Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (36)

34.

Изабела сънуваше…

Тя танцуваше валс с Фалън, облечена в красивата си синя рокля и с черните сандали с кристали. Фалън беше ослепителен в смокинга си и излъчваше сила.

Въртяха се из блестящата бална зала под звуците на безмилостния ритъм. Тя би трябвало да е щастлива до оглупяване, но всичко й изглеждаше сбъркано.

Балната зала беше болезнено ярко осветена с паранормална радиация от най-смущаващите сектори на спектъра. Заради този блясък, който замайваше сетивата й, не можеше да види другите танцьори или музикантите. На всичкото отгоре, музиката беше изключително дразнеща. Изабела осъзна, че се надява мелодията да спре.

А Фалън изобщо не беше любвеобилен. Той я гледаше с очи, в които гореше опасна психична енергия.

— Аз тръгвам, Изабела. Ти прави всичко необходимо, за да останеш жива, докато дойда при теб. Чуваш ли ме?

— Да. Чувам те. Но какво да правя с музиката?

— Намери откъде идва и я изключи.

— Как да го направя?

— Това е твой проблем. Ти си агент на „Джоунс и Джоунс“. Трябва сама да се справяш с подобни неща.

Тя се намръщи замислено.

— Но ти не си наистина тук с мен, нали?

— Не.

— Тогава как ми говориш? Няма такова нещо като телепатия.

— Да. Но ти ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш какво бих ти казал, ако бях при теб.

— Аха.

Тя се огледа, опитвайки да види залата на фокус, и потърси източника на музиката. Можеше да се справи с това. Имаше талант да намира неща.

 

 

Дойде в съзнание и чу приглушения шум на дъжда и прибоя. Отне й малко време да осъзнае, че лежи на твърд дървен под. Беше й студено и тялото й бе изтръпнало. Когато опита да помръдне, откри, че ръцете и глезените й са стегнати с тиксо. Бяха я съжалили и не бяха сложили скоч лента на устата й. За нещастие, очевидният извод беше, че похитителите не се тревожеха, че тя ще закрещи. Това пък означаваше, че се намираха далече от всякаква възможна помощ.

Музиката продължаваше да звучи, но сега беше по-слаба. Изабела обърна глава и видя неподвижното тяло на Уокър, който лежеше до нея. И той беше с вързани ръце и глезени.

Най-после забеляза викторианската музикална кутия. Беше върху една маса наблизо. Танцуващите фигури се движеха съвсем бавно. Часовниковият механизъм се бе развил почти напълно. Сигурно затова се беше събудила, помисли си тя.

Всяко нещо по реда си. Запълзя тромаво по пода, докато стигна до масата. Легна по гръб, сви колене, опря петите си в единия крак на масата и ритна с всичка сила. Старата маса се преобърна лесно. Музикалната кутия се плъзна и падна на пода с трясък на счупено стъкло и дрънчене. Валсът замлъкна рязко. Танцуващите фигури се отчупиха, изтракаха на пода и се претърколиха до стената.

За да е сигурна, че механизмът е неизползваем, Изабела се примъкна до счупения артефакт, обърна се с гръб към него и успя да го хване с две ръце. Няколко пъти го блъсна в пода. От счупения механизъм изпаднаха парчета.

— Това би трябвало да ликвидира проблема — измърмори тя. — Уокър? Буден ли си?

Не последва отговор.

Тя огледа бунгалото в полумрака, търсейки нещо, с което да разреже тиксото. Видя малкия кухненски бокс. Мястото очевидно беше необитаемо от дълго време, но ако имаше късмет, може и да имаше някой останал нож в кухненските чекмеджета. Затътрузи се през малката стая.

— Уокър?

Този път чу стенание в отговор.

— Уокър, аз съм, Изабела. Събуди се!

Мъжът отново изстена и се размърда. Очите му се отвориха и той я погледна.

— Всичко е наред — каза му тихо тя. — Фалън ще ни намери.

За нейна изненада, в очите на особняка нямаше паника, само примирение.

— Тя м-мина край мен, нали? Опитах да я с-спра.

— Знам, Уокър. Но е използвала тайно оръжие и за двама ни.

— От оръжията на извънземните ли?

— Да, но не се тревожи, то е обезвредено. Строших го. Сега трябва да се измъкнем оттук. Случайно да имаш джобно ножче?

— В новото яке. Във в-вътрешния джоб. Не знам защо някой ще изхвърля такова хубаво яке.

— Това е чудесно, Уокър — тя смени посоката си и започна да се примъква към него. — Завърти се настрана. Може да успея да измъкна ножчето.

