Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (16)

14.

Двамата излязоха от убежището малко по-късно и затвориха капака, за да прекратят смущаващия психичен вятър. Изабела погали кучетата, докато Фалън обясняваше на Хенри и Вира какво са намерили и им съобщаваше за плановете си да доведе екип от „Аркейн“, който да изнесе останалите часовникови куриози.

Хенри погледна Уокър с присвити очи.

— Какво излиза? Ние с Вира пазим главния вход на убежището от двайсет и две години, докато ти си влизал и излизал през задния вход?

Уокър бе озадачен от въпроса.

— Трябваше да се грижа К-кралицата да работи. Имаше нужда от смазване.

— Защо не ни каза, че има друг вход към убежището? — попита Вира спокойно.

Уокър изглеждаше объркан.

— Никой не знаеше за него.

— Освен теб, Рейчъл и онзи негодник Лашър — рече Хенри, отвратен.

— С-само аз знам сега — обясни Уокър. — Гордън Лашър е мъртъв, а Рейчъл повече не се е връщала. Аз п-пазех тайната.

Хенри направи гримаса.

— Чудя се още колко хора са открили втория вход през изминалите двайсет и две години.

— Не мисля, че някой друг знае за съществуването му — намеси се Фалън. — Доколкото видяхме, всички предмети са налице. Отпечатъците от стъпките на Уокър бяха единствените нови по пода.

Уокър се залюля.

— Никой не знае за в-вратата към тунела. Освен мен. И Рейчъл. Но Рейчъл не се върна.

— Къде води вратата? — попита Изабела внимателно.

Уокър се съсредоточи.

— Излиза в пещерата с г-горещите извори.

— Която е на носа — кимна Вира. — Е, това обяснява всичко. Единствените хора, които знаят за изворите, са местните.

— Влизал съм в пещерата с горещите извори няколко пъти — каза Фалън. — От нея излиза огромна мрежа от тунели, които никога не са били проучвани. Очевидно един от тях води до убежището.

— Уокър, Лашър и Рейчъл са видели втората врата, когато са слезли в убежището — включи се Изабела. — Но как са намерили входа откъм пещерата с горещите извори? Трябва да са направили карта на мрежата от тунели. Това, в най-добрия случай, би отнело седмици. Но явно Лашър се е върнал в убежището, след като е заминал от града заедно с Рейчъл.

— Рейчъл — вметна Уокър неочаквано. — Рейчъл намери т-тунела, който води до убежището. Тя го показа на Лашър.

Фалън погледна Изабела.

— Изглежда, Рейчъл Стюарт е имала много силен талант.

 

 

Уокър предпочете да се върне в града пеш. Изабела се хвана за дръжката от вътрешната страна на вратата на големия джип и подскочи леко, за да се качи. Фалън постави останките от Кралицата заедно с часовника в багажника на колата и седна зад волана.

Телефонът на Изабела иззвъня точно когато Фалън потегли от паркинга на къмпинга. Номерът изглеждаше познат.

— Норма Сполдинг — каза Изабела. — Имам лошо предчувствие.

— Клиентите винаги създават проблеми — заяви Фалън. — В един съвършен свят „Джоунс и Джоунс“ изобщо не би се нуждаел от тях.

— Това би представлявал интересен бизнес модел — тя отвори телефона си. — Здравей, Норма — поздрави с професионален тон.

— Купувачът, който се интересуваше от къщата на Зандър, току-що ми се обади — каза Норма сърдито. — Чул новините за убийствата в къщата. Отказал се е от покупката.

Изабела примигна.

— Съжалявам за това.

— По дяволите, не наех, „Джоунс и Джоунс“, за да провалят сделката.

— Уверявам те, че това беше неочакван инцидент.

— Наричаш откриването на три трупа в мазето инцидент? — повиши глас Норма. — Сериен убиец умира внезапно в къщата и това е инцидент! Сега имотът е местопрестъпление. Пресата направо полудя по тази история.

— Знам, че може да мине известно време, докато интересът на медиите стихне, но съм сигурна, че след няколко месеца всички ще са забравили за случилото се в къщата на Зандър — опита да я успокои Изабела.

— Няма никакъв шанс това да се случи. Този имот никога няма да се продаде. Единствената причина да ти се обадя, е да ти кажа да не си правиш труда да ми изпращаш фактура за услугите ви. Не получих това, за което бях готова да платя, така че няма да получите чек от мен.

