Айрис Йохансен
Живея, за да отмъщавам (21)

Епилог

— Има някой на портата — съобщи Микаела.

Никълъс вдигна очи от книгата.

— Кой е? Питър ли? Джийн трябваше да го доведе, за да ми покаже кученцето от Джонти.

— Не са те. — Тя се обърна. — Иди и виж сам.

— Защо да ходя до портата, когато можеш да натиснеш копчето и който и да е да влезе? — Изведнъж осъзна, че Микаела изглеждаше прекалено доволна, дори на безизразното й лице се бе появила щастлива усмивка. Той бавно се изправи. — Кой е? — Не дочака отговора й. Излезе на верандата и заслони очите си с ръка от есенното слънце.

Нел стоеше до портата по джинси и карирана риза. На слънчевата светлина косата й блестеше като злато.

Тръгна към нея. Разстоянието до портата му се стори много дълго.

Спря и се взря в нея. Господи, тя изглеждаше прекрасно — красива, силна и свободна.

— Забави се. Измина повече от година.

— Уча бавно. Трябваше ми доста време, за да подредя всичко на мястото му.

Той наклони глава настрани.

— Мадам Лебед, предполагам?

— Напълно си прав. — Лъчезарна усмивка засия на устните й. — Отвори портата и ме пусни, Танек.