Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (45)

13

— Дай отново да го подържа — каза Шон.

Даф му го подаде.

— Ей, тежко е.

— Да, няма нищо по-тежко от това — съгласи се Даф.

— Трябва да е цели двадесет и пет килограма.

Шон хвана златния слитък с две ръце, беше с размерите на кутия за пури.

— Повече е!

— С два дни работа възстановихме всички загуби.

— А изкарахме даже и нещо отгоре, за харчене, така да се каже.

Шон постави златния слитък на масата. Отломъкът сияеше в светлината на лампата с малки жълти усмивки. Даф се наведе и го погали, повърхността му бе неравна.

— Не мога да откъсна ръце от него — призна той.

— И аз! — Шон протегна ръка, за да го пипне. — Ще можем да платим концесиите на Кенди след около една-две седмици.

Даф се стресна.

— Какво каза?

— Че ще можем да платим на Кенди концесиите, които купихме.

— Стори ми се, че имам слухови халюцинации. — Даф го потупа покровителствено по рамото. — Слушай какво ще ти кажа, човече, ще се опитам да го изразя съвсем просто. Какъв е срокът ни за изплащане на тези концесии, докато ги разработваме?

— Три години.

— Правилно — сега следващия ми въпрос. Колко човека в това находище разполагат с пари?

Шон го погледна озадачено.

— Ами, сега ние имаме и… и…

— Никой друг, поне докато се върне Храдски — довърши вместо него Даф.

— Ами братята Хейнс? Те са разкрили водещия златоносен пласт.

— Разбира се, но това няма да им свърши никаква работа, докато не пристигне инсталацията им от Англия.

— Продължавай.

Шон не бе съвсем наясно накъде бие Даф.

— Вместо да плащаме сега на Кенди, ще използуваме това — потупа златния слитък — и всичките му братчета, за да изкупим всяка концесия, която успеем. Като за начало — тези на Док Съдърленд, които са между нас и Джак и Свирката. После ще поръчаме две големи десетчукови трошачни инсталации и когато те започнат да ръсят злато, ще го използуваме, за да купим земя, да финансираме тухларни фабрики, машиностроителни цехове, транспортни компании и всичко останало. И преди съм ти казвал, че освен копаенето на злато има и други начини за правене на пари.

Шон се бе втренчил в него, без да продумва.

— Понася ли ти голяма височина? — попита Даф.

Шон кимна.

— Добре, защото отиваме там, където летят орлите — предстои ти да станеш участник в най-големия финансов удар в историята на тази страна.

Шон запали една от пурите на Даф, ръката му трепереше.

— Не мислиш ли, че най-добре би било… ами, да не бързаме толкова. Дявол да го вземе, Даф, разработваме водещия златоносен пласт едва от два дни…

— И сме направили хиляда лири — прекъсна го Даф. — Чуй ме добре, Шон, цял живот съм чакал този миг. Ние сме първите, успели да разкрият това находище, а то е широко отворено, както краката на проститутка. Ще се напъхаме в него и ще си го вземем.

На другата сутрин Даф има късмет да открие достатъчно рано Док Съдърленд, за да преговаря делово с него, преди той да е започнал ежедневния си запой. Ако бе закъснял само с един час, вече щеше да бъде твърде късно. Нещата се развиха така, че миг, след като най-сетне подписа, че продава двадесет и пет концесии на Шон и Даф, Док катурна чашата си и се строполи от стола си. Мастилото по договора за покупко-продажбата още не бе изсъхнало, когато Даф потегли към бивака на Фериерас, за да намери Тед Рейнек. Тед държеше парцелите от другата страна на братовчеда Джок. Горе, на „Кенди Дийп“, Шон наглеждаше инсталацията и си гризеше ноктите. За седем дни Даф бе изкупил повече от сто концесии, задлъжнели бяха с четиридесет хиляди лири.

— Даф, започваш да полудяваш — молеше му се Шон. — Отново ще загубим всичко.

— Колко сме измъкнали досега от „Кенди Дийп“?

— Четири хиляди.

— Десет процента от това, което дължим, за десет дни — и то само с една мизерна четиричукова трошачка. Дръж се, човече, утре купуваме четиридесетте концесии от другата страна на Джак и Свирката. Бих го направил и днес, но онзи проклет грък се дърпа, защото иска по хиляда лири на парче. Предполагам, че ще трябва да му ги дам.

Шон се хвана за главата.

— Даф, моля те, човече, затънали сме до шия.

— Стой мирен, момко, и гледай как действува магьосникът.

— Отивам да си легна — предполагам, че утре сутринта пак трябва да поема твоята смяна, щом си решил да прекараш деня в опитите си да фалираме.

— Не е необходимо, наех онзи янки Картие. Нали се сещаш, спаринг-партньорът ти. Оказа се, че е миньор и е готов да работи срещу тридесет на месец. Затова можеш да дойдеш с мен в града и да гледаш как те правя богат. Имам среща с онзи грък в девет часа.