогава защо?

— Защото си има определена репутация. Забеляза ли всички онези брошури във фоайето, които рекламират екскурзии до скалите, лечение с кристали и срещи с духовни наставници?

— Аха, ясно. Тук може да се проведе конференция на хора с парапсихични способности и това няма да се стори странно на никого.

— Нарича се да се скриеш, като се набиваш на очи — каза Фалън.

Изабела отново потрепери, този път заради хладния вечерен въздух.

— Тук е много по-студено, отколкото очаквах. Нали уж сме в пустинята.

— Но сега е януари, а и надморската височина е около хиляда и триста метра — обясни Фалън. — Имаме късмет, че не вали сняг.

— Тогава оставям на теб да си наясно защо в момента мръзна тук — тя обви ръце около себе си. — Трябваше да се сетя да проверя прогнозата за времето, когато си приготвях багажа за това пътуване. Явно съм била прекалено ангажирана с мисли за роклята и обувките. Толкова се тревожех дали ще пристигнат навреме.

Фалън я огледа.

— Роклята ти е хубава.

— Радвам се, че я одобряваш, но не ми благодари, преди да си видял фактурата.

— Няма проблем. Ще се води разход на фирмата.

— Роклята е много скъпа — предупреди го тя.

Той сви рамене.

— Но не толкова скъпа, колкото полета дотук с един от фирмените самолети на „Аркейн“ — добави тя.

— Няма значение.

— Трябваше да изхарча повече пари, защото на официалните вечерни рокли много им личи, когато само имитират високо качество. Но обувките бяха на сметка.

— Не се тревожи за това, Изабела. Както ти сама каза, разходите за самолета са много по-високи.

— Добре.

Той свали сакото си и го наметна на раменете й. Беше задържало топлината и аромата на тялото му. Изведнъж й стана много по-топло.

— Благодаря.

Фалън кимна веднъж, сякаш кавалерската постъпка не си заслужаваше коментарите, и подпря крак на ниската каменна ограда на терасата. Наведе се напред, опрял ръка върху бедрото си.

Изабела се приближи леко към него. Той изглеждаше толкова сексапилен и толкова невероятно мъжествен тук в сенките, помисли си тя. С цялата енергия, която го обгръщаше, имаше излъчването на безпощаден отмъстител, защитник и воин. Той е мъж, на когото винаги можеш да разчиташ, помисли си. Думата му беше закон. За него честта не беше празна дума.

Фалън повдигна ръка и черният му часовник се показа изпод маншета на снежнобялата риза. Копчетата на ръкавелите му бяха старомодни, от злато и оникс.

— Тези копчета подарък ли са ти от някого? — попита Изабела.

Той погледна към лявата си китка.

— Семейно наследство. Преди много време са принадлежали на Кейлъб Джоунс. Предават се от баща на син и така стигнаха до мен.

— Това е хубаво. Такива неща ти помагат да поддържаш връзката си с миналото. Напомнят ти кой си, откъде си произлязъл и какъв трябва да бъдеш.

— Да.

— Някой ден можеш да ги предадеш на сина си. Или на дъщеря си. Няма причина жените да не носят копчета за ръкавели.

Фалън се намръщи, сякаш идеята да има потомство никога не му беше хрумвала.

— Не се бях замислял за това.

— Сигурно е хубаво да имаш голямо семейство като твоето — каза тя тъжно.

— През повечето време е по-скоро досадно.

— Но знаеш, че ако се наложи, можеш да разчиташ на тях.

— Да.

— Чу ли какво говореха онези хора край масата с храната? — попита го след малко.

— За прекъсването на връзката между „Аркейн“ и „Джоунс и Джоунс“? Зак ме предупреди, че се говори за това.

— Ако този, който опитва да прокара тази идея, успее да убеди „Аркейн“ да се раздели с агенцията, нещата няма да спрат дотам, нали?

— Няма — съгласи се той. — Ако заговорът е успешен, ще доведе до това семейство Джоунс да загуби контрол над „Аркейн“. В известен смисъл това няма да има значение.

Тя се усмихна.

