Джаклин Брискин
Хроника на страстта (129)

1

Римини, бивш касапин, бе научил новия си занаят чрез имитация. Имаше малък, но истински талант да превръща сцени, вече заснети от Дьо Мил, Грифит и Сенет^[1] в уникално свои. Пришпорен от времето обаче, понякога не се и опитваше да ги превъплъщава, просто копираше цели епизоди.

Наемането на капитан Кингдън Ванс бе все едно да хвърли ези-тура. Доброто в случая бе огромният потенциал за реклама при наличието на истински ас от Ескадрилата Лафайет, а лошото, че Кингдън нямаше понятие от актьорско майсторство, както и фактът, че от филм за войната все още не можеше да се спечели.

Римини имаше пари само за един филм. Той отново и отново превърташе лентата със заснетия епизод на самолета, врязващ се в църквата. И всеки път, когато го гледаше, изпитваше едно и също чувство на страх и очарование.

Нае Кингдън. Снабди се с филми на Феърбанкс и извика Кингдън у дома. Монтира екран в дългата си тясна всекидневна. Зад летящите врати мисис Римини и черната й слугиня вдигаха врява, тропаха с тенджери и тигани, говореха си, но в хола бяха заглушавани от бръмченето на прожекционния апарат.

„Агнето“. „Снимка във вестника“. „Двойна неприятност“. Кингдън гледаше филмите с опънат крак и с незапалена цигара в ръка. Римини не му позволяваше да запали заради целулоидните ленти. Магическата синкава светлина очертаваше напрегнатото красиво лице на Кингдън.

— Забележи начина, по който той повдига вежда, за да изрази интереса си към момичето — насочваше го Римини.

— Аз пък си мислех, че се опитва да й каже, че е педераст.

— Какво като си помислят, че е педераст? За тях той е мъж.

— Но това са противоположни неща.

— Нямай грижа. Просто го копирай — повиши тон Римини, — ето тук, виж как добре се движи.

Феърбанкс скочи от един прозорец и грациозно се приземи на двата си крака, а в същото време устните му произнесоха нещо предизвикателно.

— Добър е — каза Кингдън.

— Повече от добър.

Теса вече пишеше сценария за „Авиаторът“, но без кръстоносеца. По поръчка на Римини повечето от сценките с Кингдън включваха излитания, акробатични номера, приземявания, седене в кабината. Актьорските му изяви щяха да са минимални.

Римини покани Теса и Лайа по време на снимките. Беше забелязал, че Теса действа успокояващо на Кингдън. Поканата към Лайа нямаше нищо общо със сексуалните й умения, нито пък се предвиждаше да участва във филма. Просто Римини уважаваше нейната посветеност към делото. Страстта към киното обхващаше всеки негов нюанс и тя с апостолски жар помагаше на Кингдън.

Една вечер на път към дома на Лайа Теса попита:

— Вероятно хората ще забележат, че Кингдън подражава на Дъглас Феърбанкс?

— Това е най-добрият начин да се научи — отговори Лайа. — Въобще не може да изглежда като него, по-див е, по-напрегнат, знаеш какво искам да кажа. Освен това е летец. Всички ще го възприемат като летец.

— Красив е като Феърбанкс — срамежливо вметна Теса.

— Красив е, нали? Как не го бях забелязала досега? Ще има цял клуб почитатели.

— Само защото ще участва в „Авиаторът“ ли?

— Ти си едно голямо дете. Скъпа, филмовите звезди не се раждат, те се създават. Видя ли как подейства рекламата, която направихме? Римини има големи планове.

— Кингдън сигурно няма да иска да го създават като звезда.

— Това вече е глупаво казано. Всеки мечтае да стане филмова звезда.

— Но не и Кингдън — повтори твърдо Теса.

Когато сценарият беше готов, Римини започна снимките. Първия ден щяха да снимат в студиото. Лайа стоеше до огледалото и показваше на Кингдън как да нанесе грима върху лицето си, как да подчертае очите си.

— Господи! — възкликна той. — Грим!

— Камерата се нуждае от повече контраст — обясни му тя.

— Какъв начин да си изкарваш хляба!

— Господинчо, недей да се преструваш поне пред мен. Изглеждаш въодушевен.

— Въодушевен съм от аероплана, с който ще летя. А това, че изглеждам като натруфен клоун, съвсем не ме въодушевява.

В края на снимачния ден тя заключи:

— Не е съвсем зле.

— Всичко дължа на Дъглас Феърбанкс.

— Махни си грима. Ще си вървим заедно, ползваме един и същ транспорт. Нали знаеш, че стаята ми има и външна врата?

— Добре, ще се приберем заедно — отговори той. — Да си актьор било много изморително.

— О? А твоята сладка братовчедка?

— Остави Теса на мира.

— Ой, ой — възкликна Лайа. — Ти май си един голям груб човек? Тя е много богата, нали?

— Казах ти да…

— Теса е най-скъпата ми приятелка — отговори сладко Лайа.