Той направи каквото му каза.

— Левият джоб — рече Уокър дрезгаво. — Има скрит цип.

Отварянето на вътрешния цип със завързани зад гърба ръце се оказа трудна задача, но тя успя да се справи.

Точно когато бъркаше за ножа, на верандата отпред се чуха стъпки. Изабела замръзна, осъзнала, че и Уокър е направил същото.

Вратата на бунгалото се отвори. Норма Сполдинг влезе в стаята с пистолет в ръка. Силно напомпан мъж, който изглеждаше, сякаш се тъпче със стероиди за закуска, обяд и вечеря, я следваше по петите.

— Нека отгатна — заговори Изабела. — Името ти не е Норма Сполдинг и ти не си истински агент по недвижими имоти.

— Позна. Нека се представя. Силвия Тремънт. Аз съм куратор в музея на „Аркейн“ в Ел Ей.

— Е, това със сигурност обяснява някои неща — Изабела погледна мъжа. — Кой е този?

— Казва се Вогъл. Специалист по специални задачи. Препоръча ми го преди два дни новият ми бизнес партньор, когато обясних, че ще ми трябва помощ, за да разчистя неудобните хора.

— Аз те в-видях — обади се Уокър. — В-видях ви и двамата снощи. Опитвахте се да влезете т-тайно в Скаргил Коув.

Силвия го погледна.

— Знам, че ни видя. Затова тази вечер ще поплуваш в океана.

— Защо сте се опитвали да влезете тайно в Скаргил Коув? — попита Изабела.

— Новият ми бизнес партньор заключи, че ти ще бъдеш проблем, защото си непредсказуем фактор в „Джоунс и Джоунс“. Тя смяташе, че ще бъде най-добре да те неутрализираме. Даде ми едно шишенце от някакво експериментално лекарство, което влияе на парапсихичните сетива по такъв начин, че кара човек да се държи опасно и хаотично. Джоунс трябваше да реши, че полудяваш и че вече не си му необходима. Но когато се появи в бунгалото на този ненормалник днес, осъзнах, че планът трябва да се промени. Сега нямам избор, необходимо е да се отърва и от двама ви.

— Ако ни убиеш, ще допуснеш най-голямата си грешка — предупреди я Изабела.

— Това не беше първият ми избор, повярвай ми. Знам, че Фалън ще те търси. А това не е добре. Но действах много предпазливо. Сигурна съм, че в крайна сметка той ще заключи, че просто си офейкала, както се е случвало и в миналото.

— Той ще те намери — обеща Изабела. — Няма да спре да те търси, докато не те открие.

— Когато това свърши, аз ще изчезна напълно, така че дори и Фалън Джоунс няма да може да ме намери — Силвия погледна парчетата от музикалната кутия. — Счупила си я. Случайно да знаеш колко струва това нещо в някои определени кръгове?

— Като говорим за пари, ти дължиш на „Джоунс и Джоунс“ петстотин долара — каза Изабела.

Силвия се усмихна.

— Дошла си да си ги вземеш ли?

— Точно така.

— Успех — д-р Тремънт погледна часовника си. — След няколко часа ще се стъмни. Вие двамата ще скочите от скалите в океана веднага щом падне нощта. Смятах да изчакам до полунощ, за да съм сигурна, че никой няма да ни забележи, но не мисля, че трябва да протакаме, не и в тази буря. Никой няма да забележи поредния турист, спрял да се полюбува на гледката от скалите.

— След като имаме всичкото време на света — каза Изабела, — ще ми кажеш ли как откри часовниковите куриози на Брайдуел?

— Търсих ги от години — отвърна Силвия. — До известна степен можех да използвам ресурсите на музея, но трябваше да го правя изключително дискретно. Не исках да привличам вниманието на колегите си или на „Джоунс и Джоунс“. Но в един определен момент реших сама да финансирам търсенето си.

— А за тази цел са ти трябвали пари. Много пари.

— Със сигурност повече, отколкото можех да си позволя с моята заплата от музея.

— И си организирала печеливш страничен бизнес, като си продавала паранормални оръжия на Джулиан Гарет и Кейтлин Филипс с посредничеството на Орвил Слоун.

— Слоун познаваше света на търговията с паранормални оръжия — обясни Силвия. — Това е изключително специализирана ниша, както можеш да си представиш. Орвил ми предложи да работим с Гарет и Филипс. Уговорката действаше успешно в продължение на няколко месеца. После попаднах на сериозна следа към голям брой от часовниковите куриози.

