Крейг Ръсел
Братът Грим (47)

46.

13:15 ч., понеделник, 19 април

Отензен, Хамбург

Фабел възложи на Мария да разпита жената на последната жертва, Бернд Унгерер. И тя все още ще е негова съпруга, не вдовица. Мария знаеше, че ще срещне жена, чиято мъка ще е прясна като изгорена рана, която ще се бори да приеме някак една нова, абсурдна, но непроменима действителност.

Очите на Ингрид Унгерер бяха възпалени от сълзи, които беше проливала преди идването на Мария. Но имаше и нещо друго. Горчивина. Тя заведе Мария във всекидневната, където бяха сами, но се чуваха приглушени гласове от стая на горния етаж.

— Сестра ми — обясни Ингрид. — Помага ми за децата. Моля, седнете.

Чамова етажерка покриваше едната стена. Беше запълнена с обикновената смесица от книги, дискове, украшения и снимки, типична за семейна къща. Мария забеляза, че повечето снимки бяха на Ингрид и на мъж, когото тя смяташе за нейния съпруг Бернд, макар че косата му изглеждаше по-светла, по-посивяла, отколкото тази на мъртвия мъж в парка. И, разбира се, за разлика от трупа в парка, този на снимката имаше очи, с които гледаше към фотоапарата. На снимките имаше две момчета, и двете с тъмна коса и очи като майка си. Както обикновено, на подобни семейни снимки всички изглеждаха щастливи. Усмивката на Ингрид беше съвсем естествена и ненапрегната, но когато Мария погледна жената пред себе си разбра, че щастието вече завинаги ще бъде нещо далечно за нея. И й се стори, че е било така вече от доста време. Лицето на Бернд Унгерер също сияеше в усмивка пред апарата. И тази усмивка изглеждаше истински щастлива.

— Кога ще мога да видя тялото? — Изражението на Ингрид Унгерер беше на пресилено бездушно спокойствие.

— Госпожо Унгерер… — Мария се наведе напред на стола. — Трябва да ви предупредя, че вашият съпруг е понесъл известно… увреждане, което може силно да ви разстрои, ако го видите. Мисля, че би било по-добре…

— Какво увреждане? — прекъсна я Ингрид. — Как е бил убит?

— Доколкото знам, съпругът ви е бил прободен с нож. — Мария замълча. — Чуйте ме, госпожо Унгерер, човекът, убил съпруга ви, със сигурност е умопомрачен. Съжалявам, но трябва да ви кажа, че е извадил очите на съпруга ви. Наистина много съжалявам.

Изражението на Ингрид Унгерер остана спокойно, но Мария забеляза, че трепереше, когато заговори.

— Нечий съпруг ли е бил? Или приятел?

— Боя се, че не ви разбирам, госпожо Унгерер.

— С друга жена ли е хванат съпругът ми? Или ревнив съпруг го е причакал? Тогава бих могла да разбера историята с очите. Той винаги зяпаше другите жени. Винаги.

Мария изпитателно погледна Ингрид Унгерер. Тя беше незабележимо привлекателна, със средно тегло и конструкция, с къса кестенява коса. Приятно лице, но не такова, което се набива в очи. А ако все пак го забележиш, ще усетиш, че някаква тъга постоянно се крие зад изражението му. Тази заседнала меланхолия временно бе направила място на новата скръб на Ингрид.

— Мъжът ви се е срещал с други жени? — попита Мария.

Ингрид горчиво се засмя.

— Харесвате ли секса? — Тя зададе въпроса така, сякаш питаше за времето. Мария, естествено, изглеждаше шокирана, но въпросът я засегна по-дълбоко, отколкото би могло да се очаква. — Аз пък го харесвах. Аз съм материалистка. Но знаете как е — след като сте били женени известно време, страстта избледнява, децата ви изтощават и убиват сексуалното ви влечение…

— Съжалявам, не знам. Не съм омъжена.

— Но имате приятел?

— В момента не.

Мария запази тона си равен. Това беше област от живота й, която не беше склонна да обсъжда с непозната, дори ако тя е съкрушена.

— Нещата поохладняха, след като с Бернд се оженихме. Както винаги. Малко рано според мен, но Бернд имаше изтощителна работа и често беше смъртно уморен, когато се прибираше вкъщи. Но беше чудесен съпруг. Верен, подкрепящ, грижлив… и страхотен баща. — Ингрид замълча и извади връзка ключове от ръчната си чанта. — Бих искала да ви покажа нещо.

Тя поведе Мария в коридора през една арка и по няколко стъпала надолу. В сутерена имаше обичайна сбирка от неща, за които нямаше място в главното жилищно пространство на една семейна къща: велосипеди, кашони, зимни ботуши. Ингрид спря пред голяма ракла, сложи ръка на нея, но не понечи да я отвори.

