Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кортни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
When The Lion Feeds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Уилбър Смит. Когато лъвът се храни

Американска. Първо издание

ИК „Ведрина“, София, 1993

ISBN: 954-404-048-X

История

  1. — Добавяне

17

Даф стоеше с гръб към камината в кабинета на Шон и пушеше пура. Очакваха пристигането на файтона, който да ги закара до борсата. Огънят зад него очертаваше стройните му крака с прасци, обвити в лъсната черна кожа. Все още беше с балтон, защото зимната утрин бе студена. Дрехата се разтваряше около врата му, за да открие диамант, който искреше на широката му вратовръзка.

— … по някакъв начин се привързваш към една жена — говореше той. — Познавам Кенди от няколко години и все пак ми се струва, че съм прекарал с нея целия си живот.

— Добро момиче — съгласи се разсеяно Шон, като потопи писалката в мастилото и надраска подписа си върху документа пред него.

— Сега съм на тридесет и пет — продължи Даф. — Ако някога имам син.

Шон внимателно остави писалката и го погледна, на лицето му бе започнала да се появява усмивка.

— Веднъж баща ми каза: „Жените те приемат изцяло с ограниченото си съзнание“ и добави: „Те не делят, те владеят“. Нова песен ли е това, което чувам?

Даф пристъпи притеснено от крак на крак.

— Нещата се променят — защити се той. — Аз съм на тридесет и пет…

— Повтаряш се — укори го Шон и Даф се усмихна едва доловимо.

— Е добре, истината е…

Не довърши изречението си, от улицата долетя тревожен тропот на конски копита и те обърнаха глави към прозореца.

— Голямо бързане! — каза Шон, като се изправи на крака. — Голяма неприятност! — Отиде до прозореца. — Къртис е, и по лицето му личи, че не носи добри вести.

Пред вратата се чуха възбудени гласове и забързано трополене, след което Мартин Къртис нахлу в стаята, без да почука. Беше облечен в миньорски комбинезон и обут в изкаляни гумени ботуши.

— Натъкнахме се на кално свлачище в девети хоризонт.

— Колко е лошо? — изръмжа Даф.

— Достатъчно, залято е чак до номер осем.

— Господи, ще го разчистваме поне два месеца! — възкликна Шон. — Някой друг в града знае ли? Казал ли си на някого?

— Дойдох направо тук. Крондж и още петима бяха в забоя, когато потокът връхлетя.

— Веднага се връщай там — заповяда Шон, — но тихо, не искаме целият свят да разбере, че се е случила беда. Не пускайте нито едно живо същество да напусне района. Трябва ни време, докато продадем.

— Да, г-н Кортни — поколеба се Къртис. — Крондж и още петима бяха затрупани от свлачището. Мога ли да известя жените им?

— Не разбираш ли английски? Не искам и една дума да се чуе за това преди десет часа. Трябва ни време.

— Но, г-н Кортни! — Той бе ужасен. Стоеше втренчил поглед в Шон, който почувствува в него да се надига противното усещане за вина. Шестима мъже удавени в гъста, лепкава кал…

Къртис направи колебливо движение с ръка:

— Не можем…

Даф го прекъсна рязко.

— Те вече са мъртви и ще бъдат точно толкова мъртви и в десет часа, когато ще кажем на жените им. Тръгвай, Къртис!

Един час след отварянето на борсата вече бяха продали дяловете си от „Малката сестра“. След една седмица ги купиха отново на половин цена. Два месеца по-късно „Малката сестра“ заработи с пълна мощност.