Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ян Фабел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brother Grimm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Anonimus (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Крейг Ръсел. Братът Грим

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

ISBN: 978-954-585-942-7

История

  1. — Добавяне

60.

16:20 ч., петък, 30 април

Хаймфелд-Норд, Хамбург

Къщата се намираше на границата на Щадстфорстката гора, близо до мястото, където път A7 се вмъкваше в нея. Беше голяма и стара и представляваше потискаща гледка. Фабел предположи, че е построена в началото на миналия век, но й липсваше какъвто и да било характер. Беше разположена в голяма градина, оставена да буренясва. Самата къща приличаше на лишена от грижи от известно време. Външната боя беше потъмняла, на петна, и се ронеше на едри парчета, като болна кожа.

Нещо в нея напомни на Фабел за вилата, в която бяха живели Фендрих и болната му майка. Тази къща също изглеждаше загубена и не на място, сякаш поставена в обкръжение и време, които вече не й подхождат. Дори положението й с ивицата гора отзад и шосето непосредствено отстрани изглеждаше неуместно.

Бяха взели две коли, придружаваше ги отряд униформени. Фабел, Вернер и Мария отидоха право пред главната врата и позвъниха. Нищо. Ана и Хенк Херман бяха зад тях и повикаха униформените, които донесоха таран от своя зелено-бял патрулен опел. Вратата беше здрава, направена от дъб, който беше станал почти черен от годините. Чак след три удара на тарана ключалката беше разбита и вратата се разтвори към вестибюла.

Фабел и другите се спогледаха, преди да влязат в къщата на Бийдермайер. Всички знаеха, че са на прага на свидетелства за изключителна лудост, и всеки мислено се подготви за това, което е вътре.

То започна още от коридора. Къщата беше тъмна и мрачна отвътре и стъклена врата отделяше антрето от коридора зад него. Фабел я отвори. Направи го предпазливо, макар че никаква опасност не го дебнеше там. Бийдермайер вече беше безопасно затворен в килията си, и все пак сякаш не беше… Колосалното му присъствие се усещаше и тук. Беше голям, тесен коридор с висок таван, от който висеше полилей с три крушки. Фабел включи осветлението и помещението се изпълни с неприветлива жълтеникава светлина.

Стените бяха покрити с картини, печатни и ръкописни страници. Листове жълта хартия бяха залепени върху мазилката, всичките покрити с дребен червен ръкописен текст. Фабел ги разгледа. Всички приказки на Братя Грим бяха тук, всички написани от една и съща водена от мания ръка, всичките без нито една грешка. Съвършена лудост. Между ръкописните листове имаше печатни страници от издания на произведенията на Братя Грим. И картини. Стотици илюстрации към приказките. Фабел позна много от тях от оригиналите, които беше събрал Герхард Вайс. А имаше и други, от времето на нацизма, подобни на описаните от писателя. Фабел забеляза, че Ана Волф е спряла пред една и я разглежда подробно. Беше от 30-те години — старата вещица, нарисувана с типично еврейски черти и гърбава, подклаждаше пещта, докато хвърляше алчен късоглед поглед към русия северняк Хензел. Зад нея една също толкова северняшка Гретел беше в поза, готова да бутне вещицата в собствената й пещ. Една от най-отвратителните илюстрации, които Фабел беше виждал някога. Не можеше да си представи как се чувства Ана.

Те продължиха по коридора. От него се влизаше в няколко големи стаи, а в другия край имаше стълбище нагоре. Всички стаи бяха без мебели, но шантавите колажи на Бийдермайер бяха пръснати по тях и нагоре по стълбището, пълзяха по стените като влага или плесен. Усещаше се миризма. Фабел не можеше да я определи, но тя се промъкваше в къщата, лепнеше по стените и по дрехите на полицаите.

Фабел влезе в първата стая отляво и посочи на Вернер противоположната. Мария продължи по коридора, а Ана и Хенк тръгнаха по стълбите. Фабел разгледа стаята, в която беше влязъл. Тъмният дървен под беше прашен и както и в другите стаи, нямаше нито мебели, нито следа от обитаване.

— Шефе! — повика Ана. — Ела да видиш нещо.

Фабел изкачи стълбите, последван от Вернер. Ана стоеше пред отворена врата, която водеше в спалня. За разлика от другите стаи, тази със сигурност е била обитавана. Стените, както навсякъде, бяха покрити с изписани на ръка страници, картини и изрезки от книги. В средата имаше походно легло и малка странична масичка. Но нищо от това не привлече вниманието на Фабел. Две от стените на стаята бяха покрити с шкафове. И тези шкафове бяха пълни с книги. Фабел приближи. Не. Не книги. Една книга.

