Джаклин Брискин
Хроника на страстта (78)

7

На платформата Бъд, 3-те В и Ксавиер се напрягаха, за да завъртят колелото. — Как се оправяте, когато не съм тук? — попита Бъд.

— Потим се повече — отговори 3-те В.

— Ами тогава да купим парен двигател?

— Никакво разходи повече — отсече 3-те В.

— Странно — каза Бъд, — никога не съм си мислил за теб като за работник.

— А как?

— Като сериозно малко момче, което заляга над книгите.

Засмяха се.

Странно, но това, което 3-те В бе причинил на Амели преди шест седмици, се бе оказало повратен момент в отношението към брат му. Още от най-ранно детство 3-те В се бе борил срещу всеки опит за покровителство от страна на Бъд. Тази негова реакция беше черна неблагодарност. Но злото, което беше сторил, го принуждаваше да допусне брат си до себе си и сега намираше тази обикновена мъжка близост за неочаквано приятна.

Други причини, за да се чувства щастлив, обаче нямаше.

Най-напред заради Амели. Винаги Амели. След празненството беше боледувала близо десет дни. Бъд, Юта и всички други в града го отдаваха на преумората във връзка с тържеството, на което беше представила Юта на Лос Анджелис. След като оздравя, беше продължила да въвежда етърва си в обществото. Сред хората продължаваше да се държи любезно с 3-те В, но правеше всичко възможно да не остава насаме с него. Той безумно искаше да говори с нея. Да я попита дали го мрази, много болна ли е била, искаше да й каже как ужасно го съсипва вината, която изпитваше към нея. Жадуваше да й се извини отново.

После Юта. От тържеството насам непрекъснато са караха за дребни неща. Сърдеше се, когато закъсняваше и не може да я придружи на партита, на които я канеха.

Единственото нещо, което я радваше, бе заплатата, която Бъд настояваше той да взима, но 3-те В продължаваше да си мълчи за процента, който бе дал на Бъд.

После „Паловерде Ойл“. Единственото нещо, което го ободряваше, бяха посещенията на Бъд. Беше сгрешил в преценката си за дълбочината на пясъка и почвата. Вече копаеха в скала, твърда като стомана. Колкото и да внимаваше, продължаваше да чупи части от сондата. Но най-лошото бе, че бе загубил интуитивното си чувство за подземното море. Нямаше никакъв петрол. Всички продължаваха да му се смеят, но вече не само на него, а и на Бъд.

В дневника си беше записал:

„На 53 метра изби вода. Изпомпвахме в продължение на три дни — много вода и два барела суров петрол на ден. Изтеглих тръбите и после отново ги вкарах.

Стената поддаде много. Въжето се скъса. Трябваше да търся частите във водата. Не можах да ги намеря и се отказах. Няма такива в Лос Анджелис. Трябва да ги търся в Санта Паула. Въжето се скъса на 1 юли.“

На 3 юли 1892 г. във вестник „Лос Анджелис Таймс“ се появи следното съобщение:

„Вчера 3-те В ван Влайът е забелязан да купува макара. Дали братята Ван Влайът не са привършили въжетата си?“

Бъд много се смя и купи няколко броя. 3-те В, очевидно с изчерпано чувство за хумор, бе побеснял.

Всяка вечер Юта му търкаше гърба. Това бяха единствените му спокойни минути. Докато насапунисаните й пръсти се движеха по напрегнатите му рамене, всички страхове изчезваха. Една вечер той целуна насапунисаната й ръка.

— Това пък защо? — учуди се тя.

— Защото не ми се присмиваш.

— Не намирам нищо смешно у теб — ядоса се тя.