Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (28)

26.

Старата каравана се намираше на последната циментова пътека в къмпинга за каравани „Пустинни палми“. Фалън рязко натисна спирачката на наетата кола.

— Това ли е? — попита той.

— Да — Изабела огледа караваната, страхувайки се да превключи на другото си зрение. Мястото изглеждаше запуснато и изоставено. Вътрешните щори бяха спуснати. — Ами ако греша, Фалън? Ако тя наистина е мъртва?

— Ще мислим за това, когато имаме повече данни.

Тя се усмихна на спокойното му прагматично изявление.

— Много ми харесва, когато правиш така, знаеш ли?

— Как правя?

— Настояваш да се съберат данни, вместо да направиш прибързано заключение.

Той отвори вратата.

— Казвали са ми, че този мой навик побърква хората.

— Това е, защото те не разбират. Наистина не проумявам защо толкова много хора си мислят, че си склонен да откриваш конспирации зад всеки ъгъл.

Тя слезе от колата и изчака, докато той заобиколи, за да застане до нея.

— Виждаш ли нещо? — попита я.

Знаеше какво има предвид Фалън.

— Страхувам се да погледна — призна тя.

— Но ти ще го направиш, защото си храбър агент на „Джоунс и Джоунс“.

— Вярно — Изабела се стегна и отвори сетивата си. Енергията обви караваната. Младата жена си пое рязко дъх.

Фалън я наблюдаваше.

— Има ли нещо, което трябва да бъде намерено?

— Да — разтревожена, тя се втурна напред. — Каквото и да е, то е много горещо. Това означава, че е важно. О, Фалън, трябваше да дойда по-рано!

— Спокойно — той я настигна. — Постъпила си така, както баба ти е поръчала. Ако в тази каравана има нещо, което трябва да бъде открито, ще го намерим. Всъщност тя сигурно е искала ти да го откриеш заедно с мен, а не сама.

— Може би — Изабела извади ключа от чантата си и изкачи трите стъпала.

Вратата на съседната каравана се отвори широко. Една жена със ситно накъдрена синкава коса надникна навън.

— Крайно време беше да се появиш, Ели.

Изабела размени бърз поглед с Фалън. Стана й ясно, че той се е досетил, че тя е използвала друга самоличност, когато е идвала на гости на баба си.

— Здравейте, госпожо Рагсдейл — поздрави я Изабела учтиво. — Радвам се да ви видя отново.

Госпожа Рагсдейл грейна в усмивка.

— Сигурно не си направи труда да дойдеш по-рано, защото не си мислела, че баба ти е оставила нещо ценно, а?

— Бях заета да се оправям с разни документи — смотолеви Изабела. — Адвокати, завещания, такива неща. Знаете как става, когато има някакво наследство, дори и съвсем малко.

— Бърнис винаги казваше, че ако нещо се случи с нея, ти ще дойдеш да се погрижиш за нещата й — госпожата погледна Фалън. — Каза, че като дойдеш, най-вероятно ще бъдеш заедно с един мъж.

Фалън се обърна към нея:

— Бяхте ли приятелки с Бърнис?

— Играехме бридж всяка сряда и петък вечер — обясни госпожа Рагсдейл. — Бърнис играеше много добре.

Изабела стисна ключа по-силно.

— Тук ли бяхте, когато баба ми почина, госпожо Рагсдейл?

— Да. Гледах вечерното токшоу. Тя явно сама се е обадила за линейка — жената въздъхна. — Видяхме как линейката потегля. Така и не се върна от болницата. После чухме, че било сърдечен удар. Всички тук скърбим за нея, тя ни липсва.

— И на мен — промълви Изабела. — А сега ме извинете, госпожо Рагсдейл, но трябва да се заема с нещата й.

— Тя каза, че сигурно ще дадеш всичко за благотворителност, освен снимките, разбира се.

— Вероятно.

Госпожа Рагсдейл се прокашля.

— Бих могла да взема старата й микровълнова печка, ако не възразяваш.

— Днес няма да имам време да свърша всичко — обясни Изабела. — Дойдох само за личните документи.

— И снимките — кимна госпожа Рагсдейл. — Тя каза, че само това ще искаш да вземеш. Наистина държеше да вземеш снимките. Каза ми да ти напомня, когато се появиш.

— Непременно ще ги взема.

— Почистих хладилника й и изхвърлих боклука — продължи госпожа Рагсдейл. — Не исках храната да се развали и да умирише караваната.

— Много предвидливо сте постъпили — каза Изабела.

Фалън я погледна с прикрит интерес.

— Имате ключ?

— О, да. Бърнис ми го даде няколко седмици преди да почине. Каза, че е започнала да получава някакви болки в гърдите и че се тревожи нещо да не й се случи. Аз я посъветвах да отиде на лекар, но тя отказа. Рече, че може да е от лошо храносмилане.