— Започна преди шест месеца. Бернд стана по-… внимателен, да кажем. Отначало се радвах, но сякаш вървяхме от една крайност към друга. Правехме любов всяка нощ. Понякога по два пъти. Ставаше все по-настоятелно. После вече не беше правене на любов. Правеше го с мен, но сякаш не бях там. А една нощ, когато казах, че нямам настроение… — Ингрид замълча. Тя погледна връзката с ключове и порови в нея, сякаш беше броеница. — В онази нощ стана съвсем ясно, че не го е грижа в настроение ли съм или не.

Мария сложи ръка върху нейната, но усети, че леко се отдръпва.

— По това време започнах да откривам за другите жени. Тогава вече работеше в друга фирма. Беше работил в старата години наред и внезапно се премести… Едва неотдавна разбрах, че две-три жени в старата фирма са подали оплаквания срещу него.

— Съжалявам, госпожо Унгерер. Значи затова мислите, че може да го е убил ревнив съпруг? Не смятам, че случаят е такъв. Имаме причини да мислим, че убийството на съпруга ви е извършено от човек, убил преди това още няколко несвързани помежду си хора.

Ингрид Унгерер се вторачи безизразно в Мария, после продължи, сякаш не беше чула думите й.

— Има половин дузина жени, за които научих през последните шест месеца. И безброй други, които са го отхвърляли. Той нямаше никакъв срам. Нямаше вид да го е грижа, че причинява неприятности на себе си или на мен и децата. — Тя отново се засмя със своя кратък и горчив смях. — И не ме е оставял на мира. През цялото време, докато беше с други жени, и аз трябваше да го задоволявам. Беше станал ненаситен.

Тя отключи раклата и вдигна капака, за да покаже съдържанието й. Беше натъпкана с порнография. Твърда порнография. Списания, видео, дивидита.

— Казваше ми никога да не слизам тук. Никога да не отварям тази ракла, ако си знам интереса. — Тя умолително погледна Мария. — Защо го правеше? Защо ме заплашваше? Преди никога не беше ме заплашвал. Защо така се промени? Защо един грижлив, обичлив мъж се превръща в звяр? Толкова внезапно? Всички знаеха. И затова станах толкова тъжна. Съседи и приятели ми се усмихваха и бъбреха с мен, а аз виждах или как ме съжаляват, или как се мъчат да научат повече мръсни подробности. Не ни останаха много приятели. Всичките ни познати двойки се скараха с нас, защото Бернд винаги се опитваше да се намърда в гащите на жената. Дори колегите му в работата се майтапеха с това, бяха му измислили прякор. Явно и клиентите му. Казвам ви, госпожо Клее, не мога да повярвам, че това убийство няма нищо общо с поведението му напоследък.

Ингрид затвори и заключи раклата и двете се върнаха в хола. Мария се опита да научи повече подробности от Ингрид за движенията на съпруга й през последната седмица. Но колкото повече се стараеше, толкова повече заключената ракла в сутерена, тайният живот, я тревожеше. Във всеки случай това беше трудна и неблагодарна задача, защото покрай тази внезапна похотливост Унгерер сякаш е ставал все по-потаен и предпазлив. Излизал е повече вечер „да се среща с клиенти по светски“, както в нощта, когато е бил убит. Не се върнал, но Ингрид не се разтревожила: много често Бернд не се прибирал по цяла нощ. Имал е скрити кредитни карти, които Ингрид намерила, но ги оставила на мястото им без коментари. Всички били до агенции за компаньонки, клубове и сауни в Санкт Паули.

— Беше ясно, че нещо не е наред с Бернд — обясняваше Ингрид. — Той просто стана друг. Имаше и други странности около него. Понякога се прибираше и се оплакваше, че къщата мирише на мръсно. Никога не беше такава, но я чистех от горе до долу дори ако току-що бях го правила — само за да му угодя. Тогава получавах „наградата“ си, както той го наричаше. Мислех, че е получил някакво нервно разстройство и му предложих да отидем при семейния лекар, но той не искаше и да чуе.

— Значи никога не сте чули професионално мнение за поведението му?

— О, чувах, чувах. Сама отидох при доктор Гертед. Обясних му какво става. Той каза, че е известно състояние, наречено „сатириазис“ — това е мъжки вид нимфомания. Много се разтревожи за Бернд и искаше да го прегледа. Но когато казах на съпруга си, че съм ходила при доктора без него, зад гърба му, както се изрази… ами тогава нещата започнаха да стават още по-неприятни.

Двете жени постояха малко мълчаливи. После Мария започна да обяснява каква помощ може да получи Ингрид и изложи процедурите, които трябва да се извършат през следващите дни и седмици. И стана да си ходи. Почти до вратата се обърна и попита:

— Мога ли да ви задам последен въпрос, госпожо Унгерер?

Ингрид кимна безжизнено.

— Казахте, че колегите и клиентите са му измислили прякор. Какъв е той?

Очите на жената се напълниха със сълзи.

— Синята брада. Така наричаха мъжа ми — Синята брада.