Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (34)

2

На следващата сутрин Шон отвори очи и видя, че слънцето грее ярко през прозореца над леглото му. Бързо ги затвори и се опита да си спомни къде се намира. Имаше ужасно главоболие, а монотонното хъркане го подразни. Отново отвори очи и бавно обърна главата си. В леглото в другия край на стаята имаше някой. Шон напипа ботуша си и го метна, чу се изхъркване и Даф надигна глава. За миг го изгледа с очи, червени като зимен залез, после внимателно се отпусна в леглото.

— Карай по-тихо — прошепна Шон. — Страдаш от сериозна болест.

Много по-късно един слуга донесе кафе.

— Съобщи в канцеларията, че съм болен — заповяда му Даф.

— Вече го направих. — Слугата отлично разбра господаря си. — Отвън има един, който търси другия господар. — Погледна към Шон. — Много е разтревожен.

— Мбиджейн. Кажи му да почака — отвърна той.

Изпиха кафето, седнали на леглата.

— Как попаднах тук? — попита Шон.

— Момко, ако ти не знаеш, то тогава няма кой друг да знае.

Даф се изправи и прекоси стаята, за да намери чисто бельо. Беше гол и Шон видя, че макар и да беше слаб, тялото му имаше отлично развита мускулатура.

— Боже господи, какво слага Чарли в това пиене? — оплака се Даф, докато обличаше сакото си.

Намери в джоба си парчето скала, извади го и го завъртя на пътническия куфар, който служеше за маса. Гледаше го кисело, докато се дооблече, после отиде при голямата купчина вещи, която запълваше единия ъгъл на стаята. Поразбута я и измъкна стоманено хаванче и чукче и черен златотърсачески леген.

— Тази сутрин се чувствувам много остарял — каза той и започна да раздробява каменното парче в хаванчето. Изсипа стритото в легена, отнесе го при съда за вода от гофрирана ламарина до входната врата, отвори кранчето и напълни легена с вода.

Шон го последва отвън на прага, където двамата седнаха. Даф топваше и промиваше съдържанието на легена. Всеки път се образуваше водовъртеж, при което леко накланяше легена към единия му край. Сетне отново го напълни с чиста вода.

Изведнъж Шон усети, че Даф се вцепени. Погледна лицето му и видя, че махмурлукът е изчезнал, устните му бяха стиснати и образуваха тънка линия, а погледът му бе прикован в легена.

Загледа се в легена и видя проблясването във водата, подобно на корема на пъстърва, когато тя се извръща, за да налапа мухата на въдицата. Усети как от възбуда кожата на ръцете му и косата по тила му настръхнаха.

Даф бързо сипа в легена чиста вода, още две завъртвания и отново я изплиска. Стояха неподвижно, без да говорят, втренчили се в златната опашка, извила се по дъното на съда.

— Колко пари имаш? — попита Даф, без да вдига глава.

— Малко повече от хиляда.

— Толкова много. Отлично! Аз мога да събера не повече от петстотин, но влагам и опита си в минното дело. Съдружници с равни дялове — съгласен ли си?

— Да.

— Тогава защо седим тук? Отивам в банката. Чакай ме на края на града след половин час.

— Ами работата ти? — попита Шон.

— Ненавиждам миризмата на въглища — работата ми да върви по дяволите!

— Ами Чарли?

— Какво Чарли? Чарли трови хората — да върви по дяволите!