Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огледален свят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
In Too Deep, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
viki-kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Опасни тайни

ИК „Хермес“, Пловдив, 2011

САЩ. Първо издание

Редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-1018-1

История

  1. — Добавяне

6.

— Казвала се е Милисънт Брайдуел — обясни Фалън. — Била гениален изобретател и професионален часовникар. Живяла през викторианската епоха. Освен това имала силен талант с много необичайната дарба да разбира паранормалните свойства на стъклото. Всичките й изобретения включват някакъв вид стъкло.

— Като циферблата на часовника?

— Да — Фалън погледна увития в одеяло часовник, който стоеше на пода на апартамента на Изабела. — Стъклото все още е голяма загадка за експертите на „Аркейн“. То е уникално, защото притежава свойства едновременно на течност и на твърдо тяло. Най-общо казано, паранормалната енергия, която преминава през стъклото, има непредсказуеми ефекти. Но Брайдуел измислила как да контролира резултатите. Тя използвала таланта си, за да създаде голям брой часовници, които наричала часовникови куриози. В действителност те са оръжия.

— Колко точно е направила? — попита Изабела.

— Никой не знае със сигурност. Тя имала съвсем законен магазин, в който продавала тези красиви часовникови куриози. По същество творенията й били елегантни играчки за богати колекционери. Но тя имала и страничен бизнес, предназначен за различна клиентела.

— Каква клиентела?

— Хора, които желаели други хора, например неудобни съпрузи или бизнес партньори, да изчезнат завинаги.

— Ясно. С други думи, госпожа Брайдуел въртяла бизнес с убийства по поръчка.

— Е, в интерес на истината, госпожа Б. винаги твърдяла, че клиентите трябвало сами да извършат убийството. Смятала се за творец, а не за професионален убиец.

— Но тя е доставяла оръжието на убийството — отбеляза Изабела.

— Което било прикрито като очарователен образец на часовникарското изкуство. Жертвата така и не разбирала какво я чака, докато вече не било прекалено късно.

Фалън отпи от уискито, което Изабела му бе наляла, и се отпусна на неудобното канапе. Усещаше как умората се просмуква в костите му, но знаеше, че дори и така няма да може да заспи. Уискито му помагаше да се отпусне поне малко, но не достигаше до дълбочините. Тази вечер нямаше да може да си почине истински. Което не беше проблем: трябваше да помисли на спокойствие.

Погледна Изабела с полупритворени очи. Тя се движеше из миниатюрната кухничка и приготвяше вечеря. Движенията й бяха пестеливи, ефективни, грациозни. Той не беше гладен, но това, което младата жена приготвяше, започваше да ухае апетитно.

Изненада се, когато тя му предложи да дойде на вечеря в апартамента й, след като приключи с полицаите. И двамата имаме нужда да разпуснем малко — каза му. Той не беше свикнал да разпуска в нечия компания, но изведнъж това му се стори чудесна идея.

Апартаментът на Изабела беше топло, весело място, пълно със свежи зелени цветя в саксии и събрани оттук-оттам мебели. Предишният наемател бе изчезнал една вечер, без да остави новия си адрес, което не беше рядко срещано в Скаргил Коув. Ралф Туми беше собственикът на занемарените стаи над магазина. Той предложи на Изабела да ги наеме и й каза, че може да задържи мебелите, останали от предишния наемател.

Изабела прие апартамента, но отказа мебелите. Фалън помогна на Туми да изхвърлят очуканата маса, двата паянтови стола, един доста мърляв матрак и легло с ръждясала пружина на градското бунище.

При последния курс до бунището от една скъсана възглавница изпадна найлонова торба, пълна с марихуана.

— Винаги съм се чудел как успява да си плаща наема — отбеляза Туми, като оглеждаше торбата. — Нямаше никакви официални доходи. Подозирах, че е в този бизнес.

— Сигурно това обяснява и внезапното му изчезване — вметна Фалън.

Скаргил Коув се намираше в покрайнините на Изумрудения триъгълник — район от три окръга в Северна Калифорния. По тези места беше официално признато, че марихуаната е най-големият източник на доходи. Тя беше двигателят на икономиката, който поддържаше бизнеса на много фирми — от доставчици на градинско оборудване до бензиностанции. Освен това водеше със себе си и обичайните проблеми със закона.

Туми огледа лекьосания матрак, който двамата изхвърлиха от скалите в клисурата, служеща за бунище.