— Намерила си един от двамата мъже, оцелели след експлозията в убежището, нали? Келсо ли се казваше? Това е била фамилията на семейството, притежавало къмпинга.

— Казваше се Джонатан Келсо. Беше последният от семейството си и бе психически нестабилен. Когато го открих, живееше в клиника за душевноболни. Разказа ми невероятна история — как той и двама негови колеги открили голям брой от устройствата на Брайдуел. Искали да разберат как точно работят те, но знаели, че са опасни. Келсо се сетил за старото бомбоубежище зад къмпинга и решили, че това ще е подходящо място, където да направят експериментите си.

— Пренесли артефактите там, навили ги и после нещо се объркало.

— Според Келсо, имало експлозия. Тя убила единия от трима им намясто. Сетивата на втория били сериозно поразени от тежката доза радиация. Той се самоубил след няколко месеца. Постоянно сънувал кошмари. Самият Келсо, както вече казах, свършил в психиатрична клиника. Но успя да ми разкаже за комуната в Скаргил Коув от времето на експериментите. Започнах да правя проучвания.

— И си открила Рейчъл Стюарт.

— Когато я открих, тя умираше от рак и беше на силни болкоуспокояващи. Нейният разказ бе доста объркан, но успях да навържа фактите.

— Тя е била с талант на търсач — каза Изабела. — Жената, за която всички са мислели, че е избягала с Гордън Лашър.

— Да, това е бил първоначалният план. Но Лашър се е интересувал от Рейчъл само защото тя е имала силна връзка с психичната енергия на стъклото. Не само че била неподвластна на ефекта на часовниковите куриози, но и интуитивно разбирала как работят. Освен това успявала да ги усети от разстояние.

— Ето как е открила входа към убежището откъм пещерите.

— Да — потвърди Силвия. — Лашър възнамерявал да използва Рейчъл, за да извадят предметите от бомбоубежището.

— Тя му извадила един — часовника.

— Да. Идеята била временно да ги съхраняват в имението на Зандър, докато Лашър не измисли как да ги транспортират и продадат. Когато с Рейчъл Стюарт се върнали в убежището за следващия артефакт обаче, двамата се скарали. В разгара на спора Рейчъл открила, че Лашър не я обича и само я използва. Каква изненада!

— И затова разбила черепа му с метален лост.

— Не — каза Силвия. — Там е имало още някой в онази нощ. Рейчъл спомена нещо от рода, че човекът не бил наред с главата.

— Аз го ударих — Уокър се залюля неспокойно, а в очите му проблеснаха сълзи. — Той удари Рейчъл. Удари я и започна да я обижда. К-каза, че ще вземе всички извънземни оръжия. Рейчъл з-заплака. Затова го ударих. После тя изпищя и побягна през тунела. Повече не се върна.

— Няма нищо, Уокър — успокои го Изабела тихо. Погледна Силвия. — Благодарение на Рейчъл Стюарт си разбрала, че часовникът е някъде в имението на Зандър и че останалите куриози може да са още в убежището.

— Точно така. Направих си агенция за недвижими имоти в Уилоу Крийк и използвах това прикритие, за да претърся имението. Усещах, че часовникът е в къщата, но не успях да го намеря.

— Защото е бил скрит под новия под, поставен от убиеца в мазето — обясни Изабела. — Той го е сложил там.

— Знаех, че дори и да намеря часовника, няма как да стигна до бомбоубежището, за да се добера до останалите часовникови куриози. То беше прекалено старателно охранявано от добрите хора в Скаргил Коув, да не споменаваме глутницата кучета и солидната ключалка. Не можех да намеря входа откъм пещерата. Нямах таланта на Рейчъл, за да усетя психичната енергия в стъклото от разстояние.

— Затова се обади на „Джоунс и Джоунс“ — обобщи Изабела. — Знаела си, че Фалън сигурно ще усети часовника, ако влезе в къщата, и че в такъв случай ще обърне всичко наопаки, за да го намери.

— „Джоунс и Джоунс“ имат специално отношение към куриозите на госпожа Брайдуел. Бях сигурна, че щом Фалън Джоунс попадне на следа, няма да се откаже, докато не открие и останалите артефакти в убежището. Бях подготвена, ако е необходимо, да направя няколко намека за събитията в Скаргил Коув преди двайсет и две години, но както очаквах, Джоунс влезе в убежището по-малко от двайсет и четири часа след откриването на часовника и всички артефакти бяха откарани в Ел Ей след още двайсет и четири часа. Много е добър.

— Той не работеше сам — изтъкна Изабела. Не беше сега моментът да защитава професионалната си чест, но агентът трябва да бъде агент дори и пред дулото на пистолет.

