Джаклин Брискин
Хроника на страстта (119)

8

Теса му бе казала, че родителите й са заминали на изток, където Хендрик ван Влайът щял да разшири дейността на „Паловерде Ойл“. „Очевидно — мислеше си Кингдън — чичо ми иска да завладее света.“

Всяка сутрин точно в десет и половина Теса пристигаше с колата. С пакет храна на задната седалка обикаляха близките градчета, изучаваха брега край Санта Моника, Оушън Парк и други и се връщаха във Венеция. После се осмелиха да се влеят в движението по Спринг, където тя искаше да му покаже къде е бил магазинът на Ван Влайът. Сградата бе съборена и на нейно място се издигаше седалището на „Паловерде Ойл“, десететажна модерна сграда — толкова позволяваше земетръсната зона тук. Паркираха и тръгнаха покрай магазините на Бродуей, където някога една до друга бяха стояли къщите на Ван Влайът и Дийн.

Отказа поканата й да посети Грийнуд, някогашното Паловерде. Тя не го попита защо.

Въпреки че прекараха десет дни заедно, Теса не бе изоставила писането. Когато един следобед си взимаха довиждане, тя извади плик и му го подаде.

— Завърших представянето на „Авиаторът“. — Беше притеснена.

„Иска да го прегледам“ — разсъждаваше той на път към стаята си. Лицето на Кингдън бе загоряло. Куцането бе станало по-незабележимо. Вечерта го прочете. Беше романтичен вариант на войната. Дори и да бе изпуснала епизодите с благородния кръстоносец, „Авиаторът“ щеше да звучи добре. Каза й го вечерта, когато се срещнаха.

— Обещах, че ще вмъкна този епизод, преди още господин Римини да се съгласи да го прочете — призна тя е такова притеснение и така изчервена, че той разбра какво срамно предателство бе този епизод за нея.

„Какво нежно, като че ли не за този свят момиче е моята братовчедка“ — помисли си Кингдън.