Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (32)

30.

Уокър завърши обиколката си край бензиностанцията и сервиза. Всичко беше наред. Мина покрай бакалията на Стоукс, зави надясно и тръгна по обратния път през града, следвайки обичайния си маршрут.

Беше три часът през нощта. Всички прозорци бяха тъмни, дори този на втория етаж на „Джоунс и Джоунс“.

Фалън Джоунс и Изабела Валдес не се бяха върнали в града. Уокър започваше да се тревожи за тях. Напрежението в главата му подсказваше, че те са в опасност, но не можеше да направи нищо за тях, освен да пази офиса им и апартамента на Изабела. Джоунс щеше да се погрижи за Изабела, каза си Уокър. Джоунс беше силен.

Мина край странноприемницата и после заобиколи по съседната улица. Методично оглеждаше задните дворове, паркингите и кофите за боклук зад магазините. Никога не се знаеше какво може да се намери в боклука.

Изведнъж напрежението в главата му се засили рязко точно когато мина зад кафенето. Закрачи по-бързо, оставяйки напрежението да го води. Беше на пътя, който водеше към шосето. Рядко излизаше толкова далече от границите на града. Вгледа се в сенките от двете страни на пътя със специалното си зрение.

Забеляза тъмното обемисто очертание на джипа, паркиран под дърветата край пътя. Фаровете му бяха изгасени. Пред погледа му мъж и жена слязоха от колата. Тръгнаха през дърветата по посока на града. Мъжът водеше, крачейки с увереност, която показваше, че и той има специално зрение. Жената обаче се препъна и спря.

— Не толкова бързо — каза тя. — Знам, че виждаш къде стъпваш, но аз не виждам в тъмното.

— Ще те водя — мъжът се обърна и я хвана за ръка.

Непознати — помисли си Уокър. Не бяха от Скаргил Коув.

Той тръгна към колата им, като крачеше много бързо.

— По дяволите! — прошепна мъжът. — Някакъв човек идва насам. Не се движи като ловец, но мисля, че има нощно зрение.

— Може да е онзи, когото наричат Уокър. Всички казват, че е откачен.

— Откачен или не, той ни видя. Да го премахна ли?

— Да — каза жената. — По-бързо. Но не оставяй следи. Без кръв. Без улики. Ще хвърлим тялото в океана от носа. Всички го знаят, че е откачен. Ще си помислят, че сам е скочил.

— На този сценарий подхожда счупен врат.

Мъжът се втурна към Уокър, като премина през дърветата като тигър, устремен към плячката си.

Уокър не помръдна. Знаеше, че специалното му зрение ще го защити.

Нападателят спря рязко на няколко метра от него. Завъртя се на пети, оглеждайки дърветата.

— Загубих го — изръмжа той. — Негодника си го бива. Дори не го видях да помръдва.

Защото не съм помръднал — помисли си Уокър.

— Намери го — заповяда жената. — Той видя и двама ни.

— Не е тук, казвам ти. Измъкнал се е.

— Явно е някакъв талант. Добре, да се махаме оттук. Трябва да помисля.

Двамата се върнаха в джипа. Двигателят забоботи. Фаровете светнаха. Тежката кола се насочи към пътя и пое с висока скорост към магистралата.

Уокър остана на пост до сутринта, но непознатите не се появиха повече. Когато слънцето изгря, той се върна в града. Както обикновено, мъфините бяха в една пластмасова чиния върху капака на кофата за боклук зад кафенето. Той чу как Мардж трака с чашите и каните в кухнята.

Зачуди се дали да не говори с нея. Ала нямаше да има полза да й разкаже какво се е случило. Никой друг в града нямаше да знае какво да правят. Единственият, който можеше да се справи с проблема с непознатите, беше Фалън Джоунс.

Няма как, помисли си Уокър. Трябваше да изчака завръщането на Джоунс в Скаргил Коув. Беше дочул Мардж да казва на един от редовните клиенти, че Фалън и Изабела трябва да се върнат тази сутрин. Междувременно щеше да отиде да се изкъпе в горещия извор в пещерата на носа и да направи ежедневната си медитация. Водите на топлия извор винаги го успокояваха и главата му се проясняваше след час-два медитация.

Обикновено успяваше да заспи след ритуала с къпането и медитацията. А когато се събудеше, Фалън щеше да се е върнал в града. Джоунс щеше да знае какво да прави.

В девет часа, след като вътрешното му напрежение временно се разсея от водите на извора и медитацията, Уокър се върна в бунгалото си, за да поспи час-два.

Валсовата музика нахлу в трескавите му сънища. Той се събуди от нов пристъп на безпокойство, както ставаше винаги. Напрежението в главата му този път бе адски мъчително. Едва успя да стане от леглото и да се замъкне до малката дневна.

Музиката стана по-силна и безпощадна. Стори му се, че черепът му ще се пръсне на парчета.

Уокър се срина на килима. Яростната енергия на валса го отнесе в нощта.