Възмущението завладя Изабела.

— Но „Джоунс и Джоунс“ разреши случая.

— Нямаше никакъв случай — настоя Норма. Звучеше, сякаш говори през зъби. — Наех те да ми помогнеш да се отърва от онези глупави слухове, че в къщата има призраци. Мислех, че ако агенция за психични разследвания обяви, че в имота няма никакви призраци, ще мога да я продам. Но вместо това вие напълно осуетихте продажбата.

— Не е вина на „Джоунс и Джоунс“, че имотът се оказа място, където сериен убиец е крил труповете на жертвите си.

— Може би не, но според мен фирмата ви е отговорна за провала на продажбата, така че не очаквайте да ви платя.

Връзката прекъсна.

Изабела затвори телефона.

— Лоши новини — каза тя. — Норма Сполдинг заяви, че няма да заплати за услугите ни. Според нея „Джоунс и Джоунс“ са виновни, че къщата на Зандър не може да се продаде.

— Казах ти, че този случай е загуба на време — подметна Фалън. — Затова не насърчавам работата по подобни случаи.

— Не сме виновни ние, че в къщата имаше трупове.

— Клиентите винаги винят този, който провежда разследването, когато получат отговора, който уж очакват, дори и да е такъв, какъвто са очаквали. Такъв е бизнесът ни, Изабела.

Тя се отпусна на седалката и се втренчи мрачно през прозореца.

— Не е честно.

— Запомни един малък съвет занапред.

— Какъв?

— Винаги вземай аванс, който не подлежи на връщане.

Тя забарабани по облегалката за ръката.

— Добра идея. Непременно ще го направя следващия път.

Фалън отби от главната улица и сви зад офиса на „Джоунс и Джоунс“. Паркира под широкия навес. Двамата слязоха от джипа и той отвори задната врата.

— Ти вземи часовника — нареди й. — Аз ще донеса Кралицата.

Тя вдигна увития в одеялото часовник и отвори задната врата към офиса. Понесоха предметите по стълбите, после Фалън отключи вратата.

Изабела влезе в офиса преди него, светна лампите и постави часовника на пода в ъгъла.

— А сега какво? — попита го.

Фалън затвори вратата и постави куклата на пода до часовника.

— Както казах на Хенри, Вира и Уокър, екип на „Аркейн“ утре ще прибере останалите предмети от убежището и ще ги транспортира в главната лаборатория на Обществото в Ел Ей. Ще искам подробен доклад от експертите. И бих искал да разбера кой ги е донесъл тук преди повече от двайсет години.

Младата жена влезе в малката кухничка, долепена до офиса, и взе чайника.

— Предусещам зараждането на нова конспиративна теория.

Последва отчетлива тишина. Изабела разбра, че е отишла прекалено далеч.

— Това ли мислиш, че правя? — попита Фалън с ледено неутрален тон. — Измислям конспирации?

Студените, безчувствени думи я свариха неподготвена. Тя бързо се обърна с лице към него. Фалън я наблюдаваше с изражение, което съответстваше на тона му. Беше виждала това изражение и бе изпитвала усещането за самота, което вървеше с него, много пъти, откакто се бе запознала с него. Но беше сигурна за едно нещо. Не трябваше да действа прекалено прибързано с Фалън Джоунс. Той още не й се доверяваше напълно, а докато той не пресечеше границата, тя трябваше да действа предпазливо.

Но пък и тя не му беше доверила тайните си. Така сме квит — помисли си младата жена.

— Разбира се, че не — каза тя, като се насили да говори спокойно. Обърна се към мивката и наля вода в чайника. — Това беше просто шега, шефе. Не смятам, че постоянно си измисляш конспирации. В крайна сметка в повечето случаи се оказваш прав — спря водата и се обърна към него. — Нали така?

Част от напрежението го напусна, но на негово място се появи дълбоката умора, която Изабела бе доловила още първия път, когато той беше влязъл в кафенето.

— В повечето случаи — повтори Фалън. — Но невинаги. А когато се издъня, поставям други хора в опасност.

— Сега си мислиш за „Нощните сенки“, нали?

— Не само за „Нощните сенки“. Вчера в къщата на Зандър, ако не ме беше повикала… — той млъкна.

