Крейг Ръсел
Братът Грим (43)

42.

19:40 ч., петък, 16 април

Санкт Паули, Хамбург

Каква е тази миризма? На нещо нечисто. Слаба, разсеяна и невъзможна за определяне, но неприятна. Остра. Приличаше на миризмата, която понякога беше усещал вкъщи. Но беше и тук, сякаш вървеше след него. Преследваше го.

Бернд пътуваше с ес-бана. Беше трудно да паркираш в Кийц и той се радваше на анонимността в градската железница, когато излизаше за някоя от своите екскурзии. Все пак вероятно щеше да пийне няколко чашки. След това.

Млада жена седеше срещу него. Беше на двадесет и две — три, с момчешки подстригана къса руса коса, с розов щрих през нея. Палтото й беше в афганистански стил, до средата на прасеца, но беше разкопчано. Фигурата й беше възпълна, клонеше към закръглена, и тениската й беше силно опъната на гърдите. Той се вторачи в ивицата бледа гладка кожа между тениската и ниската талия на хипарските й джинси. Голата плът беше белязана с трапчинката на пробития, украсен с пиърсинг пъп.

Бернд я зяпаше и скоро усети, че се втвърдява. Отново. Момичето вдигна поглед и очите им се срещнаха. Той се усмихна, като искаше да изглежда закачливо, но върху устните му се изписа просто похот. Момичето се намръщи гнусливо, загърна се в палтото си и сложи чантата си в скута си. Той сви рамене, но запази усмивката. След няколко минути, през които очите му търсеха да зърнат пак възхитителните, но вече скрити извивки на младото й тяло, ес-банът спря на спирка Кьонигщрасе. Момичето стана чак когато се отвори автоматичната врата. Тогава го погледна.

— Разкарай се, мръснико…

Бернд остана във влака до следващата спирка. Нетърпението му нарастваше, докато изкачваше стълбите и излезе навън в нощта. Пое дълбоко въздух и разбра, че миризмата е още тук, този път не толкова силна, но загатната между влажната вечер и изгорелите газове. А навсякъде около него блестеше Санкт Паули.

Гарата на ес-бана беше в най-западния край на хамбургската Греховна миля.

Реепербан се простира надълго и нашироко през сърцето на район Санкт Паули. Някога се е наричало Хамбургер Берг, в дните, преди да дадат на района името на местната църква Санкт Паул. Било е ничия земя между два съседни, но съперничещи си града — немския Хамбург и датския Алтона. Било е ниско, заблатено мочурище, където двата града са изхвърляли отпадъците си. И своите прокудени. Тук са изпращани да живеят прокажените, отхвърлени от всяка община, надолу край реката, в най-негостоприемната част на и без това негостоприемното тресавище. После на тези, на които не разрешавали да чиракуват в Алтона или Хамбург, е казано, че могат да упражняват занаята си тук, в това число и на въжарите, които правели „рееп“, както го наричат на долногермански, и които дали на мястото името Реепербан, тоест „Път на въжарите“. Всички занаятчии били свободни да упражняват неразрешените си другаде занаяти и затова втората по значение улица се нарича „Голяма свобода“.

Но и други занимания се промъкнали към тази голяма свобода, намерили път към района и процъфтели. Всички те са свързани с проституцията и порнографията.

Сега датчаните отдавна са си отишли и Алтона е част от Хамбург. Но пространството между тях си остава полусвят на похотливостта и шумната вулгарност. Напоследък Санкт Паули се опитва да прикрие своята непочтеност с модни барове, нощни клубове, дискотеки и театри, но в тесните улички, които тръгват от Реепербан, все още се търгуват желание, плът и пари.

И точно там Бернд беше открил своята голяма свобода. Напоследък с него беше станало нещо, което не можеше да обясни. Освобождение. Орязване на всички морални задръжки, които бяха трупали върху него от детството му. Сега той дебнеше нощта и даваше воля на всяко тъмно желание.

Това беше любимият му момент, отправната му точка — да стои на входа на ес-бана примамливите, проблясващи и блещукащи покани на Голямата свобода от другата страна. Това беше не само място. Беше време — светлият, възхитителен момент между предвкусването и осъществяването. Но тази вечер нуждата на Бернд беше по-силна отпреди и той нямаше време да се наслади на момента. Гъделичкането на тъмна похот беше станало, както винаги, неприятно неудобство, като налягане, което трябваше да бъде освободено. Цирей, който трябваше да бъде пробит.

Бернд се отправи целенасочено по Реепербан, като не обръщаше внимание на витрините, изпълнени с всевъзможни сексуални играчки, и отблъсна натрапчивата покана на портиера за някакъв „видеосалон“. Зави към Ханс Алберс Плац. Налягането в слабините и кипенето в гърдите му достигнаха нова сила и би могъл да се закълне, че усеща онази миризма дори още по-остро, сякаш двете неща бяха свързани. Сякаш миризмата съчетаваше афродизиак и отвращение. Беше близо до целта. Закрачи право през преградите, които пазеха Хербертщрасе, стометровата уличка на бордеите, от останалия Хамбург.

По-късно Бернд прекоси Реепербан и се отправи в малка кръчма на Хан Хойер Щрасе. Беше типично за Санкт Паули заведение. Попмузика гърмеше от джу-бокса и стените бяха украсени с рибарски мрежи, модели на кораби, фуражки на принц Хайнрих и задължителните купища снимки на посетители с различна степен на знаменитост. Снимка на Ян Федер, родената тук звезда на прочут полицейски телевизионен сериал, беше изрязана от списание и залепена на стената до избеляла снимка на най-прочутия син на Санкт Паули — Ханс Алберс. Бернд с бутане си проби път до бара, поръча си бира и се облегна на плота. Барманката беше дебела, с лоша кожа и коса, неубедително руса, но все пак се оказа, че той се пита какви биха били шансовете му. И отново му се стори, че усеща същата миризма.

И тогава огромен мъж се надвеси над него на бара.