— Защото семейство Джоунс ще отнесе тайните със себе си и ще основе нова версия на „Аркейн“?

— Не бихме имали избор. Някой трябва да прави това, с което „Аркейн“ се занимава още от викторианската епоха.

— Да ограничава вредите, нанасяни от лошите, които имат паранормални способности, и да издирва хора, които опитват да възпроизведат формулата.

— Проблемът е — каза Фалън, — че ще трябва време да се изгради една нова организация като „Аркейн“, а времето е единственото нещо, от което нямаме в излишък в момента. Междувременно „Нощни сенки“ със сигурност ще използват сътресенията, за да се позиционират в сърцето на „Аркейн“.

— Значи с това си имаме работа. Конспирация, която цели да прогони семейство Джоунс от „Аркейн“ и да поеме контрол над Обществото.

— Зависи от дефиницията ти за конспирация. Зак го нарича насилствено придобиване.

— Е, мога да разпозная една конспирация, когато я видя, а тази е съвсем истинска.

Той се подсмихна леко.

— Какво ли съм правил, когато те е нямало да ми помагаш да виждам нещата съвсем ясно, Изабела Валдес?

Тя сбърчи нос.

— Присмиваш ми се, нали?

— Не — каза той. — Ти ми се присмиваш — обви ръка около раменете й и я придърпа към себе си. — Не правех често това, преди да те срещна, във всеки случай не и от много отдавна.

— Не съм сигурна какво означава това.

— Че бях започнал да се плъзгам по наклонената плоскост към мрака, преди да се появиш ти, Изабела.

— Не — отрече тя бързо. — Мисля, че просто си бил физически и психически изтощен и може би малко потиснат, защото не си насмогвал с работата си.

— Единственото, което знам, е, че с теб отново се чувствам стабилно стъпил на краката си.

Не беше точно обяснение в любов, помисли си Изабела, но поне Фалън си даваше сметка за връзката помежду им. Това й стигаше засега.

Тя докосна твърдата линия на брадичката му с длан.

— Когато съм с теб, имам чувството, че съм открила нещо, което съм търсила дълго време.

Очите му пламнаха. Той наведе глава и я целуна — отначало бавно, постепенно все по-ненаситно. Силната психична енергия на Седона се сключи около тях, засилвайки усещанията в целия спектър. Изабела отвори сетивата си, за да се наслади на невидимия огън.

— Извинете ме, ако ви прекъсвам.

Гласът — леден, изпълнен с гняв и болка — се разнесе от мрака зад Изабела. Разтърсена от него, тя рязко си пое дъх, дръпна се на крачка разстояние от Фалън и бързо се обърна, като едва не се препъна на високите си токчета. Фалън я хвана здраво и й помогна да възвърне равновесието си.

И двамата погледнаха Дженифър Остин, която стоеше в сенките. Изгаряща мъгла проблясваше около нея.

— Здравей, Джени — каза Фалън тихо.

Жената се приближи. Ръцете й бяха стиснати в юмруци от двете страни на тялото й. Облечена в черно и обляна от лунната светлина, тя изглеждаше като обречена героиня от опера, чийто трагичен край е предначертан. Сякаш не забелязваше присъствието на Изабела.

— Не мога да повярвам, че си имал наглостта да се появиш тук тази вечер, Фалън — гласът на Джени бе напрегнат, сякаш тя се бореше да си поеме дъх или да потисне сълзите си. — Как можеш да причиниш това на семейството ми?

— Съжалявам — каза Фалън. — Но и двамата знаем, че беше неизбежно рано или късно да се срещнем лице в лице на някое от събитията на „Аркейн“. Обществото не е толкова голямо.

— И твоето семейство го контролира — рече Джени с горчивина.

Фалън не реагира.

Джени рязко се обърна към Изабела:

— Ти трябва да си новата му секретарка, за която всички говорят. Тази, която си мисли, че Фалън е някакъв съвременен Шерлок Холмс.

— Е, в интерес на истината не съм просто секретарка, аз работя като агент във фирмата — каза Изабела.

— Доколкото чувам, предлагаш и някои странични услуги на работодателя си — натърти Джени язвително.

