Метаданни
Данни
- Серия
- Кортни (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- When The Lion Feeds, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилбър Смит. Когато лъвът се храни
Американска. Първо издание
ИК „Ведрина“, София, 1993
ISBN: 954-404-048-X
История
- — Добавяне
10
Коледното празненство в хотел „Кенди“ беше жалко. Там ползваха кредит. Кенди подари на Даф златен пръстен с печат, а на Шон — кутия пури. Досега той не беше пушил, но днес острият дим в дробовете му му достави някакво мазохистично удоволствие. В трапезарията се вдигаше врява. Тракаха прибори, въздухът бе наситен с миризма на ястия и тютюнев дим. В един ъгъл, като изхвърлени на острова на унинието, седяха Шон, Даф и Кенди.
По едно време Шон вдигна чашата си към Даф и каза с тон на погребален служител:
— Честита Коледа.
По устните на Даф пробяга мъртвешка усмивка.
— Благодаря, и на теб.
Пиха и след това Даф изрече с мъка:
— Кажи ми пак — колко пари ни останаха? Харесва ми как го произнасяш, имаш приятен глас, трябвало е да играеш Шекспир.
— Три лири и шестнадесет шилинга.
— Да, да, този път го каза съвсем точно и навреме — три лири и шестнадесет шилинга — а сега, за да ме развеселиш, кажи ми колко дължим?
— Изпий още едно — смени темата Шон.
— Да, мисля, че така ще направя. Благодаря ти.
— Ей, вижте какво, вие двамата, хайде поне днес не мислете за това — помоли ги Кенди. — Решила съм да прекараме весело. Вижте, идва Франсоа! Ей, Франсоа — ела при нас!
Пъргавият Дьо Тоа бързо и шумно се насочи към тяхната маса.
— Честита Коледа, колеги, искам да ви почерпя по едно питие.
— Драго ни е да те видим. — Кенди го целуна. — Как си? Изглеждаш отлично.
Той моментално стана сериозен.
— Това звучи много странно от твоята уста, Кенди. В действителност съм леко разтревожен. — Потупа гърдите си и се отпусна на един свободен стол. — Знаете ли, сърцето ми, очаквах го да се обади, и ето, вчера бях на инсталацията, просто стоях там и знаете ли, изведнъж като че менгеме стегна гръдния ми кош. Не можех да дишам — е, поне известно време дишах с мъка. Върнах се бързо в палатката и проверих. Страница осемдесет и трета „Сърдечни болести“. — Поклати тъжно глава. — Много е обезпокоително. Нали разбирате, и по-рано не бях добре със здравето, а сега и това.
— О, не думай! — изстена Кенди. — Не мога да го понеса!
— Извинявам се. Да не би да съм казал нещо неуместно?
— Напротив, в унисон е с празничния дух, който цари на масата. — Посочи към Даф и Шон. — Погледни щастливите им лица. Извини ме за момент, трябва да проверя какво става в кухнята.
Тя стана от масата.
— Какво има, приятелю Даф?
Даф насочи мъртвешката си усмивка към Шон.
— Иска да знае какво лошо е станало — кажи му.
— Три лири и шестнадесет шилинга — каза Шон и Франсоа го погледна озадачен.
— Не разбирам.
— Иска да каже, че сме фалирали — пълен крах.
— Боже господи, страшно ми неприятно да го чуя, Даф. Инсталацията ви работи целия месец. Мислех, че вече сте забогатели.
— Инсталацията си работи добре, но сме получили злато, колкото да позлатим гърба на муха.
— Но защо бе, човек? Та вие обработвате водещия златоносен пласт, нали така?
— Започвам да мисля, че този твой водещ пласт е приспивна приказка.
Франсоа се загледа замислено в чашата си.
— На каква дълбочина сте?
— Имаме един наклонен забой, който стига до петнадесет метра дълбочина.
— И няма следа от водещия?
Даф поклати глава и Франсоа продължи:
— Вижте какво, когато за пръв път разговарях с вас, много от това, което казах, бяха просто предположения.
Даф кимна.
— Е, сега вече знам малко повече. Но трябва да си остане между нас — ще си загубя работата, ако се разчуе, разбирате ли ме?
Даф отново кимна.