— Но аз те повиках — изтъкна тя. — Нещо повече, проявих достатъчно здрав разум да не слизам в мазето сама. Отдай ми дължимото. Казах ти, мога да се грижа за себе си. Правя го от години.

Нивото на енергията в помещението леко се повиши. Тя разбра, че той е впрегнал таланта си в действие.

Фалън отиде до плота, където се намираше професионалната кафе машина, взе пакет смляно кафе и започна да пълни цедката. Не си правеше труда да използва мерителна лъжичка.

— Как по-точно се грижиш за себе си? — попита я.

Тя се облегна на мивката и скръсти ръце.

— Това е едно от нещата, на които се възхищавам у теб, господин Джоунс. Техниката ти на водене на разпит е удивително изкусна и прозорлива.

Той напълни кафе машината с вода. Тя забеляза, че челюстта му се напрегна.

— Надявам се, да не скърцаш със зъби в момента — подхвърли. — Това нещо води до поставяне на коронки и чистене на зъбни канали.

— Опитах да не те притискам.

— Знам. Беше много търпелив, като се вземат предвид фактите. Не успя да откриеш нищо за мен в интернет, нали? Само идеалната ми биография — не можа да прикрие гордостта си. — Дори гениалният директор на „Джоунс и Джоунс“ се изправи пред тухлена стена, когато опита да изрови информация за мен. Много съм добра, нали?

Той се усмихна мрачно.

— Добра си. Намерих една приятна, изчистена версия за живота ти още от раждането, но тази версия е напълно фалшива, нали?

— Да.

— От самото начало знаех, че бягаш от нещо или някого — той натисна ключа на кафе машината. — Избрала си Скаргил Коув, за да се скриеш тук, и съм почти сигурен, че изборът ти не е бил случаен.

— Съвпадение?

— Обясних ти позицията на „Джоунс и Джоунс“ относно съвпаденията.

— Да — кимна тя. — Само от любопитство… колко дълго смяташе да изчакаш, преди да изригнеш?

— Да изригна? — погледна я озадачено той.

— Преди да ме затрупаш с въпроси — поясни тя.

Фалън се загледа как кафето се стича в каната.

— Възнамерявах да изчакам още малко, но предвид последните събития, мисля, че може би сега е добър момент да започнеш да ми разказваш истината.

Тя обмисли това.

— Добре, но наистина не виждам връзката между откриването на часовниковите куриози на госпожа Брайдуел и моето присъствие в Скаргил Коув. Като оставим настрана таланта ми да откривам разни неща, разбира се. Имам предвид, че всъщност се занимавам точно с това. Дори и когато не искам да го правя, ако разбираш какво имам предвид.

— Разкажи ми истината, Изабела — той я погледна със загадъчните си, непроницаеми очи. — Трябват ми някои отговори.

— Разбирам това — кимна тя. — А сега, след като съм работила с теб известно време, знам, че мога да ти се доверя. А и не е като да имам избор.

— Защо да нямаш?

— Разбрах в нощта, когато пристигнах в Скаргил Коув, че няма нужда да продължавам да бягам. Бях достигнала целта си. Много съм добра в това да се крия, дори съм родена извън матрицата. Но е единствено въпрос на време да ме открият.

 

 

Двамата седнаха на бюрата си. Фалън пийна кафе и загледа как Изабела отпива от зеления си чай. Виждаше, че тя опитва да се овладее, да реши откъде да започне разказа си. Пробва да й помогне.

— Какво имаше предвид, като каза, че си родена извън матрицата? — попита я.

Тя го погледна над ръба на чашата.

— Някога чувал ли си за уебсайта Айсберг!

— Онзи сайт, в който се развиват суперстранните конспиративни теории, творение на някакъв ненормален, който се нарича Часовоя? — направи гримаса Фалън. — Разбира се, че съм го чувал. Някои хора твърдят, че прекалявам с теориите за конспирации, но аз съм направо невинно дете в сравнение с Часовоя. Този човек е толкова превъртял, че няма никакъв шанс да се осъзнае. Трябва да е загубил връзка с реалността много, много отдавна.

— Така ли мислиш?

— Определено е луд за връзване.

— Тогава защо следиш сайта му?

Фалън сви рамене.

