Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (87)

24

Протестите на Шон бяха напразни. Катрин стана от леглото още на следващата сутрин. Едва се побра в една от старите си рокли. Той непрекъснато се въртеше около нея и детето.

— Още съм твърде пълна — смееше се Катрин.

— Любима, остани в леглото още един-два дни.

Тя му се усмихна, докато се опитваше да закопчае блузата си.

— Кой ще се грижи за бебето?

— Аз. Ти ще ми казваш какво да правя.

Да спори с нея беше безсмислено. Тя се облече и взе детето.

— Можеш ли да ми помогнеш да сляза?

Шон и Алфонсо поставиха стол за нея на сянка. Всички слуги дойдоха да видят детето. Майката го държеше в скута си, а бащата стоеше прав, надвесен над тях. На него всичко му изглеждаше нереално. Усмихваше се, докато слушаше слугите си, а ръката му изтръпна от ръкуване. Алфонсо беше двадесетият тази сутрин.

— Вземи детето си, Nkosii, нека да те видим с него на ръце! — викаше Мбиджейн и останалите зулуси подеха вика. Лицето на Шон се промени.

— Вземи го, господарю, вдигни го!

Катрин му подаде бебето и в очите на Шон се появи странен блясък.

— Не се страхувай, господарю, няма зъби, не може да те ухапе — окуражаваше го Хлуби.

Пое първородния си син несръчно. Зулусите го поздравяваха, а лицето на Шон бавно се отпускаше и по него засия горда усмивка.

— Колко е красиво, господарю!

— Красиво като баща си — съгласи се Мбиджейн.

Шон се взря в детето, то имаше тъмна коса, сплескано после като копче и сиви очи, а крачетата му бяха дълги, слаби и червени.

— Как ще го кръстите? — попита Хлуби.

Шон погледна към Катрин.

— Кажи им — каза той.

— Ще го наречем Дирк — каза тя на зулу.

— Какво значи това? — попита Хлуби.

Шон му отговори.

— Значи кама, остър нож.

Всички слуги кимнаха одобрително. Хлуби извади кутията си с енфие и я предложи на всички. Мбиджейн си взе с два пръста.

— Името е хубаво — каза той.