Бийдермайер сигурно беше прекарал години и беше пръскал всичките си пари, за да купува изданията на приказките на Братя Грим. Антикварни екземпляри лежаха до нови-новенички книжки джобен формат. Гравирани със злато гърбове стояха до евтини поредици. И до стотиците немски издания от почти двеста години насам имаше публикации на френски, английски и италиански език. Заглавия на кирилица, гръцки, китайски и японски бяха разпръснати между тези на латиница.

Четиримата стояха като онемели. После Фабел каза:

— Мисля, че е по-добре да намерим подземието.

— Май че го открих, или поне пътя към него. — Мария стоеше зад тях на вратата.

Тя ги поведе надолу по стълбите и по коридора. Стаята в края му беше — или е била — кухнята на къщата. Беше просторна, с готварски комплект до едната стена. Сравнителната чистота и слабото електрическо бръмчене от голям, видимо нов хладилник показваха, че освен библиотеката спалня горе, това е било единственото функциониращо жизнено пространство. Имаше две врати една до друга. Едната беше отворена и водеше в килер. Другата беше заключена с катинар.

— Смятам, че тя ще ни заведе в подземието — каза Мария.

— И при Паула… — Ана се беше вторачила във вратата.

Вернер се отправи към входната врата, където пазеха двамата униформени полицаи. Върна се след минута с железен лост.

— Давай.

Фабел кимна към заключената врата. Веднага щом катинарът беше разбит и вратата отворена, Фабел усети, че миризмата, която беше лъхала преди, значително се засили. Стълбите водеха надолу в тъмното. Вернер напипа ключ. Завъртя го и се появи бръмчене от луминесцентни лампи, които припламваха пред тях. Фабел поведе хората си надолу към подземния етаж.

Беше фурна. Истинска работеща фурна. Точно както беше казал Бийдермайер, беше инсталирал голяма италианска пещ. Количка с рафтове пред нея позволяваше да се пренасят дузини товари. За разлика от къщата горе, тук всичко беше чисто. Масата за месене, с повърхност от полирана неръждаема стомана, блестеше под луминесцентните лампи, както и машината за сладкиши до нея. Фабел погледна бетонния под. Паула беше някъде под него.

Тази миризма… На нещо, което гори. Фабел си спомни думите на Бийдермайер да загаси пещта, понеже бил я оставил включена. Фабел беше си помислил, че се шегува, но пекарят май наистина беше оставил нещо да се пече, като се е надявал да се прибере рано следобед.

Светът на Фабел забави ход.

Адреналинът, който забушува в тялото му, разтягаше всяка секунда и в този миг той премина по-голямо разстояние, отколкото по време на цялото разследване. Обърна се да погледне колегите си. Те стояха, вперили поглед в циментовия под, сякаш се мъчеха да видят през него къде лежеше Паула. Не Паула, Гретел. Фабел погледна количката с рафтове, която би трябвало да бъде вътре в пещта, не отвън. Нищо не се пече цял ден…

— О, господи… — каза той, когато посегна към кърпата, която лежеше на готварската маса. — О, боже, не!…

Фабел обви кърпата около дръжката на пещта и я завъртя. После дръпна вратата и я отвори.

Гъста вълна от горещина и отвратителна воня го обля и изпълни подземната пекарна. Беше лепкавата задушаваща миризма на изгоряла плът. Фабел отскочи назад, плътно притиснал с кърпата носа и устата си. Вселената му се нагъна хиляди пъти, докато в нея не остана нищо, освен самият той и ужасът пред него. Не чу бълването на Хенк, глухия вик на Мария и риданията на Ана Волф. Съзнаваше само това, което беше пред него. В пещта.

Там имаше голяма метална тава, сложена на дъното. На нея, наместено в ембрионална поза, лежеше голо и полуизгоряло тяло на стара жена. Косата почти беше изчезнала и само няколко слепнали кичура се бяха прилепили до опечения череп. Кожата беше почерняла и нацепена. Горещината беше изсушила и опънала сухожилията и тялото се беше свило още повече.

Фабел гледаше трупа. Това беше шедьовърът на Бийдермайер — последната приказка на Братя Грим, която затваряше цикъла.

Финалът на Хензел и Гретел: старата вещица, хвърлена в собствената й пещ.

Край
Читателите на „Братът Грим“ са прочели и: