Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кортни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
When The Lion Feeds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Уилбър Смит. Когато лъвът се храни

Американска. Първо издание

ИК „Ведрина“, София, 1993

ISBN: 954-404-048-X

История

  1. — Добавяне

16

Шон реши да покаже на Катрин колко е обиден от отношението й към него, щеше да бъде любезен, но сдържан. Пет минути, след като бяха седнали на закуска на следващата сутрин, демонстрацията му се провали. Не беше в състояние да отмести поглед от лицето й. Говори толкова много, че закуската продължи цял час.

Дъждът валя цели три дни и спря изведнъж. Слънцето отново изгря, посрещнато с радост като стар приятел, но трябваше да изминат още десет дни, преди реката да се успокои. Времето, дъждът и реката нямаха никакво значение за двамата. Те се скитаха из гората за гъби, оставаха в лагера и докато Катрин работеше, Шон се въртеше около нея. Сетне, разбира се, разговаряха. Тя слушаше и се смееше, когато беше смешно, или възкликваше от почуда, когато трябваше. Беше добър слушател. А той се опиваше от гласа й, ако тя повтореше някоя дума отново и отново. Вечерите обаче бяха трудни. Шон започваше да става неспокоен и си намираше извинения да я докосва. И тя искаше същото, но се страхуваше от смущаващото чувство, което едва не я вкара в капана още първата нощ. Затова му постави ред условия.

— Обещаваш ли да не правиш нищо друго, освен да ме целуваш?

— Да, освен ако ти не ми позволиш.

— И тогава не.

Тя усети клопката.

— Искаш да кажеш, че никога не мога да правя нищо друго, освен да те целувам, даже ако ти си казала, че мога?

Момичето започна да се изчервява.

— Ако кажа това през деня, то е различно, но каквото и да кажа през нощта, не се зачита и ако нарушиш правилата и обещанието си, никога не ще ти разреша да ме докоснеш.

Условията й останаха непроменени до момента, когато реката вече бе спаднала достатъчно, за да могат да прехвърлят фургоните на другия бряг. Дъждовете засега си бяха дали почивка, готвейки се за нова офанзива. Реката беше дълбока, но не и опасна. Сега беше моментът да се премине отсреща. Шон преведе най-напред воловете с плуване. Държейки се за опашката на един от тях, той прекоси реката като на водна шейна и когато стигна брега, бе посрещнат с „добре дошъл“ от своите хора.

Съединиха шест неизползувани въжета и Шон завърза единия край на кръста си. Влезе във водата. Един от конете му го изтегли през реката. Мбиджейн отпускаше въжето, докато той пресичаше реката. След като стигна, нареди на слугите на Катрин да изпразнят варелите с вода и да ги закрепят отстрани на фургоните. Така те можеха да плават, без да се накланят. Шон даде знак и зулусът завърза здраво другия край на въжето за едно дърво. Сетне тласнаха първия фургон във водата. Течението се опита да го повлече надолу, но дървото го задържаше като котва. Фургонът стигна и се удари в брега на известно разстояние от дървото. Хората на Шон започнаха да викат от радост, а Мбиджейн и няколко слуги се спуснаха да го освободят. Конят го преведе още веднъж на отсрещния бряг, за да вземе отново въжето.

Шон, Катрин и слугите й плуваха на последния фургон. Шон беше застанал зад нея и я придържаше за кръста, а слугите се смееха и говореха на висок глас, като деца на пикник.

Кафявите води се надигаха и плискаха стените на фургона, люлеейки и блъскайки го. Едно силно завъртане изпрати всички в дълбоките до колене води близо до брега. Те се довлякоха мокри до брега. Вода се стичаше от дрехите на Катрин. Мокрите й фусти я спъваха, затова младият мъж я вдигна и я понесе на ръце към лагера. Слугите му крещяха окуражително и тичаха след него. Тя се мъчеше да се освободи и стъпи на земята, но в същото време се държеше здраво за него, прегърнала врата му с две ръце.