— Защото от време на време попада на някоя информация, която може да ми свърши работа, така че си я записвам. Както казват, дори и спрелият часовник показва вярно часа два пъти в денонощието. Проблемът с всичко, което научавам от сайта Айсберг, е, че полезната информация е винаги преплетена с налудничавите, шантави и откачени фантасмагории на Часовоя. Извличането на истината може да ми отнеме часове проучвания. Няма логическо основание за теориите на Часовоя и поради тази причина те не са в никакъв смислен контекст. Този човек е класически пример за параноик, на когото постоянно му се привиждат конспирации.

Тя повдигна вежди.

— Ти, от друга страна, виждаш всичко в контекст, нали така?

— Нещата са съвсем различни — увери я той. — Ето ти един пример. Часовоя попада на някакво късче информация за „Нощните сенки“ и после се отплесва във фантазии за хора, отвлечени от извънземни. Информацията е безполезна в този контекст, така че никой не й обръща внимание. Но понякога даден факт пасва на някое мое разследване, защото аз го разглеждам в определен контекст — замълча. — Като се замисля, от известно време не съм виждал нищо ново на сайта. Може би Часовоя в крайна сметка е попаднал в някоя психиатрия. Честно казано, той ми липсва.

— Не — каза тя спокойно. — Часовоя не е попаднал в психиатрия. Беше убит — пое си дълбоко дъх. — Може би.

— Да, имаше някакви такива слухове преди известно време в мрежата, но после заглъхнаха. Това му е проблемът на Часовоя. Не можеш да вярваш на нищо, което чуваш за него. Не бих се изненадал той да е фалшифицирал собственото си убийство само за да развие нови конспиративни теории.

— Повярвай ми, моля се наистина да е направила това.

Фалън се вкамени.

— Направила?

— Часовоя е жена. Тя се преструва на мъж в мрежата, защото това е още един слой на прикритие.

— Откъде знаеш това?

— Защото Часовоя ме отгледа, след като родителите ми загинаха в самолетна катастрофа — отвърна Изабела. — Аз съм внучката й.

Фалън се почувства като поразен от гръм. Той рязко се наведе напред и машинално задейства таланта си.

— Говориш сериозно.

— Причината да не научиш нищо за истинската ми самоличност, когато си опитал да го направиш, е, защото съм живяла с фалшива самоличност през целия си живот — Изабела притисна длани към чашата си. — Майка ми не ме е родила в болница.

— И нямаш номер на социална осигуровка? Нито акт за раждане?

— Имала съм цяла дузина номера на социална осигуровка през живота си, както и множество актове за раждане, кредитни карти, паспорти. Баба ми ми е направила фалшива лична карта още преди да се родя и ми даваше нова всеки път, когато се местех или сменях работата си — тя погледна стената, където на една кука висеше раницата й. — И сега имам две чисто нови, неизползвани, в раницата си.

— Къде си родена? — попита я той, очарован от историята. — Как си успяла да останеш извън системата?

— Родителите ми са живеели заедно с баба на един отдалечен остров в южната част на Тихия океан, когато съм се родила. Баща ми пишел романи под псевдоним, трилъри за конспирации, които героят му разкривал. Майка ми беше художничка. Работите й са изложени в някои много уважавани музеи. Всички картини са подписани с фалшиво име. Родила съм се в къщата и раждането ми не е било регистрирано в никоя държавна служба. Образоваха ме вкъщи от самото начало. Всяко име, което някога съм използвала, освен Изабела Валдес, е било измислено.

Той подсвирна тихо.

— Дяволите ме взели. А хората мислят, че аз имам проблем с параноята. Изабела Валдес истинското ти име ли е?

— Да — тя изпъна рамене. — Реших да започна да го използвам, докато пътувах на стоп към Скаргил Коув.

— А биографията ти, която намерих в интернет?

— Напълно фалшива е, разбира се. За пръв път я използвам. Баба ми каза да си я пазя за тази конкретна ситуация.

— Откъде е намирала баба ти всички тези фалшиви документи? — попита Фалън.

— От една стара семейна фирма, която е специализирана в това рядко изкуство. Те са в този бизнес от поколения. Баба винаги казваше, че щом са достатъчно добри за „Джоунс и Джоунс“, значи са достатъчно добри и за нея.

— Да отгатна ли, че тя използва услугите на семейство Харпър?

Изабела се усмихна над чашата си.

— Точно така.

Изведнъж той започна да осъзнава какво следва.

— Защо дойде в Скаргил Коув, Изабела?

