Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (50)

18

Разделиха земята си в Ориндж Гроув на парцели и продадоха всички, с изключение на сто акра, върху които започнаха да строят къща. В проектирането й обединиха енергията и въображението си. С голяма сума Даф съблазни градинаря на ботаническата градина в Кейптаун и го доведе с бързия дилижанс. Показаха му имението.

— Направи ми парк — каза Даф.

— Върху всичките сто акра? Ще струва доста пари.

— Това не е проблем.

Килимите пристигнаха от Персия, дървеният материал — от планината Найсна, а мраморът — от Италия. Върху портата при входа за главната алея издълбаха думите: „По божествена повеля Кублай Хан издигна в Ксанаду величествен дом на насладите“. Както бе предсказал градинарят, всичко това струваше много пари. Всеки следобед след затваряне на борсата те отиваха заедно на строежа и наблюдаваха работата на строителите. Един ден Кенди ги придружи и те се изперчиха като малки момчета.

— Това ще бъде балната зала — поклони се Шон пред нея. — Мога ли да ви поканя на танц?

— Благодаря ви, сър. — Тя направи реверанс и двамата се понесоха по неполираните дъски на пода.

— Това ще бъде стълбището — каза Даф, — черно-бял мрамор, а на главната площадка в стъклен шкаф ще поставим главата на Храдски, издокарана с ябълка в устата.

Смеейки се, те се изкачиха по стълбищната извивка от неравен бетон.

— Това е стаята на Шон, леглото се прави от дъб, масивен дъб, за да може да издържи тежестта му.

— Хванати за ръце, те тръгнаха по коридора.

— А това е моята стая. Имах намерение да поставя масивна златна вана, но строителят каза, че ще бъде много тежка, а Шон — вулгарна. Погледни през прозореца, можеш да видиш цялата долина. Ще си лежа сутрин в леглото и ще чета с телескоп цените в борсата.

— Красиво е — каза Кенди замечтано.

— Харесва ли ти?

— О, да.

— Стаята би могла да бъде и твоя.

Кенди започна да се изчервява, а след това на лицето й се изписа раздразнение:

— Той е прав, ти си вулгарен.

Тя се отправи към вратата и Шон затършува за пурите си, за да скрие обзелото го смущение. Даф направи две бързи стъпки, хвана я и я обърна с лице към себе си.

— Сладко идиотче, това беше предложение.

— Пусни ме. — Тя се извиваше в ръцете му. Сълзи напираха в очите й.

— Кенди, говоря сериозно. Ще се омъжиш ли за мен?

Пурата падна от устата на Шон, но той я хвана, преди да стигне земята. Кенди стоеше неподвижно, втренчила се в лицето на Даф.

— Да или не? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя кимна веднъж бавно и след това още два пъти много рязко.

Даф погледна Шон през рамо.

— Остави ни сами, синко.

На връщане към града Кенди бе възвърнала способността си да говори. Бъбреше щастливо и Даф й отговаряше с крива усмивка. Шон се бе свил навъсено в единия ъгъл на каретата. Пурата му гореше неравномерно и той я изхвърли през прозореца.

— Кенди, надявам се, че ще ми позволите да остана в апартамента в хотела?

Последва тишина.

— Какво искаш да кажеш? — попита приятелят му.

— Двама са достатъчни — отвърна Шон.

— О, не! — възкликна Кенди.

— Това е и твой дом — каза остро Даф.

— Приемете го като сватбен подарък.

— О, я млъкни — направи гримаса Даф. — Достатъчно голям е за всички.

Кенди се премести бързо до Шон и постави ръка на рамото му.

— Моля те, от дълго време сме заедно. Ще се чувствуваме самотни без теб.

Той изсумтя.

— Моля те!

— Той ще дойде — каза Даф.

— Моля те!

— Е, добре — намръщи се Шон.