— Някой друг идвал ли е, след като тя почина? — попита Фалън.

— Не — госпожа Рагсдейл замълча за момент. — Е, освен управителя на къмпинга, разбира се. Той наминава от време на време да огледа дали всичко е наред. Каза ми, че единствената причина да не продаде караваната и нещата й е, защото Бърнис му обещала, че ако нещо се случи с нея, Ели ще дойде и ще му плати всичко, което Бърнис му дължи.

— Само той ли е влизал в караваната освен вас? — запита Фалън.

Госпожа Рагсдейл изсумтя неодобрително.

— Много искаш да знаеш, а, млади човече?

За изненада на Изабела, Фалън отправи на възрастната жена една от редките си дяволито чаровни усмивки, които би трябвало да бъдат регистрирани като опасно оръжие.

— Отдавна никой не ме е наричал млади човече.

Госпожа Рагсдейл веднага откликна на усмивката му. Помътнелите й очи блеснаха и тя изведнъж грейна.

— Всичко е въпрос на перспектива — каза тя дрезгаво. — Повярвай ми, за човек на моята възраст, ти ми изглеждаш млад. В разцвета си, както се казва — огледа Фалън от глава до пети. — Да, в разцвета си, и то какъв разцвет.

Изабела се прокашля дискретно. Госпожа Рагсдейл осъзна, че се е отплеснала от темата на разговора, и се усмихна топло на Фалън.

— Ще отговоря на въпроса ти. Единственият друг човек, когото съм виждала да влиза вътре, беше новият техник по поддръжката. Той провери караваната на Бърнис след проливния дъжд. Каза, че иска да се увери, че не е протекло отнякъде. Старите каравани пропускат като решето, нали знаете.

— Значи, доколкото сте наясно, никой освен вас, управителя и техника не е влизал в караваната — заключи Фалън.

— Никой — госпожа Рагсдейл изсумтя. — Повярвай ми, някой веднага би забелязал, ако външен човек се появи и на петдесет метра от тази каравана. Живеещите тук все зяпат какво правят всички останали. Това е най-голямото ни развлечение. В някои дни тук е по-интересно, отколкото в риалити шоу по телевизията.

— Благодаря ви за грижите — каза Изабела.

— Няма проблем, скъпа. Наистина съжалявам за загубата на баба ти. Тя беше толкова жизнена. Все следеше новините на компютъра си. Винаги знаеше какво става зад кулисите. Без нея тук вече няма да е толкова интересно. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. И не забравяй за микровълновата.

— Няма — обеща Изабела.

Тя отвори вратата на караваната. Застоял въздух с мирис на мухъл се разнесе отвътре. Младата жена си пое дълбоко дъх и влезе. Фалън я последва и затвори вратата.

Изабела се огледа. Във вътрешността на караваната беше сумрачно, но иначе всичко изглеждаше както при последното й идване тук преди три месеца. Малкото пространство беше подредено и грижливо организирано.

— Баба винаги казваше, че животът в каравана е като живот на лодка — каза тя. — Има място за всичко, ако всичко си е на мястото.

— Значи е била методична и организирана?

— О, да. До крайност.

— Това много ни улеснява. Търсим само неща, които изглеждат не на място или сякаш нещо не им е наред.

— Лесно ти е на теб. Баба може и да беше организирана, но имаше адски много неща.

Фалън огледа бързо миниатюрната кухня, зоната за хранене, леглото и тясната баня.

— Къде е компютърът й? — попита той.

Стресната, Изабела тръгна към масата за хранене. След секунда вече беше осъзнала какво не е наред.

— Няма го — каза тя. — Баба имаше нов лаптоп. Аз й го подарих. Държеше го на масата за хранене. Ако е изчезнала в нелегалност, това е единственото нещо, което би взела със себе си. Но ако някой я е убил, това е нещото, което и убиецът би взел.

— Същото важи и за крадец, който търси ценни вещи, които може да продаде бързо, за да изкара пари за няколко дози дрога — отбеляза Фалън търпеливо.

— Вярно — Изабела се поуспокои. — Но ти чу госпожа Рагсдейл. Никой не е влизал в караваната, след като линейката е откарала баба.

— Освен госпожа Рагсдейл — изтъкна той. — И управителя. И някакъв техник по поддръжката. Сигурен съм, че госпожа Рагсдейл се старае да държи всичко под око, но тя все пак е доста възрастна. Навярно недочува. А тази каравана е в края на къмпинга. През нощта някой крадец спокойно би могъл да влезе, без да го видят.

— Не и в този къмпинг. Тук живеят само стари хора.

— Какво означава това?