В този момент Фалън се раздвижи. Злокобна енергия се разнесе в атмосферата.

— Стига толкова, Джени. Изабела няма нищо общо със станалото между теб и мен.

— Тя знае ли защо се разделихме? — прошепна Джени. — Знае ли, че ти уби брат ми?

Изабела се вгледа в мъглата, която заплашваше да погълне Джени.

— Знам истината за случилото се в нощта, когато брат ти е намерил смъртта си — каза тя спокойно. — Виждам и че тайните, които пазиш, бавно, но сигурно те унищожават. Нали знаеш старата поговорка, че истината винаги освобождава.

— Не знаеш какво говориш — тросна се Джени. — Фалън уби брат ми.

— Ти си поставила вълшебния фенер така, че той да облъчи Фалън в онази вечер, нали? — попита Изабела тихо. — Тъкър не е използвал таланта си, за да се промъкне тайно в апартамента ти. Ти си го направила, така че Фалън да бъде напълно дезориентиран, когато брат ти дойде да го убие.

Фалън застина като вкаменен. Но реакцията му не беше нищо в сравнение с тази на бившата му годеница. Тя изглеждаше като ударена от гръм.

— Ти си луда — прошепна Джени.

— Сигурна съм, че Фалън знае истината. Сигурно я е знаел през цялото време.

— Това не е вярно — повиши глас Джени. Обърна се към Фалън: — Накарай я да млъкне.

— Това не е толкова лесно — отвърна той.

Изабела направи крачка към Джени и спря.

— Не искам да те плаша, но наистина мисля, че няма да успееш да опазиш тайната още дълго. Виждала съм такава гореща мъгла и преди. Ако беше социопат, това нямаше да е проблем. Те се хранят от подобни пламъци. Но ти си свестен човек и някога си обичала Фалън, така че усещаш тази жега, нали? Знаеш какво ти причинява.

— Млъкни! — настоя Джени. — Просто млъкни. Моля те!

Изабела не каза нищо. Фалън не помръдна.

Джени заплака. Всичко у нея сякаш напираше да се срине под натиска на тайните, които тя опитваше да опази.

Изабела отиде до нея и я прегърна. Джени устоя няколко секунди, после и последните подпори на язовирната стена, крепяща емоциите й, рухнаха и тя зарида на рамото на Изабела.

След известно време Фалън й подаде снежнобяла носна кърпа. Изабела се усмихна леко. Колко съвременни мъже носеха чиста носна кърпа само за да могат да я предложат на някоя разстроена дама, запита се тя. Но този малък жест беше типичен за Фалън. В много отношения той беше мъж от друга епоха, от някое митично време и място, където честта и рицарското поведение са били важни.

— Повярвах му — Джени взе кърпата и избърса очите си, после си пое дълбоко дъх. — Много съжалявам, Фалън. Той ми беше брат. Трябваше да му вярвам.

— Знам — кимна Фалън. — Той ми беше приятел и партньор. И аз исках да му вярвам.

Джени въздъхна.

— Ти сигурно знаеш всичко. Нали си Фалън Джоунс. Знаеш всички отговори.

— Невинаги — възрази той.

— В този случай съм сигурна, че ги знаеш — Джени го погледна. — Прав си, аз те изложих на светлината на фенера в онази вечер. Скрих го в една от стоящите лампи. И аз бях подложена на радиацията, но мен не ме порази толкова силно, защото талантът ми е по-слаб от твоя. Аз… знаех какво ще се случи.

— Тъкър ти е казал, че клубът е мой и че аз съм сложил фенерите вътре — каза Фалън. Това не беше въпрос.

— Да — Джени подсмръкна. — Аз съм виновна. Аз съм отговорна за всичко, което се случи, защото аз създадох проклетите фенери.

— Защо? — попита Фалън.

— Беше експеримент — сега гласът на Джени звучеше глухо и безжизнено. — Толкова много психотропни медикаменти не действат на хора, които имат талант от висока степен. Опитвах се да открия друг подход за третиране на състояния като депресия, тревожност, посттравматичен стрес у хора със силни паранормални способности. Мислех, че трябва да има начин да се използва светлината от паранормалния край на спектъра върху хората с такива таланти, за да се постигне положителен ефект.

