Метаданни
Данни
- Серия
- Кортни (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- When The Lion Feeds, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилбър Смит. Когато лъвът се храни
Американска. Първо издание
ИК „Ведрина“, София, 1993
ISBN: 954-404-048-X
История
- — Добавяне
24
Тази година коледната вечеря в хотела на Кенди бе много по-богата, отколкото преди пет години. Присъствуваха седемдесет и пет души, настанени на голяма маса. Около три часа след полунощ половината от тях едва се държаха на краката си. Шон се подпираше на перилата, за да изкачи стълбите, и когато стигна горната площадка, заяви тържествено на Кенди и Даф:
— Обичам ви! Страшно ви обичам, но сега трябва да спя.
Остави ги сами и тръгна по коридора, блъскайки се в стените като билярдна топка, докато накрая влетя през вратата на апартамента си.
— Даф, провери дали е добре.
— Все едно един мъртвопиян да води друг мъртвопиян — промърмори Даф и последва Шон, движейки се на зигзаг. Завари приятелят си седнал на ръба на леглото, да се бори с ботушите си.
— Какво се опитваш да направиш, момко? Да си счупиш коляното?
Той го погледна и се усмихна блажено.
— Влизайте, влизайте и четиримата. Пийнете по едно.
— Благодаря, нося си свое.
Затвори вратата след себе си като заговорник и измъкна бутилка изпод сакото.
— Тя не ме видя. Не знаеше, че във вътрешния джоб на нейния малък Дафърд има една голяма, чудесна бутилка.
— Имаш ли нещо против да ми помогнеш да сваля тези проклети ботуши? — попита Шон.
— Много уместен въпрос — отговори сериозно Даф, насочвайки се към един от фотьойлите в другия край на стаята. — Радвам се, че го зададе. — Достигна фотьойла и се строполи в него. — Отговорът е, разбира се, да! Имам нещо против.
Шон се отпусна в леглото.
— Синко, искам да говоря с теб — каза приятелят му.
— Говори свободно, не се стеснявай.
— Шон, какво мислиш за Кенди?
— Две чудесни цици.
— Прав си, но един мъж не може да живее само с цици.
— Не, но предполагам, че тя притежава и другия основен атрибут — отвърна сънливо Шон.
— Синко, говоря сериозно. Искам помощта ти. Мислиш ли, че постъпвам правилно? Имам предвид тази женитба.
— Не разбирам много от женитби.
Шон се захлупи по лице.
— Вече ме нарича Дафърд. Забеляза ли, синко? Това е знамение, това е знамение и най-злокобна поличба. Забеляза ли? — Почака една секунда за отговор, който не получи. — Така ме наричаше и другата: „Дафърд“, казваше тя, чувам го като сега: „Дафърд, ти си свиня!“.
Даф се вторачи в леглото.
— Слушаш ли ме?
Никакъв отговор.
— Шон, синко, нуждая се от помощта ти.
Шон изсумтя тихичко.
— Ах, ти, пиян простак! — промълви нещастно Даф.