— До този момент водещият златоносен пласт е бил открит само на две места. Открихме го при Джак и Свирката, знам, че и братята Хейнс са го открили в мината на братовчеда Джок. Да ви го нарисувам. — Взе нож и започна да чертае по мазнината в чинията на Шон. — Ето главният пласт, който минава почти по права линия. Тук съм аз, това е братовчедът Джок, а вие сте между нас. Ние и двамата попаднахме на водещия пласт, а вие — не. Предполагам, че наистина е тук — просто не знаете къде да търсите.
— В далечния край на концесиите на Джак и Свирката главният златоносен пласт и водещият са разположени един до друг на разстояние шестдесет сантиметра, но когато стигнат границата, която е най-близо до „Кенди Дийп“, те се раздалечават на двадесет и един метра. А при границата на братовчеда Джон отново са на разстояние петнадесет метра един от друг. Смятам, че двата пласта образуват нещо като дълъг лък. — Той го нарисува. — Главният пласт е струната, а водещият — дървената част. Даф, слушай ме, ако изкопаете траншея под прав ъгъл спрямо главния пласт, ще попаднете на златото — и когато направите това, може да ме почерпите едно питие.
Изслушаха го много сериозно и когато Франсоа свърши, Даф се облегна на стола.
— Ех, да знаехме това преди месец! Сега откъде да намерим пари, за да прокопаем нова траншея и в същото време да поддържаме инсталацията в експлоатация?
— Можем да продадем част от оборудването — предложи Шон.
— То ни е необходимо до последното винтче, а освен това, ако продадем дори само една лопата, кредиторите ще се втурнат върху нас като глутница хиени и ще завият за парите си.
— Бих ви дал назаем, стига да имах — но със заплатата, която ми плаща господин Храдски… — Франсоа сви рамене. — Ще ви трябват около двеста лири. Нямам ги.
В този момент Кенди се върна на масата.
— За какво става въпрос?
— Да й кажа ли, Франсоа?
— Ако мислиш, че ще има някаква полза.
Тя изслуша всичко, после се замисли за момент.
— Ами, току-що купих десет парцела в Йоханесбург, онова ново село долу в долината, така че на самата мен не ми стигат пари. Но бих ви отпуснала петдесет лири, ако това ще ви помогне.
— Досега никога не съм взимал пари назаем от дама — за мен това е ново изживяване. Кенди, обичам те!
— Ех, да беше така — прошепна тя, но Даф нямаше късмета да я чуе, защото заговори:
— Ще ни трябват още сто и петдесет — да чуя вашите предложения, господа.
Настъпи продължителна тишина. После на лицето на Даф се изписа усмивка и той се загледа в Шон.
— Чакай, не ми казвай, нека да отгатна — изпревари го Шон. — Възнамеряваш да ме принесеш в жертва ли?
— Близо си до истината — но не съвсем. Как се чувствуваш, момко?
— Много добре, благодаря.
— Здрав, силен?
— Да.
— Смел?
— Хайде, Даф, изплюй камъчето. Не ми харесва погледа ти.
Съдружникът му извади един бележник от джоба си и написа нещо с парче молив. После откъсна листа и му го подаде.
— Ще постави афиши във всяка кръчма в находището.
Шон прочете написаното:
НАВРЪХ НОВА ГОДИНА ГОСПОДИН ШОН КОРТНИ, ШАМПИОН НА ТРАНСВААЛ В ТЕЖКА КАТЕГОРИЯ, ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВА ПРЕД ХОТЕЛ „КЕНДИ“ С ВСЕКИ, КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, СРЕЩУ КЕСИЯ С ПЕТДЕСЕТ ЛИРИ ОТ ВСЯКА СТРАНА.
Такса за зрители: 2 шилинга.
Поканват се всички желаещи.
Кенди четеше над рамото му. Изписка.
— Чудесно. Ще наема допълнителни сервитьори да поднасят напитки и ще приготвя студени закуски. Мисля, че мога да взимам по два шилинга на човек?
— Аз ще разлепя афишите и ще изпратя двама от моите хора да направят ринга.
— Ще спрем инсталацията до Нова година, Шон трябва да си почине добре. Всеки ден ще прави лека тренировка. Никакъв алкохол, разбира се, и много сън — каза Даф.
— Значи уредихте всичко, така ли? — попита Шон. — А на мен остава да застана там и да ме направят на пихтия, а?
— За теб го правим, момко, за да станеш богат и знаменит.
— Благодаря ви, много ви благодаря.
— Нали обичаш да се биеш?
— Когато съм в настроение.
— Не се тревожи, ще измисля разни мръсни думи, с които да те наричам — ще те ядосам за нула време.