— Много добре знам, че ти също си с много силен талант — каза Силвия. — Иначе Джоунс не би те наел. Ако това е някаква утеха, аз самата не знаех, че е замесен сериен убиец.

— Благодаря. Чудно как не е заловил теб в имението.

— Ходила съм в къщата на Зандър само веднъж.

— Планирала си да се върнеш от отпуска си и да се присъединиш към Рафанели в изучаването на часовниковите куриози — продължи Изабела. — А след известно време с твоя помощ артефактите да изчезнат от хранилището на музея.

— Опасявам се, че доктор Рафанели ще се окаже виновен за изчезването на артефактите, когато липсата се разкрие — вдигна рамене Силвия. — Но няма начин. Някой трябва да поеме вината. Аз ще се оттегля в някой момент и след това ще изчезна.

— Защо, за бога, тези изобретения са толкова важни за теб?

Д-р Тремънт примигна недоумяващо.

— Разбира се, забравих, че нямаш представа. Аз съм пряка наследница на Милисънт Брайдуел и моят талант е сходен с нейния. Мога да въздействам на психичната енергия в тези артефакти.

— Искаш да кажеш, че се надяваш да можеш. Според Фалън Джоунс, никой не разбира точно какво е направила Брайдуел със стъклото и психичната енергия.

Силвия видимо се ядоса.

— Сега, след като имам достъп до голям брой от оригиналните й творения, мога да измина процеса на създаването им в обратна посока. Целта ми е да науча достатъчно за тях, за да мога да конструирам съвременни варианти, които да работят още по-добре от оригиналите. Вместо часовниковите механизми, моите куриози ще бъдат задвижвани от най-модерна технология.

— Подобен проект ще бъде много скъпо начинание.

— Така е — лицето на жената се напрегна. — Освен това „Аркейн“ не биха се съгласили да финансират такова начинание заради абсурдната забрана за изследвания, водещи до създаването на оръжия. Но новата ми партньорка има много дълбоки джобове и е готова да финансира изграждането на първокласна лаборатория, в която да работя.

— Къде откри музикалната кутия?

— Семейно наследство — отвърна Силвия. — Създадена е от самата Милисънт Брайдуел.

— Не можеше ли да изучиш подробно нея, за да откриеш това, което си искала да научиш?

— Не е толкова просто — в гласа на Тремънт кипеше гняв. — Музикалната кутия беше един от най-сложните образци от работата на Брайдуел. Изучавала съм я в продължение на години и така и не разбрах как е вкарана енергията в стъклото.

— Обзалагам се, че няма да имаш по-голям успех и с останалите изобретения. А как ще реагира новата ти партньорка, когато открие, че не можеш да постигнеш никакви резултати?

На лицето на Силвия се изписа възмущение.

— Трябва ми само време и прилична лаборатория.

— Извънземна технология — Уокър продължаваше да се люлее. — Прекалено опасна. Не трябва п-правителството да я получи.

Силвия го погледна раздразнено.

— Не се тревожи, федералните никога няма да пипнат и с пръст часовниковите куриози.

За пръв път се обади Вогъл.

— Кучета — каза той и погледна през прозореца.

Силвия се намръщи.

— Не чувам нищо.

Уокър се втренчи във Вогъл.

— Ти използваш извънз-земни лекарства — съобщи Уокър. — Отрова.

— Какви ги дрънкаш? — здравенякът се извърна с почервеняло от внезапен гняв лице. — Млъкни!

— Вярно е — Уокър се залюля бясно. — Вземаш извънз-земни лекарства.

— Ако не си затвориш устата, аз ще ти я затворя — изръмжа Вогъл. Извади ролка тиксо от джоба си.

— Леле — обади се Изабела. — На това ли му викат стероиден бяс? Чувала съм, че е сериозен проблем за хората, които употребяват стероиди. Нямат никакъв самоконтрол.

— Млъкни, кучко! — повиши глас Вогъл. Лицето му се бе изкривило. Той смени посоката, в която вървеше, и тръгна към нея.

— Вогъл, спри веднага! — нареди Силвия строго. — Ти следваш моите заповеди, забрави ли?

Мъжът не й обърна внимание. Пресегна се, сграбчи ръцете на Изабела и я дръпна рязко на крака.

Тя се съсредоточи и изля всичко в енергията, която му предаде.

— Изчезни — каза тихо.

Вогъл замръзна. Пусна я, а изражението му се успокои. Обърна се към вратата и тръгна с бавни, но решителни крачки.