— За да намеря теб, разбира се — отвърна тя невъзмутимо. — Баба винаги ми казваше, че ако нещо се случи с нея или ако се забъркам в някакви неприятности, с които не мога да се справя сама, трябва да се свържа с „Джоунс и Джоунс“.

— А защо ти трябваше толкова време, за да ми кажеш истината?

— Защото трябваше да съм сигурна, че мога да ти се доверя. Всички се влияем от възпитанието си. Аз съм израснала в семейство, където постоянно са се обсъждали теории за конспирации. Някои неща са дълбоко вкоренени в мисленето ми.

— С други думи, не вярваш на никого извън семейството си.

— На теб ти вярвам, Фалън. Сега, след като имах възможността да те опозная. Но трябваше да съм сигурна. Животът на баба ми, ако приемем, че е още жива, зависи от това.

— А ако е мъртва?

Очите на Изабела потъмняха.

— Тогава ще отмъстя за нея.

Той сплете пръсти и обмисли чутото.

— Кое те кара да мислиш, че някой би опитал да я убие?

— Защото не искат тя да изобличи конспирацията на уебсайта си, разбира се. Но се моля да ги е надхитрила. Баба е много, много добра в тези неща. Ако е имала късмет, копелетата са повярвали, че е мъртва.

Кой кого ще надхитри? — помисли си Фалън. Класическата логика на теориите за конспирация. Без контекст, без сигурни факти, без проблеми.

— А защо биха повярвали, че е мъртва? — попита я.

— Има достатъчно документи, потвърждаващи смъртта й — обясни Изабела. — В местния вестник беше публикуван некролог. Издаден е смъртен акт. Според документите, баба е била кремирана. Всичко е ясно и неоспоримо.

— Но ти не вярваш, че е станало така?

— Възможно е да са я открили — призна младата жена. — Но мисля, че има доста голяма вероятност тя да е жива и да се е скрила някъде. Няма как да се свържа с нея. Това беше част от плана. Каза ми, че ако някога се наложи да изчезне, трябва да се погрижим никой да не се усъмни.

— Но ти е казала да се обърнеш към „Джоунс и Джоунс“ за помощ?

— Да — Изабела го гледаше спокойно и непоколебимо. — Те търсят и мен. Веднъж успях да избягам, но можеше и да не извадя такъв късмет следващия път.

Фалън се вкамени.

— Някой е опитал да те убие?

— Във Финикс преди около месец. Откриха ме в универсалния магазин, където работех. Точно тогава ми хрумна тази мисъл.

— Коя мисъл? — попита той.

— Че може да са я открили в крайна сметка — Изабела отвори чекмеджето на бюрото си, извади кърпичка от кутията, която държеше там, и изтри очите си. — Постоянно си казвах, че тя е пуснала в действие плана си за спешни случаи. Че се е скрила някъде. Но щом успяха да намерят мен, може да са намерили и нея. Може би наистина е мъртва.

Тя заплака. Той нямаше представа какво да прави в тази ситуация.

— Изабела — промълви.

— Извинявай — тя се изсекна в кърпичката. — Просто, ако наистина е мъртва, все едно никога не е живяла. Баба се погрижи нещата да изглеждат по този начин. Единственото й наследство е уебсайтът и той просто си стои в интернет като някаква виртуална гробница. Не мога да се насиля да го отворя.

— Изабела — повтори той. И замълча, защото не се сети какво друго да каже.

— Ако тя е мъртва, аз съм виновна за това, защото й разказах за конспирацията — каза тя, хлипайки.

Той се изправи, без да знае какво да стори. Заобиколи бюрото си, извади чиста, сгъната бяла носна кърпа от джоба си. Тя я пое от ръката му, взира се в нея няколко секунди, сякаш виждаше такава кърпа за пръв път в живота си, и после заплака тихо, заровила лице в нея.

Фалън нежно я издърпа да стане, прегърна я и я притисна силно към себе си, като че ли можеше по някакъв начин да я предпази от света на мрачните фантазии, който тя беше създала в мислите си.

С тихо ридание Изабела пусна мократа кърпичка на бюрото, зарови лице в черния му пуловер и заплака горчиво.

Той стоя така с нея, докато мъглата откъм океана обви града и спусна непрогледна завеса пред прозорците на офиса, изолирайки ги от целия свят.