— Знаеш ли — каза той. — Изабела е точно като за Скаргил Коув. Сякаш мястото й е тук, при всички останали от нас.

Поредната изгубена душа в градчето, където изгубените души съставляваха мнозинството от населението, помисли си Фалън.

Когато апартаментът бе напълно изпразнен, Изабела заедно с Мардж от кафенето, Хариет Стоукс от бакалията и двете собственички на странноприемницата — Вайълет и Пати, изстъргаха до блясък всеки сантиметър от мястото. Чистенето беше последвано от боядисване на стените в слънчев златист нюанс.

Когато боята изсъхна, няколко човека от Скаргил Коув предложиха на Изабела непотребните си мебели и кухненско оборудване. Тя прие всичко с лице, грейнало от удоволствие, сякаш получаваше семейни съкровища или ценни антични предмети. Масата, столовете и посудата дойдоха от Мардж. Употребяваното канапе и ниската масичка — от Вайълет и Пати. Лампите бяха подарък от Оливър и Фран Хичкок, собствениците на таверната.

Единствената нова мебел в апартамента беше леглото. Всички в града видяха пристигането му. Големият бус с логото на верига магазини за матраци блокира улицата в продължение на половин час, докато разтоварят новия матрак и рамката му.

Фалън надзираваше операцията от прозореца на офиса си. Наблюдателен като детектив, той веднага забеляза, че матракът е със стандартен двоен размер. За нещастие, тази информация не означаваше нищо сигурно. Не му подсказа това, което той искаше да разбере. Хората, които живееха сами, често спяха в двойни легла.

От друга страна, размерът на матрака можеше и да означава, че в живота на Изабела има мъж. Ако беше така, този човек още не се беше появил в Скаргил Коув. Но като цяло доказателствата сочеха, че Изабела е сама.

Също като мен — помисли си Фалън.

Умората се засилваше, сякаш го притискаше с тежестта си. Беше изразходвал много енергия, за да се справи с убиеца. Енергията си е енергия и когато използваш запасите си, после се нуждаеш от време, за да се възстановиш. Но той знаеше, че дълбокото изтощение, което се пропиваше в тялото му, не беше резултат само от това, че бе напрегнал паранормалните си сетива до максимална степен. Не за пръв път убиваше и вероятно нямаше да е и за последен, но от това не му ставаше по-лесно да се справя с психичните щети. Никога нямаше да свикне с тях.

— Още уиски? — попита Изабела, като се приближи към него с бутилката. Той погледна чашата, която стискаше в дланите си, и с изненада установи, че е празна.

— Да, благодаря.

Тя му наля още една щедра доза и се върна в кухнята, където доля малко и в своята чаша. Отпи от уискито с отривист жест и веднага се закашля.

Той се изправи, прекоси стаята и я потупа леко по гърба.

— Благодаря — промълви тя и си пое дълбоко дъх. — Пфу! Лош ден.

— Добре ли си?

— Разбира се. Аз съм агент на „Джоунс и Джоунс“. Мога да се справя с една глътка уиски.

— Изненадвам се, че имаш уиски вкъщи. Мислех, че жените предпочитат бяло вино и розови коктейли.

— Това само показва колко малко знаеш.

— Май е така.

Той погледна бутилката. Бе почти пълна. Беше я чул как счупва печата на капачката при предишното отваряне, което означаваше, че за пръв път наливаше от тази бутилка. Запита се откъде Изабела знаеше предпочитаната от него марка уиски и после му хрумна, че тя сигурно е видяла шишето, което той държеше в най-долното чекмедже на бюрото си.

Каква беше вероятността тя да предпочита същата марка уиски? — зачуди се той. Нулева, предвид обстоятелствата. Това оставяше само една влудяваща вероятност. Тя да е купила бутилката уиски с ясното намерение да може да го почерпи с питие. Тази мисъл стопли душата му.

— Изабела.

— Хммм? — тя го погледна с прекрасните си очи.

— Мисля, че ще те целуна.

— Да те посъветвам ли нещо?

— Разбира се.

— Не го мисли толкова. Просто го направи.

Той остави чашата си на плота, взе нейната от ръката й и също я остави на плота. После придърпа Изабела в прегръдката си и я целуна.

В първия момент тя не реагира. Само след миг атмосферата около тях изригна от ослепителна енергия. Изабела обви ръце около врата му и отвърна на целувката му толкова диво, женствено, жадно, че сетивата му пламнаха.

