Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (23)

23

Сутринта Гарик остана слисан от веселото момичешко настроение на Ана. Беше привързала косата си със зелена панделка, а зелената й рокля бе поизбеляла, но й стоеше добре. По време на закуската тя бърбореше радостно, а докато си пиеха кафето, се протегна през масата и докосна ръката му.

— Къде ще ходим днес, Гарик?

Той се изненада, защото не беше правил чак такива планове.

— Бих казал, че е най-добре да вземем влака за Лейдибург днес следобед.

— О, Гари! — нацупи се Ана. — Нима не ме обичаш достатъчно, за да ми подариш един меден месец?

— Струва ми се, че… — Поколеба се, после продължи: — Ама, разбира се, просто не бях мислил за това. — На лицето му се разля широка усмивка, издаваща вълнението му. — Къде да отидем?

— Можем да се качим на пощенския параход и да плаваме по крайбрежието чак до Кейптаун — предложи тя.

— Ами да! — Той моментално възприе идеята. — Ще бъде много забавно.

— Ама, Гари… — Жаждата й за приключения поизбледня. — Аз имам тук само тези две стари рокли.

Тя докосна облеклото си. Гари също изтрезня от първоначалното опиянение, докато се мъчеше да се пребори с този нов проблем. И ето че намери решение.

— Ще ти купим още няколко!

— О, Гари, наистина ли? Нима наистина можем?

— Ще ти купим всичко, което може да ти потрябва, даже повече, отколкото е необходимо. Хайде, допий си кафето и ще слезем в града да видим какво има.

— Готова съм. — Стана от масата.