— Вогъл — Силвия прозвуча разтревожено. — Върни се тук. Къде отиваш? Какво ти стана?

Мъжът не реагира. Той отвори вратата, прекоси верандата и слезе по стъпалата.

— Върни се тук! — изкрещя Силвия.

Вогъл вече бе на двора. Изчезна от погледа им, като закрачи под проливния дъжд. Някъде в далечината лаеха кучета.

Д-р Тремънт се обърна отново към Изабела. Яростта беше разкривила чертите й.

— Какво му направи? Ти имаш само талант на търсач.

— Сигурно превъртя — вдигна рамене Изабела. — Много жалко. Може да е било от лекарствата, за които говореше Уокър.

Силвия се втренчи в Уокър.

— Как разбра?

Уокър се залюля.

Нещо иззвъня в главата на Изабела. Звукът беше подобен на този, който издаваше компютърът на Фалън при идването на нов имейл.

— О, боже! — прошепна тя. — Ти си прав, Уокър.

— Кажи ми откъде разбра за лекарствата — изсъска Силвия.

— Остави го на мира — настоя Изабела.

Силвия се приближи до нея.

— Какво направи на Вогъл, за да го превърнеш в зомби?

Бурята се развихри като кошмар. Светкавица продра небето. В този миг на вратата се очерта силуетът на Фалън. Той нахлу като приливна вълна от енергия.

— Не! — д-р Тремънт се скри зад Изабела и насочи пистолета към главата й. — Ако направиш и една крачка, ще я убия — предупреди тя. — Кълна се, че ще го направя. Не се приближавай.

Изабела усети надигащата се горещина в атмосферата. Досети се какво ще направи Фалън. Силвия явно също усети заплахата.

— Спри! — изкрещя тя. — Не знам какво става тук, но се кълна, че ще я убия, преди да успееш да ми направиш нещо. Трябва ми частица от секундата, за да натисна спусъка. Ще бъде мъртва преди мен.

Изабела погледна Фалън.

— Няма проблем. Довери ми се.

Той спря.

— Точно така — Силвия сякаш се овладя. — Постъпи умно, Джоунс. Много умно. Сега двете с Изабела ще излезем оттук. Тя ще остане жива, ако никой не се опита да ни последва. Ясно?

— Ясно — каза Фалън, но погледът му вещаеше смърт.

— Добре — Тремънт бавно се изправи. — На пода има нож, Джоунс. Използвай го, за да освободиш краката й.

Кучетата се чуваха наблизо. На Изабела й прозвучаха като глутница от ада.

Фалън прекоси стаята, взе джобното ножче и сряза скоч лентата, която стягаше краката на младата жена.

— Сигурна ли си, че искаш да постъпим така? — попита я тихо.

— Да.

— Млъкнете и двамата — кресна Силвия. — Изабела, стани!

Изабела тръгна да се изправя със залитане и усети друг вид енергия да се надига в атмосферата. Разбра, че Силвия ще пробва да убие Фалън.

— Не мога да стоя права — изохка тя. — Краката ми са изтръпнали.

Д-р Тремънт постави ръка върху гърба й и я бутна силно към вратата.

— Мърдай!

Физическият контакт осигури на Изабела досега, от който се нуждаеше. Тя изпрати енергия в аурата на Силвия, повече енергия, отколкото бе използвала в предишните случаи. Изведнъж пламна от силата на тази енергия, която премина с грохот през нея, изпълвайки стаята.

Енергията от ядрото — помисли си младата жена. — Извличам от естествената енергия на това място.

— Бягай — прошепна тя. — Право напред.

Силвия остана абсолютно неподвижна за момент. Пистолетът се изплъзна от ръката й и падна. Отново невидима светлина припука в атмосферата. Фалън посегна към нея.

— Не — повтори Изабела.

Силвия се затича през вратата и се изстреля навън под дъжда.

Кучетата бяха съвсем наблизо и лаеха яростно.

Някъде в бурята пронизителен писък се изви над рева на вятъра и вълните. Писъкът секна рязко след няколко секунди.

Кучетата спряха да лаят.

Фалън придърпа Изабела и я прегърна, сякаш никога нямаше да я пусне.

След малко Попи, Клайд и останалите кучета се втурнаха през вратата на бунгалото. Когато видяха Изабела, пощуряха от радост. Хенри, Вира и още няколко познати лица се изкачиха на верандата и влязоха.

— Всичко наред ли е тук? — попита Хенри.

Изабела вдигна глава от рамото на Фалън и погледна своите приятели и съседи.

— Да, вече всичко е наред.