— Разбирам — каза Фалън.

— Работех по записките на един мой далечен роднина от трийсетте години, който е имал талант да разчита енергията на спектъра. Открих едно устройство, с което комбинирах различни видове кехлибар и кварц, които са с естествена пара луминесценция и пара фосфоресценция.

— О, боже! — прошепна Изабела. — Научен разговор. Мисля, че ушите ми ще започнат да пищят.

Джени не й обърна внимание, а продължи да говори на Фалън със сериозно изражение:

— Поотделно камъните нямат голям ефект, но когато са подредени по определен начин и активирани с подходящи огледала, ти сам видя какво става. Ефектите варират от еуфория до халюцинации и дезориентация. Всички краткосрочни, но крайно непредсказуеми.

— Признавам, че това не е по моята част — каза Изабела. — Но теорията зад изследванията ти звучи много интригуващо.

— Така е — потвърди Джени. — И все още смятам, че в това има огромен потенциал. Но веднага щом проведох няколко теста с моята собствена версия на това, което Тъкър наричаше вълшебния фенер, осъзнах, че макар в малки дози радиацията да подобрява настроението, страничните ефекти могат да бъдат опустошителни. Не успях да измисля безопасен начин за използването му за лечение.

— Но по това време Тъкър е бил научил за експериментите ти и е заключил, че фенерите могат да се превърнат в главната атракция в клуба му — каза Фалън.

— Кълна се, не знаех, че той е тайният собственик на клуб „Аркейн“ — прошепна Джени.

— И аз не знаех… чак до края — каза Фалън.

Джени подсмръкна в кърпата.

— Сега няма значение, но искам да знаеш, че аз не съм изработила вълшебните фенери. Той е използвал записките ми и сам ги е направил. Това не е толкова трудно, ако имаш кварц, кехлибар и обсидианово огледало.

— Никога не съм вярвал, че си замесена в създаването на фенерите за клуба — увери я Фалън.

Джени се усмихна измъчено.

— Работата е там, че аз му повярвах, когато ми каза, че ти си истинският собственик на клуба и че продаваш нелегално някакви много силни психотропни вещества. След като той… умря, трябваше да продължа да вярвам, че това, което той ми каза, е истина. Обратното би било твърде ужасно.

Изабела докосна рамото на Джени.

— Приела си вината на брат си, нали? Това вече не ти причинява болка. Твоето чувство за отговорност е, което те тласка към отчаянието.

— Аз бях виновна за всичко — въздъхна Джени. — Ако не бях направила онези експерименти с камъните и ако не бях показала резултатите на Тъкър…

— Ако не е била технологията на вълшебните фенери, е щяло да бъде нещо друго, с което Тъкър да се забърка в неприятности — прекъсна я Фалън. — На него му харесваше да живее на ръба. С годините адреналинът, съпътстващ случаите, в които той доказваше, че е по-умен и по-бърз от всички останали, стана неговата предпочитана дрога.

— Да — кимна Джени. — Мисля, че си прав. Нуждата да поема рискове се бе превърнала в пристрастяване. Всички в семейството ни го знаеха. Бедната ми майка се тревожеше постоянно, че ще го убият в някоя от операциите, в които Тъкър участваше по поръка на „Джоунс и Джоунс“.

— Да докаже, че може да надхитри „Джоунс и Джоунс“, е било върховното предизвикателство за него — каза Фалън.

Джени попи очите си с кърпата.

— Въпреки че познавах Тъкър толкова добре, пак му позволих да ме убеди, че ти си лошият. Можеш ли да ми простиш?

— Никога не съм те винил — успокои я Фалън. — Трябваше да избираш между това да повярваш на брат си или на човек, когото не познаваш толкова добре. По дяволите, ако бях на твое място, щях да направя същия избор.

Джени го погледна с неприкрито отчаяние.

— Наистина ли?

— Всички Джоунс знаем какво е да държиш на семейството — увери я той.

Джени стисна кърпичката в ръката си и затвори очи.