— Старците не спят добре. Баба казваше, че това място е като някой хотел във Вегас. Постоянно има някой буден, който се оглежда и се мотае наоколо, защото не може да спи.

— Няма да споря с теб за това — каза Фалън. — Но е факт, че компютърът липсва и че за това има няколко възможни обяснения. Най-вероятен е сценарият с кражбата. Може да е дело на техника или управителя, или на случаен крадец.

— Добре — съгласи се Изабела. — Но има и други възможности, нали?

— Да, Изабела, има и други възможности. Просто те са по-малко вероятни.

— Освен ако баба ми не е жива.

Фалън започна методично да отваря и затваря безбройните вградени чекмеджета и шкафчета по стените на караваната.

— Ако баба ти е жива, това променя всичко.

Тя го видя как поглежда в друго чекмедже.

— Какво търсиш?

— Нещо, което изглежда не на място. Хайде, огледай се. Ти я познаваш най-добре. Огледай се внимателно. Първо, без да използваш таланта си. Прекалено много агенти разчитат на парапсихичните си способности и в крайна сметка пропускат очевидните следи.

— Ясно — Изабела отвори шкафа под мивката и надникна вътре към наполовина празния препарат за миене на съдове. — Знаеш ли, това, което госпожа Рагсдейл каза за снимките, беше много странно.

Фалън затвори чекмеджето и погледна календара, който висеше на стената.

— Защо да е странно?

— Защото в моето семейство никога не сме си правили снимки — Изабела усети как сълзите парят в очите й. — Нямам нито една снимка на родителите си или на баба.

Фалън не започна да я успокоява. Все още се взираше в календара.

— Мога да разбера защо човек като Часовоя, обсебен от теориите за конспирации, не би тръгнал да си прави семейни албуми, особено в наши дни, когато снимките могат да се озоват в мрежата.

Изабела изтри сълзите с опакото на ръката си.

— Точно това казваше баба.

— Тогава за какви снимки е говорила?

— Не знам. Ако е имала някакви снимки тук, в караваната, никога не ми е споменавала за тях — тя затвори поредното чекмедже. — Нищо не изглежда странно или не на място, Фалън. Освен липсващия компютър, разбира се.

— Добре, сега включи другото си зрение. Баба ти е знаела какъв талант имаш. Ако е скрила нещо, което е искала ти да намериш, би трябвало да е очевидно за паранормалните ти сетива.

Изабела превключи на другото си зрение съвсем предпазливо. Знаеше какво да очаква. Склонността към потайност на баба й беше генерирала безбройни пластове мъгла в караваната. Но повечето от мъглата беше в студената, сива зона.

Единственото изключение беше изгарящата мъгла на стената около календара. Вгледа се в нея.

— Този календар е заключен в гореща мъгла — каза тя.

— Месецът е грешен — отбеляза Фалън. — Би трябвало да е на месеца, в който баба ти е била откарана в болницата.

Изабела усети как пулсът й се ускори.

— Може да е записала нещо важно на някоя от датите.

Фалън застана точно пред календара. Младата жена пристъпи до него. Заедно огледаха цветната лъскава снимка на плаж и разбиващи се вълни. В центъра на снимката имаше някаква голяма скала със странна форма. В продължение на хилядолетия вятърът и водата бяха изваяли скалата във формата на грубо издялана арка.

— Не разбирам — каза Изабела. — Това е някаква безименна пейзажна снимка. Но скалата е малко необичайна.

— Да — кимна Фалън. — Скалата е много необичайна.

— Виждала съм подобни скали на плажа в Санта Крус.

— Това не е Санта Крус.

Той посегна да извади кабарчето, с което календарът беше закачен на стената.

Навън се чуха гласове. Госпожа Рагсдейл говореше с някого.

— Тя дойде току-що — каза възрастната дама. — Крайно време беше, ако ме питате. Мина цял месец от смъртта на Бърнис.

— Всеки се справя с такава загуба по различен начин, госпожо — чу се отговорът.

Изабела изтръпна.

— Фалън — прошепна тя.

Той сгъна малкия календар, натъпка го във вътрешния джоб на сакото си и извади пистолета си.

Прозвуча рязко почукване по вратата, последвано от нисък, ужасяващо познат мъжки глас:

— Знам, че си вътре, Анджела, и знам, че Джоунс е с теб. Не съм въоръжен и съм сам. Отвори вратата. Трябва да поговорим.

— Познаваш ли този човек? — попита Фалън също толкова тихо.

— Това е бившият ми шеф в „Лукън Протекшън Сървисис“ — Джулиан Гарет. Когато работех там, използвах името Анджела Дезмънд. Джулиан е човекът, който ме натопи и после изпрати онези двамата да ме отвлекат във Финикс.

— Крайно време беше техникът по поддръжката да се появи — каза Фалън.