Метаданни
Данни
- Серия
- Кортни (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- When The Lion Feeds, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилбър Смит. Когато лъвът се храни
Американска. Първо издание
ИК „Ведрина“, София, 1993
ISBN: 954-404-048-X
История
- — Добавяне
31
Гари куцаше по коридора. Пистолетът беше тежък. Под вратата на кабинета се процеждаше светлина. Не беше заключено. Отвори вратата и влезе.
Шон седеше на писалището, заровил лице в ръцете си. Когато Гарик влезе, той вдигна очи. Кръвта от драскотините, но бузата му вече бе засъхнала и почерняла, но кожата около тях беше червена и възпалена. Погледна револвера в ръката на брат си.
— Тя ти е казала.
Гласът му беше безизразен.
— Да.
— Надявах се да не го направи. Исках поне това да ти спести.
— Да ми спести? — попита Гарик. — Ами тя? Ти помисли ли какво чувствува тя?
Шон не отговори, а сви рамене и се отпусна уморен на стола си.
— Никога не съм предполагал, че си такава безпощадна свиня — каза сподавено Гарик. — Дойдох да те убия.
— Да.
Шон гледаше как револверът се насочва към него. Брат му го държеше с двете си ръце, косата му с цвят на пясък беше паднала на челото му.
— Мой бедничък, Гари — въздъхна тежко той и револверът моментално започна да се тресе. Гарик продължаваше да го държи с двете си ръце, но оръжието се свлече между коленете му. Преви се върху него бръщолевейки — хапеше устните си, за да се сдържи. Шон се надигна от стола си, за да отиде при него, но той се извърна.
— Стой настрана от мен! Не ме докосвай!
Хвърли револвера, острият ръб на ударника му преряза челото на Шон, от което главата му отхвръкна назад. Револверът отскочи и се удари в стената зад Шон. Изгърмя, куршумът се заби в дървената ламперия и я разцепи.
— Свършено е с нас — изпищя Гарик. — С нас е свършено, завинаги.
Панически се докопа до вратата и почти се строполи в коридора, оттам закуца към кухненските помещения и излезе навън под дъжда. Тревата се заплиташе в протезата му и той пада много пъти, но всеки път успяваше да се изправи и да продължи да бяга. Стенеше при всяка стъпка в непрогледния нощен мрак.
Най-сетне ръмженето на придошлата Бабуун Строом го спря. Той се спря на брега, ситният дъжд биеше в лицето му.
— Защо аз, защо все аз?!
Изля мъката си в мрака. И тогава в пристъп на облекчение, силен като бурното течение на реката под него, усети как пърхат крилцата на пеперудата зад очите му. Топлината и сивата мъгла го обгърнаха и той се отпусна на колене в калта.