— Не знам какво да кажа. Благодаря ти, Фалън.

Изабела отново я прегърна.

— Сега трябва да простиш на себе си, Джени. Това е единственият начин да прогониш мъглата.

Джени отвори очи озадачено.

— Мъглата? За какво говориш?

Изабела се усмихна и я пусна.

— Няма значение. Просто използвах метафора.

Джени се обърна към Фалън:

— Ти беше прав.

— За кое?

— Преди малко ми каза, че съм била принудена да избера между това да повярвам на брат си или на човек, когото не познавах много добре. Това е вярно. Не те познавах много добре, Фалън.

— Истина е.

— Дори и нещата да се бяха развили по друг начин, не мисля, че това щеше да се промени.

— Сигурно нямаше.

— Има още нещо, което трябва да ти кажа за онази нощ. Дори и да не беше клуб „Аркейн“ и вълшебните фенери, и нещата да не бяха завършили по онзи начин, аз се канех да ти върна годежния пръстен.

— Знам — каза Фалън.

Тя поклати тъжно глава.

— Разбира се, че знаеш. Ти си Фалън Джоунс, геният, който вижда порядък в хаоса. Забелязваш модела преди всички останали.

— Невинаги. Но ти си права, Джени. Помежду ни никога нямаше да се получи.

Тя му се усмихна през сълзи.

— И двамата допуснахме еднаква грешка, когато се сгодихме. Мислехме, че можем да разчитаме на логиката и разума в избора на партньор в живота.

— Което очевидно е погрешно — каза Фалън.

Джени се обърна към Изабела:

— Фалън може и да не се справи добре, когато опита да си намери жена, но мисля, че се е справил чудесно, когато си е наел асистентка.

Тя се обърна и се отправи към светлините на балната зала. Изабела превключи на другото си зрение. Ужасната мъгла вече избледняваше. Ако имаше късмет, Джени щеше да си позволи да оздравее.

Фалън застана до нея. Двамата изчакаха Джени да изчезне в тълпата.

— Знаел си, че онази вечер се кани да ти върне пръстена? — попита Изабела.

— Не е нужен кой знае какъв талант, за да разбереш, че се канят да те зарежат. Дори и аз се сетих, че ще се случи.

— А ако тя не беше сложила край?

— Щеше да се наложи аз да го направя. Чу я. Чувствала е, че изобщо не ме познава. За мен важеше същото.

— Всеки си има тайни. Всеки си има свое лично пространство. Не мисля, че изобщо е възможно да опознаеш някого напълно. Не мисля, че бихме искали да познаваме напълно някого, дори и това да бе възможно. Отчасти другите хора са ни интересни, защото винаги има нещо тайнствено под повърхността.

— Онова познаване, за което говоря, е много по-дълбоко от тайните — каза Фалън.

Тя обмисли думите му.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Така ли? — той поклати глава. — Значи си много по-напреднала от мен, защото аз със сигурност не мога да го дефинирам.

— Но ще го разпознаеш, ако някога го откриеш?

— Да. Е? Какво означава това?

— Да искаш да познаваш някого по начин, който е по-дълбок от това да знаеш тайните му? Означава, че си безнадежден романтик, Фалън Джоунс.

За миг последва втрещено мълчание. И после Фалън се разсмя. Смехът му отначало прозвуча груб, дрезгав, сякаш ръждясал, след като не е бил използван дълго време. Но бързо набра дълбочина и сила. След малко Фалън се превиваше от смях. Звукът отекна по цялата тераса и се разнесе в нощта.

Изабела усети нечие присъствие зад себе си. Когато се обърна, видя силуетите на Зак и Рейн на вратата на терасата. Пред погледа й още няколко души от семейство Джоунс, включително и родителите на Фалън, се събраха да наблюдават спектакъла на терасата. Израженията им варираха от втрещени до очаровани.

Тя сръга Фалън в ребрата.

— Имаме си публика — прошепна му.

Смехът му заглъхна. Той се обърна и погледна събралите се при входа.

— Хубава ли беше шегата? — попита Зак.

— Най-добрата, която съм чувал от дълго време — отвърна Фалън.