Почувства се, все едно че тя взе тежък чук и разби с него стъклената килия, в която той бе прекарал почти целия си живот, откакто бе възрастен. Изведнъж се почувства свободен, напълно завладян от треска, каквато не бе изпитвал никога.

— Изабела — едва произнесе думата. Сякаш изричаше заклинание за магия. Обхвана лицето й в дланите си, удивен и пометен от почудата, която се вихреше дълбоко у него. — Изабела.

Тайнствените й очи се разшириха за момент, сякаш и тя бе удивена от случващото се.

— Всичко е наред. Няма да се счупя.

— Но аз може да се счупя.

Тя се усмихна отново и го целуна точно под челюстта.

— Не — каза убедено. — Няма да се счупиш. Нищо не може да те счупи, Фалън Джоунс.

Той не можеше да си поеме дъх. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Стегна прегръдката си, притисна Изабела към себе си и целуна устните й, а после шията. Тя отвърна с тих вик и наелектризираща страст. Беше толкова фина, гладка и женствена. Той се боеше да не й причини болка.

Вдигна я на ръце.

— Чакай — каза тя настойчиво. — Супата.

Той изчака, докато тя се пресегна да изключи котлона. После бързо я пренесе по късия коридор до малката спалня. Остави я на крака до леглото. Когато започна да я съблича, откри, че му е трудно да се справи, защото пръстите му трепереха.

— Отдавна не съм го правил — предупреди я.

— Аз също — прошепна тя. — Но съм сигурна, че това няма да ни попречи.

Звукът на собствения му смях го изненада. Задоволство блесна в очите на Изабела. Тя вдигна ръце да разпусне косата си, после разкопча колана си.

Двамата се разсъблякоха в мъгла от гореща, тръпнеща възбуда. Накрая Изабела се изправи пред него само по бикини. Той я погледна, завладян от удивление. Обгърна с длани нежната извивка на гърдите й и погали с палец зърната й.

— Толкова си красива.

— Не съм. Но ти ме караш да се чувствам красива — притисна длани към голите му гърди и плъзна пръсти около раменете му. — Ти обаче си великолепен.

Той усети, че сигурно се изчервява, но това не го смути.

— Явно и двамата споделяме взаимно възхищение.

— Определено.

Стовари се заедно с нея на леглото, като внимаваше той да се озове отдолу. Тя се изпъна върху него и го целуна с плам и отдаване, които го омагьосаха. Почувства горещите й влажни устни върху шията, върху рамото си. Тя продължи надолу.

В усилие да овладее остатъците от самоконтрола си, той претърколи Изабела под себе си и я прикова така. Очите й пламнаха в отговор. Фалън можеше да се закълне, че нивото на енергия в стаята е нараснало многократно. Стана толкова горещо, та му се стори, че скоро ще започнат да прехвърчат светкавици.

Не искаше да бърза, а да се наслаждава на всеки миг, така че всичко да е съвършено и за нея, да остави отпечатъка си върху нея, така че тя никога да не го забрави. Но когато спусна ръка по корема й и пръстите му се плъзнаха под ластика на бикините й, откри горещата влага между бедрата й. Уханието на нейната възбуда го докара до предела. Той изстена. Откритието, че тя е толкова гореща и влажна заради него, го лиши и от малкото останал самоконтрол. Беше завладян от бушуваща треска, но никога не се бе чувствал толкова жив.

Когато я погали, тя издаде тих гърлен звук и се изви под него. Ноктите й се забиха в гърба му. Той вдигна глава и я погледна.

— Искам те.

Знаеше, че гласът му звучи дрезгаво и грубо от неистовата сила на желанието. Страхуваше се да не я изплаши. Но тя се обви около него и разтвори бедра, за да го приеме.

Той не се забави нито миг да я обладае. Копнееше да й достави удоволствие, но нуждата да стане едно с нея по най-интимния, първичен начин изместваше всичко друго. Притисна устни към нейните, сякаш искаше да запечата връзката помежду им с целувка.

— Запомни ме — каза продрано.

— Завинаги.

Той усети напрежението, което се надигаше у нея. Тя започна да трепери в ръцете му и вълните на удоволствието заляха тялото й.

— Фалън! — ахна тя.

Всичко в него замря. За един безкраен миг той сякаш висеше с нея на ръба на пропаст. Пронизващата интимност беше най-дълбокото чувство, което бе изпитвал някога.

Бурята изригна. В следващия миг той летеше с Изабела в ослепителната енергия, която изпълваше сърцето на хаоса.