Джаклин Брискин
Хроника на страстта (30)

3

— Томас Харди? — запита Амели. — Разговарял си с Томас Харди?

— Не съвсем — отговори 3-те В, който преди малко бе заявил точно обратното.

— Лекция ли изнасяше?

— Ъъ, да — допълни той, като се изчерви.

Бяха седнали близо един до друг в зимната градина, а мадмоазел Кьостлер бродираше в другия ъгъл. Амели весело му се усмихна.

Притеснението му се стопи.

— Нека да излезем навън — предложи 3-те В. — Поне времето тук е хубаво.

— Не може — отговори Амели. Той проследи погледа й през прозорците и видя няколко двойки да се разхождат пред къщата, зяпайки в градината.

— Предложих на мама да купи няколко камили и слон — добави Амели. Гласът й звучеше презрително.

— Винаги ли е така?

„Как ли щях да се чувствам, ако непрекъснато се взираха в мен?“ — запита се 3-те В. Видя стиснатите юмруци, ноктите, които се впиваха в дланите й. И усети нездравото любопитство, което я заобикаляше. Но хората в Лос Анджелис не бяха чудовища. Те просто погрешно взимаха нейната гордост за арогантност. Амели беше много млада, крехка, привлекателна. Ако им беше показала само малко от скръбта си, уязвимостта си, лесно можеше да спечели симпатията им. Но той нямаше намерение да я променя.

— Мама е права. Те са селяни. — Изразът й се промени. Цветът изчезна от страните й. Изглеждаше като болна. — А и тази жена и дъщерите й страшно ме ядосват. Това е такава отвратителна лъжа.

— Железниците няма да се спрат пред нищо — съгласи се 3-те В. Но не само той мислеше така. Много от хората, а и вестниците приемаха „новата“ вдовица и нейните „дъщери“ като подставени лица.

— Ще свидетелства в съда в четвъртък и тогава ще разберем докъде ще стигнат.

— Но майка ти не бива да разрешава да присъстваш на всичко това!

— Мама не желае да присъстваме, но мистър Копард смята, че ще е най-добре да сме там.

— Майка ти е права.

— Не, не е, ако не отидем, как съдията Морадо ще види истинското семейство на баща ми? — Амели леко сви рамене.

До болка искаше да й помогне, но какво можеше да направи? А и Амели бе решила, че присъствието й по някакъв начин ще извини полковника по новите обвинения.

3-те В въздъхна. Беше дошъл да впечатли Амели и всичко, което постигна, бе да разрови нещастието й и да почувства собствената си безпомощност. „Бих могъл поне да й кажа какво чувствам към нея. При първа възможност ще й го кажа.“

Трябваше да си тръгне, защото Амели имаше час при зъболекаря.

Когато излизаше, две дебели лелки надничаха през оградата, за да го огледат. Опита се да не им обръща внимание, но походката му стана някак вдървена и той чуваше стъпките си да отекват по чакъла. „Четвъртък — мислеше си той. — Какво ще стане в четвъртък? Във всеки човек съществува уникална и загадъчна пропаст, зад която той не може да бъде избутан. Амели вече е на ръба на тази опасна пропаст.“